Определение № 1127 от 16.04.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1127 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Л. М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500312 по описа за 2026 година Производството е образувано е по частна жалба на Х. П. Г., подадена от упълномощената от нея адв. Л. Б., срещу Определение № 410 от 17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 736/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от такси и разноски за производството.

Жалбоподателката счита, че обжалваният съдебен акт е от категорията на обжалваемите такива, поради което районният съд неправилно бил посочил в диспозитива на определението, че същото е окончателно. По същество поддържа становище за неправилност на това определение, с молба за неговата отмяна и уважаване на молбата й по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Изтъква, че получава брутно трудово възнаграждение от 1782,72 лв. като изчислява, че нетното таковавъзлиза на 1383,35 лв., както и че има малолетно дете, чиято издръжка поема сама, тъй като предоставяната от бащата издръжка от 200 лв.

„не стига абсолютно за нищо“. Позовава се на данни от КНСБ, съгласно които стойността на необходимата издръжката за живот е 871,67 лв. на човек, и счита, че нейните догоди били съвсем малко над линията на бедност, която е 638 лв. на човек. Намира, че отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на такси и разноски. Разсъждава, че ако бъде задължена да заплаща разноски по делото, това ще я принуди да живее по границата на бедността и евентуално да оттегли исковете си, като по този начин неправомерно се ограничава правото й на достъп до съд. Сочи, че при доходи под необходимите минимални средства за живот, е неправилно да бъде задължавана да внася държавна такса и разноски за оспорване на очевидно нищожен договор за бърз кредит. Предполага, че разходите по делото ще бъдат значителни, с оглед поисканата експертиза по делото. Подчертава, че има заведени още 16 дела за обявяване нищожност на договори за кредит, поради което, ако не бъде освободена от заплащане на такси и разноски, ще се събере непосилна сума и тя ще се откаже от исковете си, а възможността й за защита ще бъде накърнена. Оспорва мотивите на районния съд. Определение № 410 от 17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 736/2025 г. по описа на 1

Районен съд – гр. Пирдоп.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:

Х. П. Г. е предявила срещу „Вива кредит“ АД установителен иск с цена 2012,56 лв. за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между нея и ответника поради наличието на неравноправни клаузи в него и противоречие със закона, както и осъдителен иск за връщане на сумата 1012,56 лв.

В исковата молба е формулирала и искане да бъде освободена от внасяне на такси и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства за това.

Приложила е декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че е на 36-годишна възраст, с брутен месечен доход в размер на 1800 лева от трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец, извършване на услуги с личен труд или селскостопански такива, от които да получава допълнителни доходи. Декларирала е, че неомъжена, както и че издържа едно непълнолетно дете. Не притежава парични влогове, недвижимо имущество и МПС. Здравословното й състояние е добро.

При така декларираните данни, районният съд е счел молбата на ищцата за неоснователна, като е изложил мотиви, че е в трудоспособна възраст и добро здравословно състояние, както и получава доходи от трудова дейност, а по делото е представлявана безплатно от адвокат по чл. 38 от ЗА. При тези данни е направил извод, че има възможности за заплащане на такси и разноски в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (независимо от съдържащото се в него отбелязване в обратен смисъл) и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е основателна, по следните съображения:

По въпроса за прилагането на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на страна от заплащане на държавни такси и разноски за производството е формирана трайна съдебна практика, според която, при направено такова искане, съдът следва да извърши преценка, налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за заплащането им. След изясняване на относимите обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса.

В разглеждания случай, с оглед цената на предявените искове, размерът на държавната такса е 121 лева, който, съпоставен с декларираната месечна стойност на средствата за издръжката на семейството на молителката от 1800 лева, представлява около 6,7% от нея. Същевременно, декларираното имуществено състояние на молителката е такова, че не би могло да се очаква осигуряване на допълнителни доходи, като се има предвид, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, което, евентуално, да отдава под наем, а по- скоро би следвало да заплаща такъв с оглед липсата на собствено жилище.

2

Така, съпоставяйки размера на дължимата държавна такса и месечния доход на семейството на молителката, както и отчитайки данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2025 г. относно общия среден разход на лице от домакинство (3 203 лв. на тримесечие, т.е. 1067,67 лв. на месец), както и определената от МС линия на бедност за 2026г. от 764 лева (390,63 евро), настоящият съдебен състав намира, че заплащането на дължимата държавна такса и разноски за производството в пълен размер би създало затруднения за молителката – ищца.

Следва да се отчете и факта, че последната е ищец по още 16 на брой съдебни дела, водени срещу кредитни институции, по които също би дължала държавна такса в случай на отказ от освобождаване от такава и съответно общият им размер би препятствал достъпа до съд на последната.

При тези данни следва да се приеме, че към момента ищцата действително се намира в затруднено материално положение, което я препятства да заплати държавна такса по делото за защита на правата си като потребител.

Поради това частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а определението на районния съд – отменено, като вместо това ищцата бъде освободена от заплащането на дължимата държавна такса и разноски по делото.

С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 410 от 17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 736/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Х. П. Г., с ЕГН ********** от заплащане на дължимите за производството по гр. д. № 736/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп държавни такси и разноски.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пирдоп за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Ивайло Петров Георгиев

Съдията- докладчик изразява несъгласие с мотивите на мнозинството от съдебния състав и счита, че не са налице основания за пълно освобождаване на жалбоподателката от заплащане на такси и разноски по делото, поради следните съображения.

3

Напълно неоснователен и противоречащ на обективната истина е доводът на жалбоподателката, че доходите й били под минималните средства за живот. Това твърдение се опровергава от непосредственото сравнение между декларираните от нея доходи (вкл. нетни) и посочените от самата нея данни за среден разход на лице от домакинство и за определената от МС линия на бедност.

Също неоснователен е и доводът й, че следвало да бъде освободена от заплащане на такси и разноски „по дело за оспорване на очевидно нищожен договор за бърз кредит“. На първо място, очевидната нищожност на договора (дори да е налице) не съставлява законоустановено основание за освобождаване от заплащане на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 от ГПК. На второ място, претендираната от нея нищожност не може да се приеме за очевидна само въз основа на собствените й едностранни твърдения – още повече, че в случая ищцата е предявила и осъдителен иск за връщане на парична сума, която дори не твърди да е платила на ответника, а това обуславя извод по- скоро за очевидна неоснователност на този иск.

Следва да се отчете и факта, че (по данни на самата жалбоподателка и от служебна справка на РС- Пирдоп) Г. е завела общо 17 дела със сходен предмет, като по всяко от тях претендира за освобождаване от такси и разноски с оглед големия им брой. При това на съда е служебно известно, че тя вече е била освободена от заплащане на такси и разноски по девет дела с определения на ОС- София по в.ч.гр.д. № 116/2026г., в.ч.гр.д. № 117/2026г., в.ч.гр.д. № 118/2026г., в.ч.гр.д. № 119/2026г., в.ч.гр.д. № 120/2026г., в.ч.гр.д. № 121/2026г., в.ч.гр.д. № 269/2026г., в.ч.гр.д. № 271/2026г. и в.ч.гр.д. № 273/2026г. по описа на този съд. Поради това напълно неоснователен се явява доводът й, че ако не бъде освободена от заплащане на такси и разноски и по настоящото дело, щяла се събере непосилна сума, като тя ще се откаже от исковете си, а възможността й за защита ще бъде накърнена.

Още повече, че сключването на общо 17 договора за заем предполага получаване на парични суми по тях, които също следва да бъдат взети предвид при преценка на възможностите на молителката да заплати дължимите такси и разноски в производството.

На последно място, сключването на толкова много договори, които страна по тях счита за недействителни, и предявява искове за обявяването им за такива, навежда съмнения за осъзнатост на действията, системност, целенасоченост и преднамереност, които сериозно се доближават до злоупотреба с право – вкл. и от гледна точка на претенцията да бъде освободена от заплащане на такси и разноски по всички тези дела.

На последно място, настоящият съдебен състав се е произнесъл по напълно идентичен казус с Определение № 120/15.01.2026г. по в.ч.гр.д. № 963/2025г. на ОС- София, като е освободил молителката С. Й. само от половината от дължимите от нея такси и разноски в производството по гр. д. № 2029/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, въпреки че те са били в по- висок размер от тези по настоящото производство, а трудовото й възнаграждение е било по- ниско от това на молителката в настоящото производство.

По тези съображения съдията- докладчик намира, че заплащането на дължимата държавна такса и разноски за производството по гр. д. № 736/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп би създало известни, но не съществени, затруднения за молителката - ищца. Имайки предвид 4 еднократното задължение за внасяне на държавна такса и нейният невисок размер, неопределеността на бъдещите разноски по делото, и отново съпоставяйки размера на държавната такса с месечните доходи на жалбоподателката, съдът счита, че за последната не би представлявало затруднение заплащането на поне част от таксите и разноските в производството.

Съдия на особено мнение:

5