Определение № 230 от 08.04.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 126/2024
- Вид
- Определение № 230
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 08.04.2024
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26,ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143,ал.2,т.19 и т.20 · Закон за защита на потребителите
- чл.143,ал.2,т.19 и т.20 · Закон за защита на потребителите
- §1 · Закон за защита на потребителите
- чл.60,ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.418,ал.4 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 230 гр. Ловеч, 08.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500126 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.
Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане № 82/09.02.2024г., пост.по ч.гр.д. №49/2024г. по описа на РС-Луковит.
Счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява,че приложеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички данни съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ и представлява редовен документ от външна страна по см.на закона. Допълва,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс 454.71лв. включва и предоставената сума като кредит в размер на 379лв. и паричната сума от 75.72лв.,предоставена за заплащане на застрахователната премия по избраните от кредитополучателя застраховки,съгласно предварителното му изявление в чл.13 от Заявлението-Декларация за установяване на договорни отношения. В последното длъжникът изрично е заявил съгласието си да му бъде сключена застраховка.С оглед на това средствата за застраховка са преведени от кредитора към сметката на застрахователя,за което длъжникът е заявил изричното си съгласие(чл.7.2). Твърди,че процесната застраховка не е задължително условие за сключване на кредита,а е изцяло по преценка на клиента.Позовава се на чл.9 от ЗЗД и свободата на договаряне.С оглед на тази характеристика на застраховката счита,че като договорен ангажимент не попада в категорията на „разход“,който съгласно §1 от ДР на ЗЗП се включва в изчислението на годишния процент на разходите(ГПР), т.к.не е задължително условие за сключване на договора. В този смисъл е регламентиран този ангажимент и в чл.19 от договора за кредит. Затова и след изричното съгласие на кредитополучателя да сключи тази застраховка, сумата за застрахователната премия следва да се включи в общия размер на стойността на отпуснатия кредит,който следва да възстанови. Възразява,че застрахователните клаузи са двустранно подписани и няма пороци при формиране на волята на страните,които да я опорочават 1 и да водят до липса на съгласие за сключването му.Договорът е сключен в писмена форма,в ясен и разбираем шрифт.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 21.02.2024г., а жалбата е подадена на 28.02.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№49/2024г.по описа на РС-Луковит писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
На 29.01.2024г. пред РС-Луковит е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.
№49/2024г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу А. М. С. от с.Т.,Лов.област, ул.“Лозарска“№48, за следните вземания - главница от 288.12лв. договорна лихва от 23.154лв. за периода от 15.06.2023г. до 11.12.2023г., обезщетение за забава от 14.66лв. за периода от 15.06.2023г. до 17.01.2024г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит №4053591327 от 13.07.2022г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.
Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №4053591327 от 22.07.2022г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, Заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, Декларация за определяне на изискванията и потребностите за сключване на застраховка „Защита за кредита“, Сертификат № 140535913272022 за сключена застраховка „Защита на кредита“, Общи условия към застрахователния договор, Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчването му, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.
С Разпореждане № 82/09.02.2024г. РС-Луковит е приел,че разходите за застраховка са включени в общия размер на главницата по договора.Така това акцесорно задължение е третирано като лихвоносно и е начислявана договорна лихва върху него.Съдът е приел,че по този начин е заобиколена разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК и се е стигнало до реално оскъпяване на кредита.Този договорен разход не е съобразен при формиране на ГПР и така се е стигнало до заблуждение на кредитополучателя за действителния размер на разходите му по кредита. Прието е,че изискването за сключване на застраховка е задължително,тъй като никъде в предложения формуляр не е предвидено сключване без нея. По този начин на кредитополучателя е наложено да приеме уговорки,с които не е могъл предварително да се запознае-нарушение на чл.143,ал.2,т.19 и т.20 от ЗЗП. По изложените аргументи заповедният съд е приел,че при описаните нарушения на императивни разпоредби обосновават недействителност на целия договор за кредит,поради което е отхвърлил заявлението изцяло.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
2
При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
Въззивният състав споделя приетото от РС-Луковит по отношение претенцията за застраховка и отражението й върху договорното правоотношение.
Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.
На следващо място-установява се,че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 50%,съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК.
Договорено в този вид задължението е неясно, не се знаят вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница.
От значение е също, че към заявлението са приложени сключени застраховки „Защита на кредита“, не и цитираните от заявителя и описани в договора със заглавие(съотв.основание)– „Застраховка BANK пакет 1 кредит“(24S) и застраховка „BANK Пакет 1 уред“(24S).
В нарушение на чл.33 от ЗПК се претендира лихва за забава и след предсрочната изискуемост на кредита, посочена за настъпила на 11.12.2023г.
По изложените съображения въззивният състав приема,че клаузата за застраховка е нищожна,тъй като с уговарянето й са нарушени императивни разпоредби. Вземането е инкорпорирано в това по основното задължение на кредита и в заявлението е предявено по начин,че не може да бъде отделено. Не е ясно каква част от задължението е погасена,в какъв 3 порядък е отнасяно и какъв е реалният размер на погасена главница. Отделно-с оглед характера на производството,такива изчисления не са допустими (възможни са в евентуално исково такова). С оглед на това съставът намира,че не може да се приложи правилото на чл.26,ал.4 от ЗЗД и поради това следва да се приеме за нищожен целият договор за кредит. Като последица заявлението следва да се отхвърли изцяло.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод,поради което обжалваното Разпореждане №82/095.02.2024г.,пост.по ч.гр.д.№49/2024г.на РС-Луковит, следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 82/09.02.2024г., пост.по ч.гр.д. №49/2024г. на РС-Луковит, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори НГС и АЧД,чрез юрисконсулт Йордан Тошков Тодоров, заявление по чл.417 от ГПК срещу А. М. С. от с.Т., произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №4053591327 от 13.07.2022г., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4