Определение № 14118 от 30.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14381/2025
- Вид
- Определение № 14118
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, Герасим Ангелов Пенчев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14118 гр. София, 30.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100514381 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С молба с вх.№ 51182 от 15.04.2026 г. ответникът по жалбата Т. М. Н. е направил искане за допълване на постановено по делото решение, като му се присъдят сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В определения 1-седмичен срок по чл.248, ал.2 ГПК жалбоподателят Д. С. Д., гр.София е подал писмен отговор, в който се поддържа, че в това производство не следва да се присъждат разноски на трети лица; че даването на становище по жалбата не е задължително за третите страни, поради което направените разноски в тази посока са само и единствено по тяхно желание и не следва да бъдат възстановявани, независимо от изхода на делото.
Наведени са доводи и че по делото няма данни да е представен и списък на разноските, въз основа на който да бъдат присъдени разноски.
Настоящият съдебен състав като взе предвид, че заявеното от молителя искане е направено в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК – в едномесечния срок от постановяване на необжалваемото решение по делото, намира, че същото е процесуално допустимо, а разгледано по същество – че е не основателно.
С постановеното по делото решение № 2096/27.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 14381/2025 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав е оставена без уважение жалбата на Д. С. Д. с вх.№ 79 695/10.12.2025 г. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 24.11.2025 г. по изп.дело № 20258380406117 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ, като неоснователна, в който съдебен акт не е налице произнасяне на съда по въпроса относно дължимите се по производството разноски. Видно от представените писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК, неправилно наименовани „Отговор“, подадени от обявеното за купувач на имота лице – Т.
М. Н., в същите е релевирано искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Производството по раздел І на Глава Тридесет и девета от ГПК е самостоятелно производство, поради което съдът дължи произнасяне по исканията за разноски на страните /чл.81 ГПК/.
По силата на общата разпоредба на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска /жалбата/.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В дадения случай към подадения от Т. М. Н. „Отговор“ на частната жалба е приложено незаверено копие от договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване, че договореното възнаграждение от 400,00 лева е платено в брой. Незаверените копия от разписки обаче не 1 могат да съставляват доказателства за действително плащане /в т.см. и определение № 168/26.03.2021 г. по ч.т.д.№ 2069/2020 г. на ВКС, ІІ ТО/. До приключване на делото не са представени други доказателства, надлежно удостоверяващи реалното извършване на разходи във връзка със защитата на молителя по спора.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК във връзка с чл.78, ал.3 ГПК, поради което искането на молителя за допълване на решение № 2096/27.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 14381/2025 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав като му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. М. Н. с вх.№ 51182 от 15.04.2026 г. по чл.248, ал.1 ГПК, като неоснователно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14118 гр. София, 30.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100514381 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С молба с вх.№ 51182 от 15.04.2026 г. ответникът по жалбата Т. М. Н. е направил искане за допълване на постановено по делото решение, като му се присъдят сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В определения 1-седмичен срок по чл.248, ал.2 ГПК жалбоподателят Д. С. Д., гр.София е подал писмен отговор, в който се поддържа, че в това производство не следва да се присъждат разноски на трети лица; че даването на становище по жалбата не е задължително за третите страни, поради което направените разноски в тази посока са само и единствено по тяхно желание и не следва да бъдат възстановявани, независимо от изхода на делото.
Наведени са доводи и че по делото няма данни да е представен и списък на разноските, въз основа на който да бъдат присъдени разноски.
Настоящият съдебен състав като взе предвид, че заявеното от молителя искане е направено в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК – в едномесечния срок от постановяване на необжалваемото решение по делото, намира, че същото е процесуално допустимо, а разгледано по същество – че е не основателно.
С постановеното по делото решение № 2096/27.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 14381/2025 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав е оставена без уважение жалбата на Д. С. Д. с вх.№ 79 695/10.12.2025 г. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 24.11.2025 г. по изп.дело № 20258380406117 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ, като неоснователна, в който съдебен акт не е налице произнасяне на съда по въпроса относно дължимите се по производството разноски. Видно от представените писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК, неправилно наименовани „Отговор“, подадени от обявеното за купувач на имота лице – Т.
М. Н., в същите е релевирано искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Производството по раздел І на Глава Тридесет и девета от ГПК е самостоятелно производство, поради което съдът дължи произнасяне по исканията за разноски на страните /чл.81 ГПК/.
По силата на общата разпоредба на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска /жалбата/.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В дадения случай към подадения от Т. М. Н. „Отговор“ на частната жалба е приложено незаверено копие от договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване, че договореното възнаграждение от 400,00 лева е платено в брой. Незаверените копия от разписки обаче не 1 могат да съставляват доказателства за действително плащане /в т.см. и определение № 168/26.03.2021 г. по ч.т.д.№ 2069/2020 г. на ВКС, ІІ ТО/. До приключване на делото не са представени други доказателства, надлежно удостоверяващи реалното извършване на разходи във връзка със защитата на молителя по спора.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК във връзка с чл.78, ал.3 ГПК, поради което искането на молителя за допълване на решение № 2096/27.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 14381/2025 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав като му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. М. Н. с вх.№ 51182 от 15.04.2026 г. по чл.248, ал.1 ГПК, като неоснователно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2