Определение № 383 от 06.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. София, 06.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500168 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на Г. С. М. чрез нейния пълномощник срещу определение № 16024/ 26.08.2025г. на СГС, ГО, 11 състав, постановено по гр.д. № 7640/25г., с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен. Поддържа, че са предявени установителни искове за установяване на конкретни нарушения на законодателството, но не и отменителни такива, каквито е разгледал съдът. Счита, че решението на РСКула е нищожно, тъй като съдът не е бил компетентен да разгледа спора по правилата на чл.104, т.6 от ГПК. Според жалбоподателят предявените от него 21 установителни искове е трябвало да се разгледат от ОС-Видин, посочен в исковата молба.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да се произнесе по нищожността на съдебното решение на РС- Кула за прекратяване на всички останали искове.

В депозиран в срок писмен отговор „Байер България“ ЕООД оспорва частната жалба. Счита обжалваното определение за правилно.

Съдът, след като обсъди изложените в частната жалба доводи, намира същата за допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу 1 съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да постанови обжалваното разпореждане СГС е приел, че производството е недопустимо по отношение на исковете по чл.74 от ТЗ и чл.357, ал.2 от КТ и на основание чл.130 от ГПК е прекратил производството по делото.

Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.

По правилността му.

Съгласно чл.2 от ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. От друга страна принципът на служебното начало, регламентиран в чл.7 от ГПК, вменява в задължение на съда служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Това задължение е доразвито в чл.129 и чл.130 от ГПК. По следната разпоредба предвижда съдът служебно да извърши проверка по допустимостта на предявения иск и ако установи, че е недопустим, той връща исковата молба.

Първоинстанционният съд е извършил такава проверка на заявените с исковата молба искове от Г. М. и е установил, че те са недопустими.

Ищецът е предявил обективно съединени искове, за който твърди, че са установителни, имащи за цел да установяват нарушения на законодателството. Следва да се посочи, че чл.124, ал.1 от ГПК сочи, че установителните искове могат да бъдат такива за установяване на съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

В случая установяването на нарушения на законодателството не попада в хипотезата на чл.124, ал.1 от ГПК. Това прави исковете недопустими. Установяването на факт с правно значение също е допустимо, когато това е предвидено в закон. А за тези факти, за които Г. М. претендира да бъдат установени, не е предвидено установяване в закона.

От друга страна правната квалификация на заявеното в обстоятелствената част на исковата молба е задължение на съда и не е задължително той да се съобрази с тази, дадена от ищеца. Атакуването на 2 решение на общото събрание на съдружниците на едно дружество може да стане по реда, предвиден в ТЗ и само от съдружник, каквото качество Г. М. няма по отношение на ответното дружество. Не е предвиден ред за атакуване на решение на общото събрание на работниците и служителите по чл.357, ал.2 от КТ.

Исковете са недопустими и поради липса на правен интерес. Ищецът обосновава предявяването им с пререшаване на трудов спор между същите страни, приключил с влязло в сила решение. Неоснователно е твърдението за липса на формирана сила на пресъдено нещо по този спор, поради нарушаване на принципа на ефективност на правото на ЕС. При разрешаването на спора относно прекратяването на трудовото й правоотношение Г. М. е разполагала с възможност да защити правата си. Поради формирана сила на пресъдено нещо, чиято основна характеристика е непререшаемост на спора, то няма правна възможност той да бъде разгледан отново от съда.

В настоящото производство не може да се разглежда въпросът за валидността на съдебния акт на РС-Кула за прекратяване на останалите искове.

Поради изложеното обжалваното определение е правилно и трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16024/ 26.08.2025г. на СГС, ГО,

11 състав, постановено по гр.д. № 7640/25г., с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4