Решение № 307 от 17.08.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 543/2026
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 17.08.2026
- В сила
- 17.08.2026
- Състав
- Силвия Павлова, Галина Магардичиян, Татяна Черкезова
Цитирани разпоредби
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 307 гр. Русе, 17.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвия Павлова
Членове:
Татяна Черкезова
Галина Магардичиян при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20264500500543 по описа за 2026 година
Производството е по чл.258 и сл.ГПК.
П. Ц. П. обжалва Решение № 583 от 23.04.2026г, постановено по гр.д.№ 852/26 по описа на РРС. Счита, че решението е частично недопустимо като постановено при хипотезата на „плюс петитум“ в частта, в която е присъдена издръжка в размер на 250евро при положение, че искът е за издръжка в размер на 200 евро, както и в частта, в която съдът е допуснал предварително изпълнение на решението след като никоя от страните не е искала такова. В тези части иска решението да бъде обезсилено. В останалата част счита решението за неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Съдът е определил нуждите на детето без доказателства, относими към спора. Не са съобразени и неговите възможности да заплаща исканата издръжка. Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да увеличи издръжката като присъди такава в размер на 150 евро месечно. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата В. П. П., действаща лично и със своята майка и законен представител М. А. Ц. в съдебно заседание чрез адв.К. Х. счита, че жалбата е неоснователна, а постановеното от районния съд – правилно.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на гр.д.№ 852/26 по описа на РРС е иск за увеличение на издръжката, която П. Ц. П. следва да заплаща за детето си В. П. П.. Видно от заявеният петитум на исковата молба се иска увеличение на присъдената издръжка от 250лв на 200 евро.
С Решение № 583 от 23.04.2026г, постановено по гр.д.№ 852/26 по описа 1 на РРС първоинстанционния съд е изменил издръжката от 250лв на 250 евро, считано от 23.02.2026г. С Решението № 899 от 16.06.2026г, постановено по същото гражданско дело, което не е обжалвано от никоя от страните в процеса, в това число и от жалбоподателя П. П. съдът на основание чл.247 ГПК е извършил поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 583/23.04.2026г като в мотивите на решението сумата, която ответникът следва да бъде осъден да заплаща на детето си се чете вместо 250евро – 200 евро, по същият начин в диспозитива на съдебното решение сумата от 250 евро, която бащата следва да заплаща за детето да се чете 200евро. С оглед изложеното възраженията в жалбата, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум като е изменил издръжката на 250 евро, поради което решението в частта над 200 евро до 250 евро е недопустимо и следва да се обезсили, са неоснователни. С постановеното решение по реда на чл.247 ГПК съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на сумата за издръжка, която бащата следва да заплаща за малолетното си дете като същата следва да се чете 200 евро, в какъвто размер е и заявеният петитум на исковата молба.
Възражението за недопустимост на съдебното решение в частта, в която е постановено предварително изпълнение на решението също е неоснователно. По силата на изричната норма на закона - чл.242, ал.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението когато се присъжда издръжка и в този случай не е необходимо някоя от страните да е направила искане в тази насока.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че Решение № 583/23.04.2026г, постановено по гр.д.№ 852/26 РРС, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 899 от 16.06.2026г е валидно и допустимо.
Въззивният съд намира, че същото е и правилно.
М. А. Ц. и П. Ц. П. са родители на непълнолетното дете В. П. П., родено на 10.11.2008г. С Решение № № 920 от 25.06.2024г, постановено по гр.д.№ 588/24 по описа на РРС съдът е утвърдил споразумение между родителите, по силата на което родителските права по отношение на детето са предоставени на майка му, а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 250лв, считано от 01.02.2024г.
От тогава до завеждане на иска за изменение на издръжката-23.02.2026г са изминали две години, в които детето е пораснало, респективно са се увеличили неговите нужди, което представлява обективен факт и не е необходимо представянето на доказателства за установяването му. Видно от представеното удостоверение от АЕГ“ Гео Милев“-Русе в учебната година 2025/2026г В. П. е ученик в 11 ти клас. Обективен факт от действителността, които също не се нуждае от доказване, че за дете в такава възраст и такава степен на образование, че са необходими средства за униформи, както и за учебници и учебни пособия, тъй като същите се заплащат от учащия. От друга страна минималната работна заплата на страната също се е увеличила, като за 2026г същата е в размер на 620.20 евро. Съгласно нормата на чл. 142, ал.2 СК минималният размер за издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размер на минималната работна заплата, т.е от 01.01.2026г - 155.05 евро.
Първоинстанционният съд е съобразил в решението си както конкретните нужди да непълнолетното дете, така и финансовите възможности на родителите да дават издръжка, както и икономическото състояние на страната към настоящия момент, която рефлектира върху необходимите средства за 2 издръжка и правилно е приел, че двамата родители могат да осигурят, съобразно доходите си 500 евро издръжка като 200евро следва да заплаща бащата, а останалата част от издръжката, ведно с преките грижи за детето следва да се заплаща от майката. Първоинстанционният съд правилно в случая е приел, че майката следва да заплаща по-висок размер от издръжката, независимо, че полага и преки грижи за детето, с оглед установения по-висок доход на майката. Определената от съда издръжка, която бащата следва да заплаща за детето си В. съответства както на нуждите на детето, така и на възможностите на бащата да дава издръжка. Същата е съобразена и с възрастта на детето и минимално определеният от закона размер на издръжка за едно дете. В този смисъл постановеното от районния съд решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 583 от 23.04.2026г, постановено по гр.д.
№ 852/26г по описа на РРС, което решение е поправено по реда на чл.247 ГПК по отношение на размера на присъдената издръжка с Решение № 899/16.06.2026г по описа на РРС, в частта, в която е изменен размера на издръжката, която П. Ц. П. следва да заплаща на непълнолетното си дете В. П.
П. над сумата от 150евро до 200 евро/ след допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Решение № 899/16.06.2026г по описа на РРС / месечна издръжка, считано от 23.02.2026г, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, която издръжка е платима от първо до пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е постановено предварително изпълнение на съдебното решение.
Решението в частта, в която издръжката е увеличена от 250лв до 150евро като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3