Решение № 1873 от 14.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1873 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100510770 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 10.06.2021г., постановено по гр.д. № 27689/2018г.

Софийски районен съд, ГО, 160 състав, са уважени предявените от „ДЗИ-Ж.“ ЕАД срещу Н. Д. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 313 от КЗ, вр. чл. 280 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати следните суми: сумата от 887, 20 лева, представляваща 80 % от заплатените на ответника месечни и тримесечни бонуси за агенти по сключени застраховки „Живот“ с негово посредничество във връзка с договор за застрахователно агентство № L00007574 от 17.01.2017г., сключен между „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, в качеството на застраховател, и Н. Д. Д., в качеството на застрахователен посредник, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от предявяване на исковата молба – 30.04.2018г. до окончателното изплащане и сумата от 2

269, 04 лева, представляваща 80 % от всички получени допълнителни възнаграждения по договор за застрахователно агентство № L-00007574 от 17.01.2017г., сключен между „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, в качеството на застраховател, и Н. Д. Д., в качеството на застрахователен посредник, различни от 1 комисионна по лични продажби, за период от шест месеца назад, считано от датата на регистрацията на спада на редовността на портфейла на ответницата под 85 %, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от предявяване на исковата молба – 30.04.2018г. до окончателното ѝ изплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Н. Д. Д., в която са релевирани оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Конкретно се твърди, че вземането не е изискуемо, тъй като кредиторът не е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Счита, че в случая приложение следва да намерят разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Развити са и съображения, че вземането е погасено по давност.

Поддържа, че процесното вземане за връщане на 80 % от получените бонуси има характер на неустойка, поради което и произтичащите от тази уговорка вземания се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С това задължение се уговаря отнапред имуществената отговорност на застрахователния агент в случай на неизпълнение на конкретно посочено договорно задължение. Ето защо счита, че така уговореното задължение за връщане на част от получените премии съдържа всички функции на неустоечна клауза – цели да осигури точно изпълнение на задължението като стимулира длъжника под страх от имуществена санкция към осъществяване на дължимия резултат; обезщетителна функция - цели компенсиране на евентуалните вреди от неизпълнение на договора и наказателна функция – каквато самият застраховател е придал, видно от съдържанието на изпратената покана за доброволно изпълнение. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „ДЗИ-Ж.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното за обосновано, като постановено в правилно приложение на материалния закон и съобразно ангажираните в производството доказателства. Поддържа становище, че предвиденото в договора връщане на суми не представлява неустойка за 2 неизпълнение на договорно задължение, а вземане под условие, което възниква при настъпване на определените в договора обстоятелства.

Възникването на това вземане е поставено в зависимост от настъпването на едно бъдещо несигурно събитие. Сбъдването на условието е обусловено от обстоятелства, поставени извън волята на страните, което по същество представлява постигната договорка като условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД.

Оспорва наведените във въззивната жалба съображения, че вземането се погасява с изтичане на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като същото не е периодично плащане, нито представлява неустоечна клауза. Развити са съображения, че плащането на едномесечните и тримесечните бонуси е обусловено от сбъдването на допълнителни условия, което е несигурно събитие. Ето защо счита, че за процесното вземане е приложима общата петгодишна давност, която в случая не е била изтекла към датата на подаване на исковата молба. Аргументира извод за изискуемост на вземането с оглед представените по делото доказателства, установяващи, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на ответницата при спазване на установените изисквания за връчване на пощенски пратки. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от КЗ.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че между страните по делото е сключен договор за застрахователно агентство № L-00007574 от 17.01.2017г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 18.01.2017г. и анекс № 2 от 25.01.2017г. към договор за застрахователно агентство № L-00007574 от 17.01.2017г., по силата на който, между „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, в качеството на 3 застраховател, и Н. Д. Д., в качеството на застрахователен агент, е възникнало и съществувало валидно правоотношение по договор за застрахователно агентство, по силата на което ответницата по възлагане от застрахователя е приела при условия на възмездно и трайно изпълнение да посредничи при сключване и да обслужва застрахователни договори между застрахователя и потребителите на застрахователни услуги, като сключва и посредничи при сключването на застрахователни договори с физически и юридически лица, в съответствие с предоставените му права и лимити, и обслужва сключените застрахователни договори до момента на прекратяване на действието им.

Съгласно чл. 17 от договор за застрахователно агентство № L-00007574 от 17.01.2017г., застрахователният агент има право да получава възнаграждение за продажби и обслужване на застраховки на ищцовото дружество, като според чл. 22 от същия договор размерът на възнаграждението се определя съгласно Приложение № 1 – Таблица за комисионни и възнаграждения за продажби на застраховки на „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, което Приложение № 1 е неразделна част от договора за застрахователно агентство. От приетите по делото и неоспорени от страните анекс № 1 от 18.01.2017г. към договор за застрахователно агентство № L-00007574 от 17.01.2017г., анекс № 2 от 25.01.2017г. към договор за застрахователно агентство № L-00007574 от 17.01.2017г. и Бонусна система 2016 на „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, се установява, че страните в производството са уговорили, че мениджърът на екип /каквото качество ответницата Н.Д. притежава по силата на сключения анекс № 2 от 25.01.2017г. към процесния договор за застрахователно агентство/ има право да получава и възнаграждение, което се формира от: 1/ субсидия, която се изплаща за срок от 6 месеца от влизане в сила на анекс № 2 от 25.01.2017г., в размер на 500 лева месечно и 2/ дялова комисионна от директния екип, съставен от агентите, лично управлявани от мениджъра на екип. Установи се също, че страните се уговорили, че мениджърът на екип продължава да получава комисионни от лични продажби, предвидени в договор за застрахователно агентство № L-00007574 от 17.01.2017г. С клаузата на чл. 2, ал. 2 от анекс № 2 страните по процесния договор за застрахователно агентство са уговорили, че при спад на общата редовност на портфейла на мениджъра на екип – личен или общ, под 85 %, изплащането на допълнителни възнаграждения по анекс № 2 от 25.01.2017г. се задържа до възстановяване на редовността, а по силата на чл. 2, ал. 3 от същия анекс е постигнато съгласие, 4 че при задържане на редовността под 85 % повече от три месеца, мениджърът на екип се задължава да върне 80 % от всички получени допълнителни възнаграждения, различни от комисионни по личните продажби, за период от 6 месеца назад от датата на първата регистрация на спада на редовността под описания процент.

По делото е представена и „Бонусна система 2016“ на ищцовото дружество, приета от ответницата, съгласно която на посредници, придобили право да получават стимули и сключили договори за застрахователно агентство с ищеца, следва да се изплащат през 2016г. допълнителни възнаграждения – бонуси, отчитащи количеството и качеството на извършените продажби по Ж.. Посочени са и конкретните размери на месечните и тримесечни бонуси „Ж.“ – спестовни продукти и „Ж.“ – рискови и здравни продукти. В чл. 4.2. от бонусната програма е предвидено, че в случай, че през първата застрахователна година полица изпадне в нередовност, агентът, в чийто портфейл е застраховката, връща незабавно 80 % от получените месечни и тримесечни бонуси, свързани с конкретната полица. Посочено е, че полиците ще се считат за нередовни в случай, че през първата им застрахователна година по дължима застрахователна премия /вноска/ няма осъществено плащане от договорителя в рамките на 3 последователни месеци.

Въз основа на приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обосновано, се установява, че за периода от 17.01.201 г. /датата на сключване на договор за застрахователно агентство № L-00007574 от 17.01.2017г./ до 15.01.2018г. /датата на прекратяване на договора/, с посредничеството на ответницата са сключени 26 броя застрахователни договори, подробно описани и представени в табличен вид в заключението на вещото лице. Установено е също, че за периода м.01.2017г. – м.01.2018г. на ответницата са изплатени, по сключени с нейно посредничество застраховки, месечни и тримесечни бонуси, бонус нови мениджъри, субсидия за мениджър на екип и продуктови бонуси в общ размер от 8 345, 16 лева, от които: 1/ месечен бонус – спестовни продукти в размер на 385, 53 лева; 2/ месечен бонус рискове и здраве в размер на 10, 70 лева; 3/ тримесечен топ-бонус в размер на 2 151, 41 лева; 4/ бонус нови 5 мениджъри екип в размер на 4 500 лева; и 5/ непродуктов бонус – дялови комисионни като мениджър в размер на 1 297, 52 лева. Вещото лице е посочило, че под 85 % за повече от три месеца е задържана редовността на 9 броя застрахователни договора, сключени с посредничеството на ответницата Надежда Димитрова, подробно описани в заключението. В експертизата е направен извод, че дължимите обратно от ответницата в полза на застрахователя, съгласно чл. 4.2 от Бонусна система 2016, месечни и тримесечни бонуси, получени във връзка със сключени с посредничеството на ответницата застрахователни полици, за ко ито е установено, че са изпаднали в нередовност през първата застрахователна година за повече от три месеца, са в размер от общо 887, 20 лева, от които 104, 04 лева бонус – спестовни продукти, бонус рискови и здравни продукти в размер на 0,84 ле ва и 782, 32 лева тримесечен топ-бонус. В заключението е определен размерът и на дължимите обратно от ответницата в полза на застрахователя, съгласно чл. 2, ал. 3 от анекс № 2 от 25.01.2017г. към договор за застрахователно агентство № L-00007574 от 17.01.2017г., субсидии за мениджър на екип, получени във връзка с процесния договор, за 6 месеца назад от датата на първата регистрация на спада на редовността под 85 % за повече от три месесца, които възлизат на сумата от общо 2 269, 04 лева, включваща получени бонус – нови мениджъри на екип и непродуктов бонус – дялови комисионни като мениджър.