Решение № 260223 от 08.02.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1259/2020
- Вид
- Решение № 260223
- Подписан
- 08.02.2021
- В сила
- 22.02.2023
- Състав
- АННА ВЛАДИМИРОВА НЕНОВА ВЪЛКАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 и ал. 3 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 51, ал. 3 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 118 · Кодекс на международното частно право
- чл. 118-122 · Кодекс на международното частно право
- чл. 119, ал. 2, изр. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 118-122 · Кодекс на международното частно право
- чл. 118-122 · Кодекс на международното частно право
- чл. 118-122 · Кодекс на международното частно право
- § 2 · Кодекс на международното частно право
- чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 08.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова при секретаря Мариана Ружина като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 1259 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 51, ал. 3 от ЗМТА, вр. чл. 118-122 от КМЧП, вр. Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркска конвенция), обн.
ДВ, бр. 2 от 08.01.1965г.
В исковата молба по делото с вх. № 67497 от 10.07.2020г. от ищеца „Л.Т.С.“ ООД, търговско дружество, регистрирано съгласно българското законодателство, са изложени твърдения, че е налице влязло в сила арбитражно решение във връзка с арбитрируем търговски спор, отнесен до Арбитражния съд при Международната търговска камара в Париж, несъдебна организация, санкционирана и действаща в рамките на юрисдикцията на Френската република.
Спорът е произтичал от Споразумение за техническо обслужване на флотата на Бул Ер от 25.02.2016г (Рамков договор) и приложения и анекси към него, сключени между ищеца, доставчик на услуги по техническо обслужване и инженерни услуги на самолети, и ответника „Б.Е.“ ЕООД, в качеството му на лицензиран авиационен оператор на самолети Боинг 737, при натрупани съществени по размер задължения за заплащане на дължимо възнаграждение за предоставени услуги за 6 самолета от флотата на ответника.
Отнасянето и окончателното уреждане на спора, съгласно чл. 15.1.1. от Рамковия договор, е било съгласно Правилата за арбитраж на Международната търговска камара от един арбитър, при място на арбитража в гр. София, официален език на производството – английски, и при окончателност и задължителност на решението.
Ищецът конкретно сочи обстоятелствата по образуване и протичане на арбитражното производство. Производството е било образувано на 03.09.2018г. и е протекло в две фази – процедурна фаза до назначаване на трибунал и фаза по същество след това. С подписване на доклада по делото от страните и арбитъра, на 02.01.2019г. единственият арбитър по делото д-р К.П.Б.окончателно е приел да изпълнява своя мандат. Под ръководството му е била приета Процедурна заповед № 1, уреждаща реда за размяна на книжа, приемане на процедурни разпореждания и съобщения до страните, назначаване на експертизи и призоваване на свидетели, както и други процедурни въпроси. Под ръководството на арбитражния трибунал производството е било проведено по същество по Правилата на арбитриране на МТК и са били разгледани всички претенции на страните. Бил е разгледан главен иск на ищеца, акцесорен иск за изтекли договорни лихви, както и възражение за прихващане. Трибуналът е разгледал становище на страните, представени документи, технически и регулаторни експертизи, както и е провел открито заседание. В арбитражното решение е била описана пълната процедурна история на производството.
Спорът е завършил с издаване на окончателно решение (Final Award) от трибунала по реда на Правилата за арбитриране на МТК. Исковете на ищеца са били изцяло уважени, а възражението на ответника е било изцяло отхвърлено. По-конкретно на ищеца е била присъдена сумата от 3 083 813. 74 евро възнаграждение за продадени материали и предоставени услуги съгласно
Споразумение за техническо обслужване на флотата на Бул Ер от 25.02.2016г и споразуменията към него и 178 584. 36 евро договорната лихва, изтекла към 06.08.2018г., общо 3 262 398. 10 евро, както и лихва от 0.75% на месец от 07.08.2018г. до окончателното плащане на сумата от 3 083 813.
74 евро, която до датата на исковата молба (10.07.2020г.) е 541 980. 27 евро, акумулирана към вземането след 703 дни забава след изчисляване на лихвата.
Заедно с присъденото възнаграждение с решението са били присъдени суми в размер на 13 426. 14 лева, 2 300 британски паунда, 112 500 щатски долара, 35 459. 20 швейцарски франка и 194 740. 44 евро направени от ищеца съдебни и други разноски.
Решението е било съобщено на страните по електронен път, за което те са дали предварително съгласие. То е станало окончателно и подлежи на изпълнение.
Ищецът излага съображения за допустимост и основателност на екзекватурата, при съобразяване на приложимата Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, ратифицирана от Република България през 1965г. Представени са документи по чл. ІV от Конвенцията и не са налице основания за отказ за признаване и изпълнение на решението по чл. V от Конвенцията.
Приложими са още разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗМТА, при спазване на правилата на чл. 118 от КМЧП. Спорът, разрешен с арбитражното решение, е имуществен търговски спор, който е арбитрируем съгласно законодателството на Република България по аргумент от чл. 19, ал. 1 от ГПК. Той е проведен изцяло при спазване на реда, предвиден в Правилата за арбитражния съд към МТК, с които страните са се съгласили.
Ищецът иска да бъде постановено решение, с което да се признае и да се допусне до изпълнение решението, постановено по международно арбитражно дело № 23905/МНМ/НВН на Международната търговска камара в Париж, с присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Б.Е.“
ЕООД, който също е търговско дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република България, оспорва иска като неоснователен.
Конкретно възразява, че са налице са отрицателни предпоставки за отказ за признаване и допускане до изпълнение на решението по чл. V от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.
С решението се дерогира основополагащ правен принцип на обществения ред и правопорядъка в страната – принципът за установяване на истината, като при решаване на най-съществения по делото факт (появата на корозия върху фюзелажите на два от самолетите LZ-BVR и LZ-BVN след химическото им обработване от служители на ищеца) спорът е бил разрешен при прилагане на т.нар. баланс на вероятностите. Доказателства за това се съдържат в арбитражното решение, което ответникът цитира дословно (§ 424-435 от решението). Страната сочи как е следвало да се възприемат данните по експертните доклади и показанията на свидетелите. Съдебният състав по настоящото дело не бива да навлиза в разглеждане по същество на правия спор, но няма пречка да се констатира очевидна неправилност на арбитражното решение, установима от неговите мотиви.
Не е била осигурена равна възможност на страните в процеса да упражнят предоставените им права.
Доказателства за установяване на това твърдение също се съдържат в арбитражното решение - § 75-78, § 84-88 и § 115-121, цитирано от ответника. Не е бил приет доклад на SWICAMO, при което е бил нарушен принципът за равенство на страните. Не е било допуснато изслушването на експертните организации B.I.C. и Element в рамките на заседанията по арбитражното производство. Това не е можело да бъде само защото тези организации не са били уточнени като експерти на 21.05.2019г., което е било и за SWICAMO. Нарушен е бил принципът за пълнота на доказателствения материал и за непревратно тълкуване на доказателствата на едната страна за сметка на тези, ангажирани от другата страна.
Ищецът е представил към писмената си защита съдебна практика в нарушение на изискването да не се представят нови доказателства.
Страната сочи съдебни решения на състави на Върховния касационен съд на
Република България.
Ответникът иска предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъждане на направените по делото разноски.
И от двете страни в срок са представени писмени защити.
По предявения иск
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
При възникнал правен спор между страните във връзка с изпълнение от ответника на задълженията му по сключено Споразумение за техническо обслужване на флотата на Бул Ер от 25.02.2016г. („Рамков договор“), с приложения и анекси, на 03.09.2018г. от ищеца е бил предявен иск пред Международния арбитражен съд на Международната търговска камара в Париж - за заплащане от ответника на възнаграждение за продадени материали и предоставени услуги по договора, ведно с дължими лихви по договора и с искане за присъждане на разноските в арбитражното производство.
Искането е било съответно на уговореното в клаузата на чл. 15.1.1 от договора от 25.02.2016г., съгласно която споровете между страните по отношение на тълкуването или прилагането на договора или във връзка с възникнали от него права или задължения следва да бъдат отнесени и окончателно уредени съгласно Правилата за арбитраж на Международната търговска камара от един арбитър, назначен в съответствие с тези правила, при място на арбитража в гр. София, официален език на производството – английски, и окончателност на постановеното решение.
Споразумението (договорът) от 25.02.2016г. е представен по делото на английски и български език, в заверени от ищеца преписи.
По искането на ищеца за арбитраж е било образувано арбитражно дело № 23905/МНМ/НВН и назначен арбитър по реда на Правилата за арбитраж на Международната търговска камара от 2017г., потвърдил приемането на мандата си в арбитражното производство, за което страните не са възразили.
Делото е било разгледано по посочените правила за арбитраж, като от назначения арбитър е била издадена и специална процедурна заповед със съгласие на страните.
В хода на производството от страните са били подадени искане и отговор, реплика и дуплика, включително във връзка с насрещно евентуално възражение на ответника за възстановяване от ищеца на плащания по договора и за обезщетение за причинени вреди от договорно неизпълнение. Дадени са били становища и отговори след изслушването и по разноските. Устни изслушвания са били проведени за времето от 08.10.2019г. до 10.10.2019г. в гр. София. По-конкретно възраженията на ответника по същество на исковете на ищеца са били, че услугите на ищеца са некачествени, включително по отношение на услугите за базова поддръжка и боядисване, което е причинило проблеми с четири от самолетите, наети от ответника от „Лизинг Финанс“ ЕАД.
Съгласно процедурните правила, всяка страна е имала право да използва по един технически експерт и един регулаторен експерт. Ответникът е посочил Falconmet и GAL Aerostaf. Допълнително от него са били посочени Bright International Group LLC (BIC) *** (Element), но при възприето нарушение на процедурните указания, дадени на конферентен разговор между страните и арбитъра на 21.05.2019г. с процедурния график, тези експерти не са били допуснати в изслушванията.
Възприето е било, че те са нови неодобрени експерти, които преди това не са участвали в арбитража.
Не е бил приет и експертен доклад от SWICAMO
LLC, също доказателствено искане на ответника, по сходни съображения – че се е касаело за късен етап от арбитражното производство и допускането на експертни доклади от нови експерти би поставило в неблагоприятно положение ищеца.
На
18.11.2019г., след изслушването, в края на което е било постигнато съгласие и е било разпоредено от арбитъра, че на страните не е позволено да сочат нови доказателства, ищецът е представил съдебна практика като доказателства. Тя е била приета от арбитъра, тъй като е фигурирала в експертно становище от 16.08.2019г. и не се е касаело за недопустими нови доказателства. Ищцовата страна е оттеглила и не е било съобразявано решение на ВКС, ГК, ІV г.о. по гр.д. № 4075/2013г., което единствено не е било посочено в експертното становище от 16.08.2019г. – самата страна е пожелала арбитърът да игнорира това решение.
Делото е приключило с одобряване на 23.04.2020г. на проект за окончателно решение, постановено от арбитражния съд и подписването на арбитражно решение на 04.05.2020г. от арбитъра, също съгласно Правилата за арбитраж на Международната търговска камара от 2017г.
Съгласно диспозитива на решението по арбитражното дело, „Б.Е.“ ЕООД е било осъдено да заплати на „Л.Т.С.“ ООД 3 262 398. 10 евро, както и лихва за забавено плащане съгласно чл. 7.7 от Договор за техническо обслужване на флотата на Бул Ер от 25.02.2016г. („Рамков договор“) в размер на 0.75% на месец върху сумата от 3 083 813. 74 евро за периода от 07.08.2018г. до датата на плащане от ответника.
Разпечатката съдържа 47 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b80ae8f2-b43c-4b34-a452-064305baec31