Решение № 390 от 13.02.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер

390 Година 2020, 13.02. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав на 13.01.2019 година в публичното заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ при присъствието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА и при секретаря С. С., като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР

КОЛЕВ адм. дело номер 3532 по описа за 2019 година и като обсъди :

Производство пред първа инстанция.

Постъпила е искова молба от „Катра Стийл“ООД със седилаще гр.Пловдив, бул.„Марица“№154 срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /АА/ с адрес на призоваване гр.София, ул.“Ген. Гурко”№5 за присъждане на обезщетение в размер на общо 300 лева, представляващо обезвреда за причинените на

ООД-то имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване наказателно постановление №36-0000336 от 30.07.2019г., издадено от Началник ОО „АА“ – Пловдив в ГД „АИ“ срещу ищеца, поради отмяната му като незаконосъобразно с Решение №1670 от 17.09.2019г. по НАХД №4978/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI-ти състав. Претендира присъждане на законна лихва и на разноски.

Ответникът – ИА „АА“ – София не взема становище по така предявената искова претенция.

Представителят на Окръжна

Прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковата претенция за имуществени вреди.

Пловдивският Административен Съд –

Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че със съдебно решение №1670 от 17.09. 2019г. по НАХД №4978/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI-ти състав е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №36-0000336 от 30.07.2019г., издадено от Началник ОО „АА“ – Пловдив в ГД „АИ“, с което на юридическото лице била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 200 лева на основание чл.79 ал.2 от Наредба №33/03.11.1999г. за нарушение на чл.105 ал.1 ЗАвПр..

Настоящият състав счита, че ищецът е формулирал редовна претенция във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като твърди, че от незаконосъобразен акт на ответника при или по повод изпълнение от негови служители на административна дейност, са произлезли твърдените от него вреди.

Следва да се посочи в тази връзка, че в исковото производство/и по АПК/ това е напълно достатъчно, тъй като е важно какво е твърдението на ищеца, а в случая то е такова, че сочи дейността, свързана с отмененото НП, за административна, поради което и незаконосъобразността му представлява укоримо поведение, от което ищецът твърди да са настъпили и описаните в неговата сфера вреди.

Дали това твърдение е вярно, настоящият състав на Съда може и следва да отговори само с решението си по делото, тъй като в исковото производство /дори и по АПК, в който няма особени правила в тази насока/това е въпрос по същество на правния спор, а никога по неговата допустимост.

Преди всичко следва да се посочи, че не е спорно, че за да се реализира отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ следва да са налице предпоставките, посочени в цитираната новела, а именно: настъпили вреди/от имуществен или неимуществен характер/, признати за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, част от държавния или общински апарат, но действащи при или по повод осъществявана от тях административна дейност, а също така и наличие на причинно – следствена връзка между вредите в сферата на увреденото лице и незаконните актове, действия или бездействия на лицата, осъществили конкретната административна дейност.

Що се отнася до изискването за наличие на вина, като предпоставка за възникването на задължението за обезвреда, то тук такава не е необходимо да се установява, доколкото последната не е законоворегламентирана предпоставка по ЗОДОВ, т.е. изследване субективното отношение на лицето, осъществило незаконосъобразната административна дейност било като е издало дефектен административен акт, било като е осъществило незаконно действие или е бездействало неоправдано, не е необходимо. Или в последната насока е налице пълно сходство с хипотезата на чл.49 ЗЗД, при която говорим за т.н. “обективна” отговорност, при която виновно поведение не се търси, тъй като това не част от фактическия състав на съответния вид специална деликтна отговорност.

Следва да се има предвид, съобразно изложеното по – горе и кръга “правоимащи” субекти, можещи да търсят обезвреда по този ред, който с допълнението на чл.1 ал.1 ЗОДОВ ДВ бр.105/2005г. бе разширен и с категорията “юридическите лица”, а също така и разширението на кръга на отговарящите за вредите правни субекти, направено с изменението с ДВ бр.30/2006г., като наред с Държавата бяха посочени и общините/по отношение на последните и преди това изменение обаче съдебната практика прилагаше специалния режим на отговорност по чл.1 ЗОДОВ/.

Следва да се има предвид също така, че досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен административен акт – отмяната му по съответния за това ред, докато при незаконосъобразно действие или бездействие – същите се установява от Съда, пред който е предявен иска за обезщетение.

От тази гледна точка е безспорно, че ищецът е юридическо лице, поради което се покрива изискването на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

От друга страна ответник е ИА „АА“ – София съобразно новелата на чл. ал.2 ал.1 от Устройствения Правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/ 2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.

От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

В случая цитираният акт – наказателно постановление е издаден на дата 12.03.2018г. от служител в Областен отдел „АА“ – Пловдив към ГД „АИ“.

При това положение на нещата основния момент с оглед преценката за основателността за обективно съединените претенции с оглед отговора за въпроса кое юридическо лице следва да понесе евентуалната отговорност е къде точно организационно или бюджетно е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действия или бездействия, са произтекли тези вреди/в този смисъл мотивите още на Определение №9375 от 10.07.2009г. по адм. дело №7482/2009г. на

ВАС на РБ, ІІІ-то отд./.

В случая посоченият служител е бил и понастоящем е част от състава на Изпълнителната агенция, като отделът, където работи, е част от ГД „АИ“ съгласно чл.17 от цитирания по-горе Устройствен

Правилник, т.е. структурно звено в агенцията, на което обаче не е признато качеството „юридическо лице“, поради което именно последната може и следва да понесе, ако са налице и останалите предпоставки, отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за евентуални причинени вреди на ООД-то от негови незаконосъобразни актове.

Само за пълнота на настоящото изложение следва да се спомене и въпроса с характера на акта с оглед прилагането на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

В случая ищецът твърди, че е налице хипотеза на незаконосъобразен акт, отменен с решението на Административния Съд/наказателното постановление/, поради което следва да се прецени дали всъщност НП е именно такъв акт по смисъла на ЗОДОВ и дали всъщност са налице предпоставките – акт, постановен при или при повод осъществена административна дейност от органи на изпълнително – разпоредителната власт в Държавата и дали този акт е отменен като незаконосъобразен.

В последната насока следва да се има предвид, че е безспорно, че наказателното постановление представлява правораздавателен акт, който се издава по реда, посочен основно в ЗАНН/но и в други отраслови закони/, като с него на определени правни субекти са налагат административни наказания или имуществени санкции за извършени от тях административни нарушения – деяния, нарушаващи установения ред на държавното управление, наказуеми с административно наказание, налагано по административен ред.

В трайната си практика по чл.1 от ЗОДОВ преди влизане в сила на АПК, с който исковете по този член станаха подсъдни на административните съдилища, ВКС на РБ последователно провеждаше разбирането, че посочената дейност е административна – така например решение №1973/30.01.2002г. по гр. дело №1615/2001г. по описа на ВКС на РБ – непубликувано/в тази насока както нормотворческата, така и правораздавателната дейности на администрацията вече се разглеждат в съвременната доктрина на административното право и процес като част от присъща за изпълнителната власт дейност, респ. се говори и за “правораздавателният административен акт”.

Напрактика това е резултат и от факта, че дейността на цели звена от административния апарат/например секторите “ПП и КАТ” при областните дирекции на МВР/е насочена към осъществяване на административно – наказателната отговорност/съставяне на актовете за установяването им и издаване на наказателни постановления по тях/, т.е. по същество тази дейност се е превърнала в съвсем типична за администрацията дейност.

В тази насока след влизане на

АПК в сила досежно съдебното производство настъпиха известни колебания в практиката на административното правосъдие, въпреки липсата на нови моменти с оглед материално – правните предпоставки по ЗОДОВ.

Така например още с Определение

№136/23.11.2007г. по адм.дело № 155/2007г., постановено от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС на РБ се прие, че при търсена обезвреда в хипотеза на неоснователно наложено и отменено от Съда административно наказание, което следва да се квалифицира като иск с правно основание чл.2 т.3 от ЗОДОВ, компетентен да се произнесе е съответния Съд от системата на общите съдилища в страната.

Отделно от това с определение №2646 от 10.03.2008г. на ВАС по адм. д.

№2490/2008г., III о. се доразви извода по – горе, като се заключи, че в крайна сметка наказателното постановление не е административен акт по смисъла на ЗОДОВ.

Впоследствие обаче с няколко последователни решения на смесени 5 – членни състави на ВКС и ВАС на РБ се отстъпи от последните становища, като се прие, че в предметния обхват на чл.1 ал.1 ЗОДОВ влиза в пълна степен и търсенето на обезвреда от съответните субекти и в случаите на административни наказания, наложени с НП/извън разбира се тези, наложени от органите по чл.2 ЗОДОВ/, впоследствие отменени, като незаконосъобразни, поради което отговорността за тази отмяна е на съответния правосубектен административния орган, поради което и компетентни да се произнесат по една такава искова претенция са специализираните административни съдилища по реда на АПК/така определения №№39, 43 и 53 всичките от 2008г. по описа на ВАС на РБ и №123/04.04.2008г. по ч.гр.дело №98/2008г. на ВКС на

РБ –всичките на 5 –чл. смесени състави/. Т.е. по този начин напрактика се “запази” и продължи практиката на ВКС на РБ по този вид дела.

Проблемът окончателно бе решен с приемането на съвместното тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. по тълк. д. №2/2014г. на ВКС и ВАС, с което изрично бе разрешен въпроса с подсъдността на делата, образувани по такива искови претенции, като в мотивите изрично бе посочено, че определящо за правната квалификация в случая е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.

И това действително е така, тъй като чл.1 ал.1 ЗОДОВ има много по-широко съдържание досежно предметния обхват на реализираната чрез него специална деликтна отговорност чрез използване на по – общите термини “актове” и “административна дейност”. Т.е. обхватът на отговорността по ЗОДОВ не се стеснява само до индивидуалните, общите или нормативните административни актове, дори не само собствено до всички административни актове”/в казуса не ни интересуват действията или бездействията/, а всички актове, постановени от органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, понятие също доста по-широко от дефинираните в АПК.

Разпечатката съдържа 49 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8070f9d-8863-4b0a-aca2-ce22c7a6169b