Решение № 12 от 05.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000503024 по описа за 2025 година

С решение № 4890 от 25.07.2025 г. по гр. д. № 7045/2024 г., СГС, І-18 св, осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. Я. Н., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р. Ц. Ц., на основание чл. 432 КЗ сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 23.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.03.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата му до пълния претендиран размер от 26 000 лв.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от М. Я. Н., в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 10 000 лв. до сумата от 16 000 лв., като сочи, че е нарушен принципът на справедливост в чл. 52 ЗЗД, не са отчетени надлежно травмите на пострадалата и техния ефект. Моли да се отмени решението в обжалваната част, като се присъдят още 6000 лв. и разноски.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата, като сочи, че присъдения размер е справедлив, че няма данни за усложнения, възстановяването е типично и бързо, няма данни за сериозни психологически последици. Счита показанията на свидетеля за заинтересовани.

1

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищцата М. Я. Н. твърди, че като пътник пострадала при ПТП на 23.02.2024 г., което било предизвикан от водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Твърди, че получила мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, разкъсно-контузна рана на лигавицата на бузата вдясно, контузия на врата и на скулата вдясно. Претендира за търпените неимуществени вреди да получи обезщетение в размер на 26 000 лв.

Ответникът ЗК "Лев Инс" оспорва иска по основание и размер.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Пред настоящата инстанция спорът е съсредоточен единствено около размера на обезщетението на ищцата.

Приета е СМЕ, която е установила, че от ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение (лека степен според разяснения в о.з.), навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, разкъсно-контузна рана на лигавицата на бузата вдясно, като раната е била зашита, а на врата е поставена мека шийна яка за 10 дни. Според експерта са били налице нарушения в процеса на хранене поради раната в устата. За период от 20-25 дни ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 10 дни те са били с по голям интензитет. Не се очакват трайни последици от травмите.

Като свидетел е разпитан брата на ищцата – Б. Ц. С. Ц.. Разказва, че сестра му лежала при приглушена светлина, тъй като лекарите препоръчали да не стои на светло, с поставена яка на врата за около 10 дни. От инцидента пострадалата била шокирана, изплашена и като цяло не желаела да говори.

След като свалила яката тя била леко схваната, а за възстановяването й било нужно около месец. В първите дни М. имала нужда от чужда помощ, тъй като 2 и било трудно да се движи и облича сама, но в последствие нещата се нормализирали. Изпитвала страх от болките във врата. Няколко дни след процесния инцидент ищцата се върнала на училище и възобновила учебния си ритъм. След процесното ПТП ищцата изпитвала страх от това да се вози в лек автомобил. Свидетелят сочи, че ищцата не е взимала лекарства за успокоение и преодоляване на страховете си.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Спорен е само въпросът за размера на обезщетението. Установява се, че водещите травми при пострадалото лице са основно две, които са леки по своя характер, тъй като не са създали опасност за живота на пострадалата – мозъчно сътресение с лека степен и навяхване на врата. Ищцата е имала и разкъсно-контузна рана в областта на скулата и от вътрешната страна на бузата, което е повлияло негативно на нормалното хранене за кратък период от време, но не може да се приеме, че се касае до смущаване на основни функции на организма по смисъла на чл. 129 НК. Лечебният и възстановителен период е приключил за кратко време - от данните в СМЕ - в рамките на около три седмици. Пострадалата е лекувана консервативно, с обездвижване на врата, покой и режим, обусловен от сътресението на мозъка – ограничение на активното движение, светлината и пр. Съдът като взе предвид, че инцидентът е предизвикал посочените по-горе леки травми, приема, че подходящ размер на обезвреда е сумата от 10 000 лв. Същата е съобразена и с възраст на пострадалата (16 г.), с данните, че тя сравнително бързо се е върнала към обичайния ритъм на ежедневие и към учебния процес. Безспорно, подобно събитие е травмиращо за детската психиката и у ищцата е провокиран страх от пътуване, но няма данни за диагностициране на психологически дефицити или провеждано лечение. Съдът отчита, че няма проведени оперативни интервенции, не е установен дълъг болничен престой или трайно обездвижване на части от тялото (за повече от месец), не е доказано осъществяване на ежедневна постоянна грижа или съдействие от близки и пр.

Ето защо настоящият състав приема, че посоченият по-горе размер е подходящ. Същият е съответен на приблизително 10 минимални работни заплати за страната и не следва да се завишава, тъй като е подходящ за обезвреда на болки и страдания като процесните, както и за възстановителен период от приблизително 3 седмици. За размера съдът взе предвид 3 икономическата среда и принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, както и обичайната практика.

При този изход на спора на жалбоподателката не се следват разноски, а на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4890 от 25.07.2025 г. по гр. д. № 7045/2024 г., СГС, І-18 с-в, в частта, в която се отхвърля иска на М. Я. Н. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на основание чл. 432 КЗ на обезщетение за сумата над 10 000 лв. до сумата от 16 000 лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА М. Я. Н., ЕГН **********ЗК да заплати на „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, разноски в размер на 150 лв. за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4