Протокол № 200 от 13.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 200 гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Елисавета Радина при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225200600191 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

Жалбоподателят - частен тъжител Р.И.П. се явява лично и с адв. Р.К. – негов повереник, редовно упълномощена отпреди.

Подсъдимият-ответник по жалбата Г. П. Л. - редовно призован, се явява. За него се явява адв. В. К. - редовно упълномощена.

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА и СЕКРЕТАРЯ.

АДВ. К.: Считам, че не е налице процесуална пречка. Моля дайте ход на делото.

АДВ. К.: Считам, че няма пречка. Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

АДВ. К.: Поддържаме изцяло основната жалба и допълнителната такава.

Нямаме искания по доказателствата.

АДВ. К.: Оспорваме жалбата. Нямаме искания за доказателства. Считам, 1 че жалбата не е основателна.

СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. К.: Нямаме нагласа за спогодба.

АДВ. К.: Не можем да постигнем спогодба.

Спогодба не се постигна.

АДВ. К.: Нямаме искания по доказателствата. Да се приключи делото.

АДВ. К.: Нямаме искания по доказателствата. Да се приключи делото.

Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, уважаема г-жо Председател, поддържаме изцяло допълнението към въззивната жалба и нейната основа.

Считаме, че погрешно и незаконосъобразно Пазарджишкият районен съд е дал вяра единствено на показанията, депозирани от свидетелите на подс. Л.. В тази насока нашите възражения по тази присъда засягат и неглижирането на показанията на посочените от нас свидетели Д.Д. и М.М.-Г.. Те са преки свидетели на случилото се на 25.11.2020 година пред дома на Д.Д. и М.М.-Г..

Разликата между тях двамата в показанията им е, че Г. е наблюдавала случилото се от прозореца на жилището, в което живее, а Д. е бил просто на по-малко от метър до пострадалия тъжител П.. Те двамата изясниха, че се касае за нанасяне на удар с нож, извършен от подсъдимия Г.Л. и това по никакъв друг начин не беше опровергано успешно.

Съдът е направил извод, че има голямо противоречие в тези показания.

Във възраженията си съм отбелязала, че с оглед на това, че са минали доста месеци от случилото се, е възможно едно неповтаряне точно на свидетелските показания. С оглед на практиката в съдилищата никъде не се изисква буква по буква, дума по дума двама свидетели да депозират в показанията си едно и също обстоятелство. Безспорно е наръгването с ножа. В този смисъл е и приложеното медицинско удостоверение. Разпитания като свидетел издател на съдебно-медицинското удостоверение - д-р П. заяви, че е налице прободна рана - сълзяща, не със силно кръвотечение, но тя е факт. Това, че моят доверител не е потърсил съдействието на полицията се обяснява с един 2 простичък извод. Отначало не е имало обилно кръвотечение и въобще не е имало, а едва когато се е върнал в дома си, освен че е усетил преди това удара, е видял, че има на дрехата му съответно кръв, но както каза вещото лице „сълзяща рана“. Независимо от това каква е била силата на удара и последствията, важното е, че такава рана е нанесена. Друго, което отбелязва в мотивите си решаващият съдебен първоинстанционен съд, е: късно, но не в нарушение на законния 6-месечен срок е подадена тъжбата. В този смисъл са и нашите аргументи, че той като начало е подал и молба към Районна прокуратура и е чакал съответно реакция от оплакванията в тази жалба.

И още едно човешко обстоятелство: – че не е повикал веднага полиция и не е потърсил веднага медицинска помощ, защото той самият не е считал, че става дума за тежко увреждане и ангажирането на такива институции.

В заключение считам, че доказахме успешно частното обвинение за нанесената лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК и затова Ви моля да отмените атакувания акт, който по наше становище е незаконосъобразен и неправилен, да отмените присъдата и да произнесете друга, с която да признаете виновността на подс. Г.Л. със съответните последствия от това – санкция и уважение на гражданския иск от 3000 лева, който е в изключително скромен размер, както и да ни присъдите съдебните разноски.

ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ П.: Искам да обясня. Първо усетих само болка, но не разбрах, че съм наръган, защото аз му хванах ръцете. След като си тръгнах (баща ми беше в много тежко състояние, затова нито реагирах на нападението и няма кой да го гледа и се прибрах у нас) и се събличах вече, видях, че фланелката ми цялата е в кръв и е пробита, на другия ден отидох да си изкарам медицинско. И друго искам да кажа само за свидетелите, защото ставаше въпрос кога точно е станало – на коя дата и в колко часа. Аз сега не помня, а и не исках да говоря с никой. По принцип можех да отида да говоря на М. с приятелката, с която живее на семейни начала, и да й кажа да казва точно каквото трябва, но исках да бъде честно делото. Затова я оставих да каже това, което знае, без да се манипулират свидетели, както беше направено с таксиметровия шофьор (между другото).

АДВ. К.: Искам да добавя само, че моят доверител по никакъв начин, с думи или с физически действия не е предизвикал тази агресия.

ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ П.: Поддържам казаното от моя адвокат.

3

АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че първоинстанционният съд изключително обстойно е обсъдил всички доказателства, събрани в делото пред първата инстанция. Разделил е двете групи свидетели, като на свидетелите, които са посочени от страна на подсъдимия, е дал вяра.

Включително е дал вяра и на обясненията, които подсъдимия е дал в хода на съдебното дирене. Разбира се, в мотивите си първоинстанционният съд сочи, че не е дал вяра на двамата разпитани свидетели, посочени от страна на частния тъжител, а именно: свид. Г. и свид. Д.. Изключително обстойно е и аз няма да се спирам на тези противоречия, които са изяснени в хода на съдебното дирене, и които са намерили място в мотивите на съда. Но искам да обърна Вашето внимание, като взема повод от думите на тъжителя П., които каза преди малко. Той каза: „Аз самият не помня на коя дата се случи това“. Именно този въпрос аз съм засегнала в пледоарията си пред първата инстанция. Какво имам предвид? Вие ще видите, че единственият повод, от който се взима решение, че именно инкриминираната дата е 25.11.2021 година, то е от съдебно-медицинското удостоверение, което е издадено от д-р П.. Никъде другаде в тъжбата, която е депозирана в Районния съд, е посочена тази дата, като се има предвид, че датата е посочена от П. в предварителните данни, които са снети от д-р П. при освидетелстването му в „Съдебна медицина“.

В показанията на свид. Д., Вие ще видите, че те започват с думите:

„същата вечер“, но коя е тази вечер? Даже не става дума за сезон. В кой сезон е станало това? Ние даже в отговора си към тъжбата, който е депозиран в съда в законния срок, сме посочили, че по повод ремонта на този лек автомобил, който Г.Л. е предоставил да се ремонтира в сервиза, не са издадени каквито и да е документи – разписки за плащане или каквито и да е документи, от които да съдим, че датата е тази. Нито един от свидетелите не ни доказва, че това е инкриминираната дата. И аз мисля, че оттук трябва да се тръгне, защото един от основните въпроси, на които следва да се отговори, когато съдът решава, извършено ли е някакво престъпление и дали е извършено от определено лице и кога е извършено то. Ние тук не сме наясно.

Както сочи и съдията, решавал делото в първоинстанционния съд, той казва така, както и аз заявих пред първата инстанция в пледоарията си: „Няма спор, че такова медицинско удостоверение е издадено на П.. Няма спор, че свидетелят по делото д-р П. е изложил съвсем добронамерено всички 4 факти, които е установил с оглед тези увреждания“. Въпросът е: Кога е станало това? Тези данни са дадени единствено от П. – че е станало на 25.11.

Друг въпрос, който изключително подробно е засегнал съдията в мотивите си, това е: Какви мерки, при положение, че някой е наръгал друг с нож, са взети от пострадалия – в случая от П.? Абсолютно никакви. Нито обаждане до полицията; нито, както сочи съдията – отиване лично до полицейското управление; нито дори не се е оплакал вечерта след като са се прибрали в дома на Д. – не се е оплакал нито пред свид. Г., нито пред свид. Д..

Напротив - едва на следващия ден той, след като твърди, че е намушкан с нож, е отишъл на работа. И забележете! Той не е направил елементарното – да смени дрехите, с които е бил с оглед някакво инфектиране, ако той е разбрал едва в къщи, че е настъпило такова увреждане.

Нещо друго – в тъжбата се пише, че той, при това пробождане с нож, е усетил силна болка. В същото време се твърди, че той на никой не се е оплакал, а е имало двама души там – в дома. Отделно е бил таксиметровият шофьор и моят подзащитен. Това са елементарни неща.

Да, той е подал тъжбата, както се сочи в първоинстанционната присъда, в последния ден на 6-месечния срок, но преди малко тук се каза от повереника на П., че той е чакал какво ще реши прокуратурата. Нищо подобно. Жалбата до прокуратурата е подадена, и това е документирано, и има данни по делото, след тъжбата. Тя е подадена на 04.06, т.е. след като вече е започнало производството пред Районния съд, което означава, че както и съдията е посочил в мотивите към първоинстанционната присъда, че някакъв повод, който на нас не ни е известен, е дал основание на П. да обвини за нещо, което му се е случило, подзащитния ми Л.. Мисълта ми е, че изключително много големи противоречия има. И нещо повече. Съдията се е спрял, тъй като е приложена преписката, която е водена в прокуратурата, върху тези обяснения, които са дадени там. И забележете! Тези обяснения от П. са дадени, след като е проведено съдебно заседание, в което той е бил поставен в очна ставка от една страна с Л., и от друга страна с таксиметровия шофьор Ц..

Изключително подобни са твърденията на свид. Ц. – таксиметровия шофьор, който с лекия си автомобил, при отворена врата, е установено, че автомобилът му се е намирал на 1-2 метра от тротоара, където са се намирали Д., Л. и П.. Би ли могъл той да види, ако е имало някакво пробождане с нож?

5

Ако Л. е успял от чантичката, която не се установи, дали въобще е носил, да извади това оръжие? Нещо повече. Вие ще видите от преписката, че там се говори - в обясненията - за сгъваем нож. Ако е имало такъв сгъваем нож, ако Л. е носил такава чантичка, на него му е било необходимо време да извади този нож от чантичка, от джоб или откъдето и да е, да отвори този сгъваем нож, за който се твърди, че имал острие 15 см и т.н.

И другата страна на въпроса, който аз поставям (защото тук се говори за чисто човешки план, та и аз да се позова на чисто човешкия план), ако, както е доказано Д. и П. работят в един и същи сервиз, те са приятели, те знаят всичко за себе си, дори за предишните си осъждания, които са имали, абсолютно всичко си споделят, ако Д., който е присъствал на някоко метра от тях, участвал е в разговора, ако такъв нож е бил изваден, ако П. е бил бутнат до стената – до зида там, какво е било участието на приятеля му Д.? - Да извика полиция, да се намеси, да се намеси Ц. примерно. Нямало е такова нещо. Никой да не реагира от само присъстващите мъже и единствената жена, която се появява на прозореца, за да чуе една единствена реплика.

Изключително нагласено!

Другото, което е – няма да се спирам на тези подробности, само ще ги маркирам. Колко много противоречия! – Дали са пили, когато са отишли?

Свид. Г. казва: „Не, не са пили“. Те твърдят, че са пили бира и т.н. След това свид. Г. казва, че той си е тръгнал веднага, а свид. Д. казва, че е останал малко, постоял е, пък след това си е тръгнал, пък си е тръгнал пеша, а се установи, че той живее далече - там, където твърди, че се грижи за болния му баща. През всичкото това време той се е прибирал пеша до вкъщи. Все неща, които сочат по никакъв начин да не е доказано това обяснение. За мен лично изключително важна е тази дата - кога е настъпило това телесно увреждане?

Разпечатката съдържа 57 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b80a8e00-aeaa-45b7-a19f-77be92415638