Определение № 16173 от 28.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16173 гр. София, 28.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20251100508702 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба с вх. № 181259/23.05.2025 г. по описа на СРС на С. Н. А. срещу Определение № 20016/05.05.2025 г. по гр. д. № 23420/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, с което производството е прекратено на основание чл.

126, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност, поради което моли за отмяната му в цялост и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „ПРЕМИУМ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с който се иска отхвърляне на жалбата поради неоснователност и съответно- потвърждаване на определението.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с вх. № 131607/19.04.2024 г. по описа на СРС, срещу „ПРЕМИУМ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД за установяване по отношение на последния, че договор за управление и поддръжка от 28.09.2015 г. е нищожен поради противоречие със закона /ЗУЕС/, а в условията на евентуалност е предявен установителен иск за установяване нищожност на същия договор поради липса на форма, както и за осъждане на ответника да плати на ищцата сума в размер на 4 071,14 лева, представляваща сума, с която неоснователно се е обогатил 1 ответника за сметка на ищцата, платена за периода от 01.05.2019 г. до 18.04.2024 г. въз основа на нищожен договор, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответното дружество е изразило становище за недопустимост на предявените искове, доколкото между страните вече бил налице висящ спор във връзка с изплащането на тези суми и всички въпроси, отнасящи се до действителността на договора вече били предмет на по-рано заведеното гр. д. № 64458/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.

По служебен път е била изискана справка от 118-ти състав на СРС за предмета, страните и движението по делото. С приложения по делото отговор /стр. 201/ е посочено, че образуваното гр. д. № 64458/2023 г. е между страните – ищец „ПРЕМИУМ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД и ответник С. Н. А., образувано по искова молба, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 717,54 лева, представляващи такси за управление и поддръжка на общите части на жилищен комплекс „Лагера Тюлип“, припадащи се за апартамент № 3.05, ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане и сума в размер на 94,46 лева – обезщетение за забава. В срока за отговор на исковата молба ответницата е предявила инцидентен установителен иск за нищожност на посочения договор за управление и поддръжка от 28.09.2015 г. и под условие уважаването му- иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на дружеството да плати сума в общ размер на 4 071,14 лева, платени суми по нищожен договор за управление за периода от 01.05.2019 г. до 19.04.2024 г. С последваща справка /стр. 210/ е установено, че насрещната искова претенция е предявена с искова молба с вх. № 131641/19.04.2024 г., като към момента на справката /27.01.2025 г./ същата е била на етап проверка по редовност и не е приета за съвместно разглеждане. Представен е препис от насрещната искова молба, която по съдържание е идентична с исковата молба по гр. д. № 23420/2024 г.

Производството е между същите страни, със същия предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. В молбата е посочена идентична фактическа обстановка, като отново се иска да бъде установено по отношение на ответника „ПРЕМИУМ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, че сключеният между страните договор за управление и поддръжка от 28.09.20215 г. е нищожен поради противоречие със закона /ЗУЕС/, при условията на евентуалност – нищожен поради липса на форма, тъй като е бил сключен в обикновена писмена форма, а не 2 с нотариална заверка на подписите и не е бил вписан, както и да бъде осъден ответника да плати на ищцата сума в размер на 4 071,14 лева, с която сума ответникът неоснователно се обогатил с платените от ищцата суми по нищожния договор за периода от 01.05.2019 г. до предявяване на исковете, както и за законна лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С обжалваното определение съдът е приел, че исковите претенции са идентични, което се установявало от приложеното копие на насрещната искова молба, както и че към момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело е било налице висящото производство по гр. д. № 64458/2023 г. по описа на СРС, 118 състав. Налице са били две висящи производства между едни и същи страни, за едно и също вземане и на едно и също основание. Съдът е отчел, че дори и предявената насрещна искова молба да не бъде приета за съвместно разглеждане в по-рано образуваното производство, то тя била първа по ред и съдът следвало да отдели иска за образуване на ново производство. Производството по гр. д. № 23420/2024 г. е било второ по ред по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ГПК и следвало да се прекрати.

В частната си жалба жалбоподателят С. Н. А. твърди, че исковата молба по настоящото производство е била депозирана преди предявяване на насрещните искове по гр. д. № 64458/2023 г. Твърди, че под „заведено дело“ следва да се разбира образуването в съответното деловодство дело по повод подадената искова молба. Сочи, че съдът не е събрал доказателства за обективен и субективен идентитет на двете дела, както и че е била лишена от право на защита, доколкото не е била уведомена за възраженията относно допустимостта, нито й е била дадена възможност за становище и ангажиране на доказателства. С оглед на това моли за отмяна на определението и за връщане на делото на СРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

При тази фактическа установеност, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок съобразно с чл. 275, ал.

1, изр. второ от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и в този смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с 3 изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. При наличие на предпоставките на чл. 126 ГПК е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск и при наличие на тази отрицателна процесуална предпоставка следва да настъпят предвидените в процесуалния закон последици – прекратяване на по-късно заведеното дело. Покъсно заведено дело е това, което е образувано въз основа на по-късно подадена искова молба, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 125 ГПК „искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда”.

В настоящия случай се установи, че пред Софийския районен съд са образувани гр. д. № 23420/2024 г. и гр. д. № 64458/2023 г. при пълен субективен и обективен идентитет, доколкото се развиват между същите страни, за същото основание и същото искане. В исковите молби и по двете производствата се съдържа идентично изложение на фактическата обстановка в обстоятелствената част, като съдът е сезиран с еднакъв петитум – за установяване по отношение на ответника, че договор за управление и поддръжка от 28.09.2015 г., сключен между страните, е нищожен поради противоречие със закона, евентуално- поради липса на форма, както и съединения иск за връщане на даденото без основание, което се отнася до едно и също вземане.

Установи се също, че исковата молба по настоящото първоинстанционно дело е заведена под № 131607 на 19.04.2024 г., а насрещната искова молба по другото дело е с вх. № 131641 от същата дата. Видно от последователността на входящите номера първа по ред е исковата по молба по гр. д. № 64458/2023 г., а последваща се явява насрещната искова молба по гр. д. № 23420/2024 г. В този смисъл за по-късно заведено дело следва да се има предвид гр. д. № 64458/2023 г. в частта му относно предявената насрещна искова претенция.

С оглед на това настоящото първоинстанционно дело е неправилно прекратено, като обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По разноските:

Претенция за разноски е направена от насрещната страна по частната жалба „ПРЕМИУМ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, която с оглед изхода на спора се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 20016/05.05.2025 г. по гр. д. № 23420/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, с което производството е прекратено на основание чл.

126, ал. 1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски на „ПРЕМИУМ ПРОПЪРТИ

МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД.

В Р Ъ Щ А делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5