Решение № 120 от 13.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Пловдив, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330106317 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от Е. В. Т. срещу „А1 България“ ЕАД, с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 0,01 лв. ( една стотинка), частично от сума в размер от 1000 лева., представляваща претърпени неимуществени вреди ( неудобство, загуба на време, притеснение и безпокойство ) в периода 2124.02.2020г. от неправомерно деактивиране на ползваната от ищеца мобилна услуга от служители на ответното дружество по Договор за предоставяне на мобилни услуги № ******** за мобилен номер „**********“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / *******/ до окончателното й погашения, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 14.10.2020г. по ч.гр.д. № ******/ *****г., по описа на СРС, ****ти гр. с-в.

С исковата молба ищецът твърди, че с ответното дружество е сключил договор за предоставяне на телекомуникационни услуги и ползва в мрежата на „А1 България“ ЕАД номер „**********“. Сочи, че на ******г. установил, 1 че ползваната „Сим карта“ за посочения мобилен номер е деактивирана по вина на служители не ответника и няма достъп до мобилните услуги, предоставяни от ответното дружество. В тази връзка, в периода 2124.02.2020г. се наложило ищецът няколко пъти да посети офис на ответника, с цел картата на бъде активирана. Ищецът поддържа, че всичко това му е причинило стрес, притеснения и загуба на време. Поискал от ответното дружество да бъде обезщетен със сума в размер от 1000 лв., но вместо това му била предложена компенсация от 600 минути в национална мрежа, която не го удовлетворявала. Предвид това и доколкото твърди, че деактивирането на услугата е вследствие на неправомерно поведение на служители на ответника, се предявява настоящата частична искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „А1 България“ ЕАД. Счита искът за допустим, но изцяло неоснователен. Признава се обстоятелството, че между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. Изтъква се, че на дата ******г. ищецът е депозирал заявление за прекратяване на договора, в което изрично е посочено ,че желае преустановяване на правоотношение именно от *******г. Предвид това и в съответствие с волята на потребителя, ответното дружество е преустановило предоставянето на услугите още от посочената дата. Изтъква се, че услугите не са преустановени поради грешка на служител на ответното дружество, а по изрично искане на потребителя. Следвайки това, на ********г. ищецът отново е пожелал да ползва услугите на „А1 България“ ЕАД, поради което мобилен номер „**********“ е активиран отново. Възразява се и че ищецът не е претърпял неимуществени вреди под каквато и да било форма. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, вр. чл. 82 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от ******г. по ч.гр.д. № *****/ ******г., по описа на СРС, ****- ти 2 гр. с-в.цвземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно, а след подадено възражение е образуван настоящият процес, тъй като искът е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК. Същият и допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Между страните няма спор, че, ищецът е потребител на услугите, предоставяни от ответното дружество, доколкото между тях е сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги № ******* за мобилен номер „**********“. С оглед на това обстоятелство, в тежест на ищеца е да установи в условията на кумулативност, следните правнорелевантни фактипротивоправно неизпълнение от страна на ответното дружество на задълженията му по възникналото правоотношение по доставка на мобилни услуги, настъпване на неимуществени вреди, техният размер и причинноследствена връзка между неизпълнението на договорното задължения и настъпилите вреди.

Ищецът оспорва, че е депозирал заявление за прекратяване на договора, в което изрично да е посочено ,че желае преустановяване на правоотношение именно от ******г . По делото е представен препис от заявлението за прекратяване на договора, който е изключен от доказтелствената съвкупност на основание чл.183 от ГПК, тъй като след нарочно изискване ответната страна е заявила, че не разполагат с оригинала и съответно не могат да го представят.

Освен това в съдебно заседание на ****г процесуалният предствител на ответното дружество, че услугата по доставка на мобилни услуги действително е прекъсната за процесния период и то не по волята и извън желанието на ищеца. От гореиложеното се установява категорично противоправното неизпълнение от страна на ответното дружество на задълженията му по възникналото правоотношение по доставка на мобилни услуги.

Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на договорно основание срещу ответника. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното неизпълнение на „А1 България“ ЕАД, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ обезпечителната отговорност на ответника са 3 осъществени в обективната действителност.

Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение съдът в настоящия съдебен състав съобрази изцяло характера и продължителността на причиненото неудобство на ищеца в периода 21- 24.02.2020г., именноналожило се ищецът няколко пъти да посещава офис на ответника, с цел картата на бъде активирана, което по естествена и закономерна необходимост му е причинило стрес, притеснения и загуба на време. Съдът съобразявайки всички тези фактори в тяхната пълнота и интензитет намира, че справедливият размер на обезщетението е за сума от 300 лева.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 350 лева, от които 50 лв. внесена държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение/ в заповедното производство/, като за реалното му договаряне и заплащане е представен оправдателен документ Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ****** ДЪЛЖИ на Е. В. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, сума в размер на 4 от 0,01 лв. ( една стотинка), частично от сума в размер от 1000 лева., представляваща претърпени неимуществени вреди ( неудобство, загуба на време, притеснение и безпокойство ) в периода 21- 24.02.2020г. от неправомерно деактивиране на ползваната от ищеца мобилна услуга от служители на ответното дружество по Договор за предоставяне на мобилни услуги № ****** за мобилен номер „**********“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / ********/ до окончателното й погашения, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от ******г. по ч.гр.д. № *****/ *******г., по описа на СРС, ****- ти гр. с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК А1 България“ ЕАД, ЕИК:

***** ДА ЗАПЛАТИ на Е. В. Т., ЕГН: ********** сума в размер на 350 лева, представляваща сторени разноски в рамките на заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/

5