Решение № 865 от 25.09.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Перник, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720101595 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и ал. 2, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. В. С., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.

***** *****, бл.**,вх.*,ет.*,ап.* срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров – изпълнителни директори.

Ищецът твърди, че между него и ответника на 16.09.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит № **********/16.09.2021 г. по силата, на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 6100 лв., а той се е задължил да я върне на 48 погасителни вноски, при годишен лихвен процент - 41.13%, годишен процент на разходите - 48.9% и общ размер на плащанията - 17888.58 лв. Поддържа, че по договора се дължи застрахователна премия в размер на общо 2616.95 лв., от които 475.53 лв. - застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ и 2137.42 лв. - застраховка „ВАNК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“.Счита, че същият договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Поддържа, че в „условия за усвояване на кредита“ не е посочено как се формира главницата по него. Сочи, че предоставената сума в заем е 6100 лв., а ответникът, без изрично да посочи това, формира главницата от сбора на заетата сума и застрахователната сума от 2616.95 лв.

Твърди, че ГПР е посочен в договора само формално, като в него не е включена дължимата от потребителя застрахователна премия. Счита, че тя е част от ГПР и същевременно с нея се надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер от пет пъти законната лихва за страната.

Сочи, че в договора е посочен размерът на годишния лихвен процент без да се разясни 1 дали е с фиксиран срок или е променлив. Не е посочено и какъв е размерът на главницата върху който се начислява. Излага, че не е посочен и общият размер на възнаградителната лихва за целия период на договора. Поддържа, че не са отразени компонентните на годишния процент на разходите. Твърди, че към договора не е приложен погасителен план, в който по разбираем начин да са посочени размерите на: главницата, лихвата, застраховката, такси, както и с каква част от погасителната вноска се погасяват съответно главница, лихви и разноски. Сочи, че при сключването на договора не са му представени общите условия към същия.

Искането към съда е да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № **********/16.09.2021 г., сключен между И. В. С. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на 16.09.2021 г. и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляваща част от цялата сума от 11788.58 лв., платена без основание по нищожен договор за потребителски кредит № **********/16.09.2021 г., сключен между И. В. С. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на 16.09.2021 г.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК г. е постъпил писмен отговор.

Ответникът счита иска за допустим, но за неоснователен.

Сочи, че твърденията на ищеца не кореспондират на разпоредбите на договора. Излага, че в чл. 9, т. 1, т. 2 и т. 3 от него са посочени съответно лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и размерът на лихвата на ден, като счита, че ЗПК не изисква уточняване на възнаградителната лихва като сума, а само като процент. Въпреки това, сочи, че размерът и е виден от погасителния план в колона „лихва лв.“ и е 9171.63 лв.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния. Излага, че методът за изчислението му е посочен в закона и в случая е спазен. Сочи, че неправилно изчисления ГПР няма за последица нищожност на договора за кредит, а само на клаузата, определяща ГПР.

Поддържа, че съгласно разпоредбите на европейския съюз и националното право ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и има за цел да осигури възможност на потребителя за лесно сравнение на различни оферти. Затова счита, че законовото изискване е в договора да бъде посочено само процентното изражение на ГПР, но не и начина на изчислението и компонентите му.

Сочи, че в процесния договор липсват неясноти, поради което не се налага в ГПР да се включват допускания.

Счита, че дължимата от потребителя застрахователна премия не следва да е част от ГПР, тъй като потребителят е дал лично съгласие за сключването на договор за застраховка, като не е бил задължен да прави това. Посочва също, че застраховката не е била условие за сключването на договора за кредит, поради което не е разход, който следва да се включва в ГПР. Застрахователната премия се явява цена на услуга, поради което не е част от ГПР.

Освен това потребителят е бил предварително запознат с общите условия за всички застрахователни пакети и той е избрал какъв договор за застраховка да сключи.

Поддържа, че погасителният план, представляващ неразделна част от договора за потребителски кредит съответства изцяло на изискванията на закона, като освен това потребителят по всяко време може да поиска извлечение то сметката си, съответстващо на погасителния план.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове и да присъди направените съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение. В случай на частично уважаване на 2 исковете, моли за присъждане на разноски по компенсация. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си адв. Б. Б. поддържа предявените искове. По негово искане, в открито съдебно заседание на 12.09.2025 г. е допуснато изменение на кумулативно съединения частичен осъдителен иск, като размерът му е увеличен от 50 лв. на 11741.20 лв., представляваща част от цялата дължима сума от 11788.58 лв. Искането към съда е да уважи предявените искове и да присъди направените съдебни разноски.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание, не е изпратил представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни. Съображенията за това са следните:

Обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между тях на 16.09.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит № **********/16.09.2025 г. и че в посочения в него годишен процент на разходите не е включена дължимата от потребителя застрахователна премия.

За установяване на твърденията си страните са представили договор за потребителски кредит № **********/16.09.2021 г. и погасителен план към него, заявление за рефинансиране на задължения от 16.09.2021 г., заявление – декларация за установяване на договорни отношениу, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредитите“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от 16.09.2021 г., сертификат № 1**********2021/16.09.2021 г., копие на лична карта № 649910127, издадена на 17.02.2021 г. от МВР – Перник.

От тях се установява, че съгласно чл. 7.1 от договора ответникът се е задължил да предостави на ищеца в заем сумата от 6100 лв., представляваща общ размер на кредита, както и сумата от общо 2616.95 лв., представляваща общ размер на застрахователна премия, от която 479.53 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА и 2137.42 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА. Общият размер на кредита е посочен като 8716.95 лв.

В чл. 7.2.1 от договора е предвидено, че средствата по кредита се предоставят не по-рано от 11.00 ч. на деня, следващ деня на сключване на договора и се усвояват на каса в офис на Изипей АД. Съгласно чл. 7.2.2 в случаите, в които потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, частта от средствата по кредита, представляваща застрахователна премия по конкретна застраховка, се превежда директно по банкова сметка на застрахователя или застрахователния посредник, за което потребителят дава изрично нареждане и съгласие със сключване на договора.

В чл. 9 е предвидено, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е 41.13%, като лихвата се изчислява ежемесечно на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл. 10 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 48.9%. Общата сума дължима от потребителя по кредита е 17888.58 лв.

В чл. 19 от договора е предвидено,че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството 3 му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит.

От погасителния план, който е неразделна част от договора се установява, че общата предоставена в заем сума от 8716.95 лв., ведно с договорната лихва в общ размер на 9171.63 лв. подлежи на връщане на общо 48 броя равни месечни вноски от по 372.68 лв., с изключение на последната, която е в размер на 372.68 лв., всяка с падеж 25-то число от месеца, с първо плащане на 25.10.2021 г. и краен срок на договора 25.09.2025 г.

В деня на сключване на договора за потребителски кредит ищецът се е присъединил към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай“ ЕАД.

По делото е приета неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Я. А., която съдът кредитира изцяло, като пълна, обективна и обоснована, дадена от експерт с необходимите специални знания и професионален опит. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на сумата, предоставено от ответника на ищеца по процесния договор за потребителски кредит е 6100 лв. За погасяване на задълженията си по договора ищецът е заплатил сумата от общо 17841.20 лв., с която са осчетоводени, като погасени 8716.95 лв. – главница, 9099. 17 лв. – договорна лихва, 16.99 лв. – наказателна лихва, 6.86 лв. – такса ПП и 1.26 лв. – надплатена лихва. Общо внесената сума от ищеца е 17841.20 лв., като след приспадане от нея на предоставения кредит от 6100 лв. остава сумата от 11741.20 лв. Експертът е констатирал, че застрахователната премия в размер на 2616.95 лв. е включена в главницата по договора за потребителски кредит и същата е формирана като сума от 8716.95 лв. Върху този размер за целия срок на договора е начислявана договорната лихва с ГЛП от 41.13 %. Тя е включена при определянето на ГПР.

Вещото лице е изчислило, че годишният процент на разходите при главница от 8716.95 лв., представляваща сбор от предоставения кредит от 6100 лв. и застрахователната премия от 2616.95 лв., при годишен лихвен процент от 41.13%, 48 погасителни вноски от по 372.68 лв. и общо платена сума от 17841.20 лв., е в размер на 48.90 %, а при главница от 6100 лв., годишен лихвен процент от 41.13 % и 48 вноски по 111.88 лв. и общо платена сума от 17841.20 лв. е в размер на 91.62%.

При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното: