Решение № 616 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501911 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. К. М. чрез пълномощника му адвокат Т. Д. против решение № 2568 от 08.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110114187 на Районен съд – Варна, двадесет и шести състав, с което е изменен размерът на присъдената издръжка с решение № 3221 от 17.07.2020 г., постановено по гр.д.

№ 12425/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, влязло в сила на 07.08.2020 г., като е осъден въззивникът да заплаща ежемесечна издръжка за детето си Д. Д. М. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител З. Й. Й. в размер на 700 лева, считано от 31.10.2023 г., с падеж всяко десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката; осъден е въззивникът да заплати по сметка на Районен съд Варна държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 540 лева, както и на З. Й. Й. направените по делото разноски от 30 лева.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото не е безспорно установено, че детето Д. има здравословни проблеми – оспорва се, че носи стелки и очила, че има непоносимост към храни, твърди се, че физиотерапията е безплатна, че детето не посещава постоянно занимания по английски език, а останалите разходи са еднократни и вече извършени. Сочи се, че доходите на бащата са намалели, а съпругата му от 29.07.2024 г. е безработна, поради което само неговите доходи са минимални за семейството, което живее във Франция, където разноските са високи. От своя страна майката на детето е адвокат и декларираните от нея доходи не отговарят на високата й квалификация, евентуално - тя би могла да си осигури по-добър доход. Иска се да бъде отменено обжалваното решение в частта над 400 лева до определената от първоинстанционния съд издръжка в размер на 700 лева.

1

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която се излага, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Оспорват се всички изложени във въззивната жалба на М. твърдения, като от своя страна се навеждат опровергаващи такива.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излагат твърдения, че с решение № 3221 от 17.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 12425/2019 г. по описа на Районен съд – Варна гражданският брак между нея и ответника бил прекратен, като родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете Д. Д. М., родена на ** г., били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти с детето. С посоченото решение ответникът Д. К. М. бил осъден да заплаща за малолетното дете Д. ежемесечна издръжка в размер на 325 лева. Ищцата твърди, че от постановяването на посоченото решение са настъпили промени, налагащи изменение на така определената издръжка. Докато детето посещавало детска градина, били необходими средства за учебници, помагала, празници в детската градина, подаръци и участие в спортни мероприятия, посещение на зелено училище през летните месеци, за посещения на школа по рисуване през периода 2021 г. - 2023 г., като всички тези разходи заплащала ищцата, но предвид финансовите й затруднения детето спряло посещения на школата по рисуване за месеците септември и октомври. От две години детето посещавало школа по английски език, за което ищцата заплащала месечна такса от 120 лева, като се налагали и разходи за транспорт. Поради израстването на детето и промяната на нуждите му ищцата обзавела детската стая в жилището, в което живеели, закупувайки тапети, завеси и пердета, осветителни тела, нощна лампа, трикрилен гардероб с етажерка, детско бюро, модул за датска стая, библиотека, детски стол. Закупила също преносим компютър, както и телевизор. Подготвяйки детето за учебната година, ищцата закупила раница, униформа, ученически пособия и материали съгласно предоставен списък, както и спортни екипи. При започване на учебната година за ученически пособия, материали, снимки и подаръци ищцата заплатила сумата от 100 лева. Седмично закупувала купони за храна за детето от 25 лева. През 2021 г. на детето била поставена диагноза „дясно конвексна сколиоза в поясен дял”, като до 2022 г. детето посещавало МЦРСМ – Варна за провеждане на физиотерапия. Налагало се изработване на ортопедични стелки за детето, заменяни на всеки шест месеца, на стойност 100 лева. Препоръчително било за детето да плува или да тренира друг вид спорт. Проведена била едномесечна тренировка по плуване, за която таксата била 80 лева, но поради невъзможност ищцата да я заплаща, тренировките били прекъснати. В началото на месец октомври 2023 г. детето било включено в нов курс по физиотерапия. Разходите за такси, прегледи, лекарства, снимки и транспортни разходи били поети от нея. През месец май 2023 г. на детето били изписани очила, които майката закупила на стойност 152,15 лева. Извън обичайните разходи за храна, облекло, лекарства, медицински процедури, физическо и психическо развитие, детето имало нужда и от забавления със свои приятели и съученици – посещения на кино, концерти и други събития, които разходи поемала ищцата. Ответникът бил запознат с горепосочените обстоятелства, като ищцата го помолила да поеме част от таксата за плуване, рисуване или английски език, но той отказал, въпреки че имал възможност да осигури издръжка за детето в по-голям размер от заплащаната понастоящем, тъй като работел и получавал трудово възнаграждение в размер на 5 000 евро, занимавал се и с внос на автомобили от Франция за България.

Същият поддържал и демонстрирал висок стандарт на живот, подарявал луксозни автомобили и подаръци на съпругата си и на нейното семейство и им организирал почивки 2 в България, Турция и другаде в Европа. Притежавал недвижими имоти – къща във Франция, етаж от къща в град Х., апартамент и ателие в центъра на Варна, както и със съпругата притежавали 4 броя луксозни автомобили.

Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени определената към момента издръжка за детето, като я увеличи и осъди ответника да заплаща за детето Д. Д. М. месечна издръжка от 700 лева, считано от датата на подаването на исковата молба, с падеж до десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването на издръжката.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен досежно претендирания размер на издръжката. Твърди, че е запознат с ежедневието на детето, както и с дарбите на детето, които винаги подкрепял, включително и финансово. Заявява, че е запознат и със здравословното състояние на детето, като твърди, че то не е така тежко, както ищцата го описвала. Оспорва твърденията на ищцата за необходимост от обзавеждане на детска стая, като твърди, че когато страните се разделили стаята на детето била изцяло обзаведена. Оспорва, че приложените от ищцата бележки за плащане на мебели касаят мебели за детска стая. Оспорва твърденията, че се занимава с внос на автомобили, както и твърденията, че подарява луксозни автомобили на съпругата си и на нейното семейство, както и, че притежава луксозни автомобили. Оспорва и твърденията, че организира луксозни почивки за съпругата си и нейното семейство.

Заявява, че живее във Франция и работи, като реализира трудови доходи от 2 400 евро месечно. Твърди, че изплаща потребителски кредит от 196,36 лева и ипотечен кредит от 683,28 лева. Също така ответникът заплащал издръжка в размер от 280 лева за по-голямото си дете Йоана М., която била пълнолетна, но все още учила. Намира, че претенцията за увеличение на издръжка е неоснователна. В случай, че съдът приеме, че размерът на издръжката следва да се увеличи, то ответникът счита, че тя следва да бъде 340 лева месечно, считано от датата на влизане на решението в сила, като претенцията за горницата над тази сума бъде отхвърлена.

Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не е изразила конкретно становище.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства.

Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, следните обстоятелства:

1/ Че З. Й. Й. и Д. К. М. са родители на детето Д., родена на ** г.;

2/ Че с решение № 3221 от 17.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 12425/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна, влязло в сила на 07.08.2020 г., родителските права по отношение на Д. Д. М. са предоставени да се упражняват от майката и е определено местоживеенето й при нея, а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 325 лева месечно.

Предявеният иск е с правно основание член 150 от СК, съгласно която разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата, които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.

Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя специално внимание. При

3 определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му. Възможността се преценява към момента на постановяване на решението. Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние, интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се определят обективно и конкретно.

В конкретния случай увеличаването на издръжката, дължима от ищеца, се обосновава с увеличаване разходите за детето и изменение на икономическата обстановка. Безспорно от влизане в сила на решението, с което е била определена издръжка за Д. в размер на 325 лева, са изминали почти пет години, като за това време от една страна са настъпили промени в обществено-икономическите условия в страната, довели до нарастване на разходите, а от друга е нараснала и възрастта на детето. Към датата на постановяване на решението Д. е била на 4 години, а към настоящия момент е деветгодишна, ученичка е във втори клас. За изминалите пет години потребностите на детето са нараснали с оглед неговото физическо и интелектуално развитие, а и поради това, че през 2020 г. е било в предучилищно обучение, а към настоящият момент е ученичка в начална форма на обучение.

Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b80d2f4b-262d-4681-9dbc-1dba88321953