Решение № 19 от 27.02.2023, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Тервел, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20223250100230 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Предявен е иск от „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител ****-изпълнителен директор заедно с ****-член на съвета на директорите, чрез пълномощник адв.Зравко Й. Ц. от САК със съдебен адрес ************* срещу Г. Б. С. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес ******* с правно основание чл.124 във вр. с чл.422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, с който ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумите присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно: 1421,55 (Хиляда четиристотин двадесет и един лева и 55ст.) лева, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура с №7298002201 от 18.12.2019г.; фактура с №7298320507 от25.12.2019г.; фактура с №7299345389 от 18.01.2020г.; фактура с №7299621167 от 25.01.2020г.; фактура с №7300657671 от 18.02.2020г.; фактура с №7300979726 от 25.02.2020г.; фактура с

№7302020860 от 18.03.2020г. и фактура с №7302367991 от 25.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на подаване пред съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнени – 22.03.2022 година до окончателното изплащане на сумата. Молят да им бъдат уважени сторените съдебно деловодни разноски, както по заповедното производство в общ размер на 388,43 лева- държавна такса и изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, така и по настоящото производство в общ размер на 422,84 лева.

Искът е процесуално допустим и основателен по следните съображения.

Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК.

Ответникът Г. Б. С. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес 1

************ редовно призован се явява лично в съдебно заседание и прави признание на иска.

Представените по делото писмени доказателства заверени копия от: договор за мобилни услуги №615465329 от 23.04.2016г.; договор за мобилни услуги №617802623 от 20.05.2017г.; допълнителен договор за лизинг №619848467 от 02.05.2018г. към договор за лизинг от 01.09.2019г.; допълнително споразумение №020084295 от 01.02.2019г.; договор за мобилни услуги №621346633 от 15.03.2019г. и договор за лизинг от 15.03.2019г.; допълнително споразумение №026210590 от 06.06.2019г. към договор за мобилни услуги; допълнително споразумение №029204843 от 30.08.2019г. към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 30.08.2019г.; договор за лизинг за базови аксесоари №622132343 от 30.08.2019г.; фактура №7298002201 от 18.12.2019г.; фактура №7298320507 от 25.12.2019г.; фактура №7299345389 от 18.01.2020г.; фактура №7299621167 от 25.01.2020г.; фактура №7300657671 от 18.02.2020г.; фактура №7300979726 от 25.02.2020г.; фактура №7302020860 от 18.03.2020г.; фактура №73.02367991 от 25.03.2020г, както и доказателствата по ч.гр.д. №20223250100079/2022г. на ТлРС, съдът намира за относими, логически подредени, покриващи заявената им в исковата молба правна квалификация и петитум и безспорно установяващи претенцията им.

Съдът намира, че следва да постанови решение при признание на иска по следните съображения: В съдебно заседание ответникът изрично заявява, че признава иска и дължи посочените в исковата молба суми.

Налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение при признаване на иска, а именно изричното заявление на ответника за дължимостта на сумите от негова страна по издадените фактури.

В решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, без съдът да се мотивира по същество.

Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г. от

18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. Предвид изцяло уважаване на иска в настоящото производство следва да се присъдят изцяло и разноските по проведеното заповедно производство възлизащи на 388,43(триста осемдесет и осем лева и 43ст.) лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС.

С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноски по настоящото производство, ще следва на ответника да бъде възложено заплащането им в размер на общо 423,84(четиристотин двадесет и три лева и 84ст.)лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС.

Водим от горното, Тервелският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ответника Г. Б. С. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес ******* дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на 2 управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител ****-изпълнителен директор заедно с ****-член на съвета на директорите, следните суми: 1421,55 (Хиляда четиристотин двадесет и един лева и 55ст.) лева, представляващи общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура с №7298002201 от 18.12.2019г.; фактура с №7298320507 от25.12.2019г.; фактура с №7299345389 от 18.01.2020г.; фактура с №7299621167 от 25.01.2020г.; фактура с №7300657671 от 18.02.2020г.; фактура с №7300979726 от 25.02.2020г.; фактура с №7302020860 от 18.03.2020г. и фактура с №7302367991 от 25.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване пред съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2022 година до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 36/24.03.2022 г. по ч.гр.д.

№20223250100079/2022г. по описа на Районен съд – Тервел.

ОСЪЖДА Г. Б. С. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес ************ да заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител ****-изпълнителен директор заедно с ****-член на съвета на директорите, сторените по ч.гр.д.

№20223250100079 по описа на ТлРС за 2022 г. разноски в размер на 388,43(триста осемдесет и осем лева и 43ст.) лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС.

ОСЪЖДА Г. Б. С. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес ************ да заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител ****-изпълнителен директор заедно с ****-член на съвета на директорите сторените по настоящото производство разноски в размер на 423,84(четиристотин двадесет и три лева и 84ст.)лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на настоящото решение приложеното ч.гр.д.

№20223250100079/2022г. по описа на Районен съд – Тервел да се върне в деловодството на съда.

Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________ 3