Решение № 101 от 04.02.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Сливен, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева в присъствието на прокурора Я. Н. К. като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230105618 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. С. М. от с. .............. срещу Прокуратурата на РБ, с която е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на 25.12.2022 г. в гр. Сливен, по бул. „Ичеренско шосе“ посока с. Ичера управлявал моторно превозно средство - л. а. марка Фолксваген, модел Голф, с peг. № ................, след употреба на наркотично вещество - Хексахидроканабинол (ННС), установено по надлежния ред със съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза. Районна прокуратура - Сливен внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд - Сливен, по който било образувано НОХД № 908/2023 г. по описа на PC - Сливен, развило се в осем открити съдебни заседания. Производството по делото приключило с Присъда № 68/18.04.2024 г. по НОХД № 908/2023 г. по описа на PC - Сливен, с която съдът признал ищеца за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Ищецът описва, че още в деня на постановяването на присъдата постъпил протест. С Решение № 158/13.08.2024 г. по ВНОХД № 378/2024 г. по описа на СлОС, въззивният съд потвърдил присъдата с окончателно решение. Ищецът излага, че при 1 полицейската проверка на 25.12.2022 г. му бил съставен АУАН и било издадено наказателно постановление. Ищецът бил задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и му бил съставен протокол за обиск.

Съгласно Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000347/25.12.2022 г. му било отнето СУМПС до решаване на въпроса за неговата отговорност, но не повече от 18 месеца. Ищецът предал своето СУМПС на 29.12.2022 г., но същото му било върнато едва на 28.07.2024 г. след депозиране на нарочно заявление от страна на ищеца. Ищецът твърди, че от воденото срещу него наказателно производство претърпял имуществени и неимуществени вреди, за които желае да бъде обезщетен. Имуществените вреди представлявали извършените разходи за адвокатско възнаграждение в Районен и Окръжен съд - Сливен във връзка с участието му в наказателното производство, като ищецът излага, че е заплатил на своя адвокат възнаграждение в размер на 4320,00 лева пред първата инстанция и 2640 ,00 лева пред втората инстанция, като сумите били съобразени с фактическата и правна сложност на делото, броя на проведени съдебни заседания и като цяло с продължителността на наказателното производство и за заплащането им били представени своевременно доказателства в самото съдебно производство, както пред първата, така и пред втората инстанция. На следващо място, ищецът излага, че е претърпял и неимуществени вреди, изразили се в накърняване на личната му чест и достойнство, стрес и напрегнатост, неудобство от наложената му мярка за неотклонение. Продължителният период на водене на наказателното производство - приблизително една година и осем месеца, негативният отзвук в медиите и обществото непоправимо засегнали професионалната репутация на ищеца и оказали негативен ефект върху членовете на семейството му.

Дългото досъдебно и съдебно производство причинили на ищеца отрицателни преживявания, изразяващи се в притеснения и негативни емоции. Близките на ищеца били изключително притеснени от факта, че ищецът може да получи ефективно наказание лишаване от свобода, като дори дядото на ищеца ................., при когото ищецът отраснал и от когото бил отгледан, от преживения стрес получил инфаркт и починал на 23.07.2023 г. Той не можал да преживее мисълта, че на 28.07.2023 г. било делото на ищеца - първото заседание пред PC - Сливен и се притеснил много, вследствие на което здравето му се влошило. Ищецът описва още, че в началото на 2023 г. трябвало да замине за Германия на работа, но след започване на делото не 2 успял. Ищецът заминал и да започнал работа в Германия едва след приключване на делата и връщането на СУМПС - с почти две години закъснение, през което време нямал възможност да работи нито заради честото явяване пред органите на реда и Съда, нито заради тежкото състояние, в което изпаднал, вледствие на което се затворил в себе си и не контактувал с никого. На изложените основания ищецът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което моли същата да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 6960,00 лв. и обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 8000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.08.2024 г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от прокурор при РП - Сливен, с който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Излага, че липсват доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Наред с това възразява срещу размера на претенцията от 8000,00 лв. като прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта и изградената съдебна практика на съдилищата от съдебния район на ОС - Сливен. Излага, че наказателното производство е продължило в изключително разумен срок по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС, като от датата на привличането на ищеца като обвиняем до датата на внасяне на обвинителния акт е изминал по-малко от месец. Спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение - подписка.

Ответникът излага също, че предприетите от страна на Прокуратурата действия и мерки по отношение на ищеца в хода на визираното наказателно производство са законово регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс и в този смисъл не се явяват незаконосъобразни. Обвинението е било основано и базирано на положително заключение на токсикохимическа експертиза, а щом като това е така, за Прокуратурата е възникнало фундаменталното задължение да даде на съд обвиняемото лице. Самият ищец не само не е представил на досъдебното производство защитна версия, която да дава различно обяснение на събраните доказателства, а дори напротив - признал се е за виновен и е изявил желание за сключване на споразумение и не е дал други обяснения по делото. Това поведение на ищеца също така безспорно съществено намалява евентуалните негативни емоции, свързани с 3 наказателния процес и следва да се вземе предвид при решаване на въпроса дали се дължи обезщетение за неимуществени вреди и в какъв размер. Наред с това, ответникът излага, че към момента на провеждане на наказателното производство, ищецът е бил осъждан три пъти за престъпления от общ характер - два пъти за престъпления по транспорта (чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК) и веднъж - за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК (за държане на наркотични вещества). Наличието на предходни осъждания и то за същия тип престъпления, съществено намалява негативните емоции и евентуалния стрес, причинени от воденото наказателно производство. Това обстоятелство неминуемо намалява интензитета на претърпяното от него увреждане и съществено намалява причинените неимуществени вреди, поради което следва да бъде взето предвид от съда при извършване преценка за основателността на иска. Ответникът сочи още, че липсват доказателства за трайни вреди в резултат на наказателното производство и не са посочени никакви доказателства за причинно-следствена връзка между твърдените морални вреди и незаконното обвинение. Наред с това, СУМПС на ищеца не е било отнето от Прокуратурата или служители на Прокуратурата, не е извършено и по разпореждане на прокурор. Това е действие изцяло на служители на МВР, съгласно разпоредбите на ЗМВР и Прокуратурата няма как да отговаря за евентуални последици от това отнемане. Предвид това искането за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на отнемането на СУМПС, следва да се насочи към МВР, а не към Прокуратурата. Ответникът намира и размера на претенцията за неимуществени вреди за прекомерно завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията на ищеца за имуществени вреди с твърдения за недоказаност и заявява също, че поради липсата на фактическа и правна сложност по делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение също е прекомерна и следва да бъде изцяло или частично отхвърлена. Ответникът заявява също, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като съгласно трайната съдебна практика, неистинското самопризнание от страна на обвиняемия, каквото безспорно е налице в случая, е основание за приложение на чл. 5 ЗОДОВ. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни, евентуално за частичното им уважаване и прави изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на 4 пълномощника на ищеца.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за основателност на предявения иск и моли да бъде уважен. Моли за присъждане и на направените по делото разноски.

Ответната Прокуратура на Република България се представлява от прокурор в РП - Сливен, който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска и моли да бъде отхвърлен, евентуално претенцията да бъде уважена в по - нисък размер, тъй като претендираният от ищеца е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

И двете страни са представили подробни писмени защити по делото.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното за послужване НОХД № 908/2023 г. по описа на PC Сливен се установява, че с Постановление от 19.06.2023 г. по ДП № 1917/2022 г. по описа на РУ МВР Сливен, ищецът Н. С. М. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. На обвиняемия била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Обвинението било предявено лично и в присъствието на защитник - адв. П.Т. от АК - Ямбол, упълномощен за защита по ДП с пълномощно от 20.06.2023 г.

Видно от материалите по ДП, ищецът бил задържан за срок до 24 часа със Заповед от 25.12.2022 г. С Постановление от 26.12.2022 г. била назначена експертиза за установяване на наличието на наркотични вещества в кръвта на ищеца. Съдебната химикотоксикологична експертиза била изготвена на 09.06.2023 г. Видно от приложената справка за съдимост, през 2018 г. ищецът, като непълнолетен, бил признат за виновен за това, че управлявал АТВ, което не е регистрирано по надлежния ред, като на основание чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено наказание обществено порицание. През 2020 г. ищецът, вече пълнолетен, отново бил признат за виновен за това, че управлявал АТВ, което не е регистрирано по надлежния ред, като на основание чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено наказание глоба в размер на 1000,00 лв. Със 5 споразумение от 2022 г. ищецът се признал и за виновен в това, че без надлежно разрешително държал високо рисково наркотично вещество и му било наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от три години.

На 12.07.2023 г. РП - Сливен внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд - Сливен, по който било образувано НОХД № 908/2023 г. по описа на PC - Сливен, развило се в осем открити съдебни заседания. На всички заседания обвиняемият се явявал лично и със своя защитник - адв. И.

С. от АК - Ямбол.

Производството по делото приключило с Присъда № 68/18.04.2024 г. по НОХД № 908/2023 г. по описа на PC - Сливен, с която съдът признал ищеца за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Срещу присъдата постъпил протест, като с Решение № 158/13.08.2024 г. по ВНОХД № 378/2024 г. по описа на СлОС присъдата била потвърдена.