Решение № 1305 от 27.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110135474 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано е по искова молба на „..” ЕАД срещу С. Н. С. и Н. Н. С..

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност по равно следните суми: 651,02 лева – главница, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2023г. до изплащане на вземането, 164,38 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 08.02.2023г., 2,24 лева – възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода от м.01.2020г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2023г. до изплащане на вземането, и 0,66 лева – обезщетение за забавено плащане на сумата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до 08.02.2023г. Претендира разноски.

Ответниците, чрез особения представител адв. Н. М., са депозирали писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорват изцяло предявените искове и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни, оспорват качеството потребител на наследодателя, оспорват 1 реалното доставяне на топлинна енергия в посочения обем и на претендираната стойност. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

С молба от 09.08.2024г. ответника С. С. е представила доказателства, че е заплатила претендираната от нея сума. Плащането е потвърдено от ищеца с молба от 25.10.2024г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия по аб.№...

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от 2

КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за процесния имот от ответниците в качеството им на наследници по закон на починалия потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота – Н. Н. С., починал преди образуване на делото. От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците са наследници по закон на Н. С., който е починал на 01.05.2020г., като на основание чл.5 ЗН същите имат равни дялово от наследството. Установява се от представена Заповед №РД-35-2418/08.10.1981г., че на Н. С. на основание чл.100 ЗТСУ е предоставен в собственост като обезщетение апартамент №.. гр. София. През процесния период имотът е бил собственост на наследодателя на ответниците, като след смъртта му собствеността е преминала върху тях, както и задължението за заплащане на задълженията за имота също част от наследството на починалия.

Поради това съдът приема, че наследодателят на ответниците е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен №.. до смъртта си, след което като негови наследници ответниците са придобили собствеността върху топлоснабдения имот при равни дялове и са придобили качеството клиенти за доставка на топлинна енергия, като същите в това си качество и в качеството си на наследници по закон отговарят за задълженията.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за 3 битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците или техния наследодател са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.

Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и 4 вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „..” ООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за наследодателя на ответниците е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № ... От представените документи от третото лице – помагач се установява, че за процесния топлоснабден имот не е осигурен достъп за отчет на уредите на предварително обявените дати – 28.05.2020г. и 06.06.2020г. за отчетен период 20192020г. и 13.05.2021г. и 22.05.2021г. за отчетен период 2020-2021г. Вещото лице е констатирало, че е отчетена промяна на цената на ТЕ със задна дата по решение № Ц-25/24.06.2020г. на КЕВР.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата от 942,48 лева.

Прието е заключение и по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че задълженията за ТЕ са в размер на 762,24 лева след приспадане на извършени частични плащания в общ размер от 180,24 лева, направени за периода м.06-м.12.2019г. Лихвата за забава върху тази сума вещото лице е изчислило в размер на 169,09 лева. За услуга дялово разпределение вещото лице е посочило, че дължимата сума е в размер на 21,46 лева, както и лихва за забава в размер на 5,91 лева.

5

По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово разпределение:

По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ , дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.

139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ . Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № ...