Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4457 от 09.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20362/2025
Вид
Решение № 4457
Подписан
09.03.2026
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4457 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110120362 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т...” ЕАД е предявило срещу Е. Х. П., Х. М. П. и Н. И. А. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца припадащата му се част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л..“, бл.., вх. А, ет. 6, ап.., абонатен номер № ..., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ...11.10.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59204/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, както следва:

Е. Х. П. – при квота от ¼, а именно: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 382,06 лева, ведно със законна лихва за периода от 07.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 24.09.2024 г. в размер на 72,32 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на 3,89 лева, ведно със законна лихва за периода от 07.10.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021г. до 24.09.2024 г. в размер на 1,28 лева;

Х. М. П. - при квота от ¼, а именно: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 382,06 лева, ведно със законна лихва за периода от 07.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 24.09.2024 г. в размер на 72,32 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на 3,89 лева, ведно със законна лихва за периода от 07.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021г. до 24.09.2024 г. в размер на 1,28 лева;

Н. И. А. – при квота от 2/4, а именно: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 764,11 лева, ведно със законна лихва за периода от 07.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху 1 главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 24.09.2024 г. в размер на 144,64 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на 7,79 лева, ведно със законна лихва за периода от 07.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021г. до 24.09.2024 г. в размер на 2,54 лева.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ...11.10.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59204/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. И. А., чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага съображения, че ищецът използва нелоялна търговска практика като начислява служебно количество топлинна енергия по абонатния номер на ответниците, без да отчита индивидуалното й разходване, което от своя страна води до претенция за заплащане на неизползвана топлинна енергия. Оспорва, че е налице облигационно отношение, по силата на което да е обвързан с ищеца и да е присъединен към абонатна станция. Въз основа на това счита, че не притежава качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на закона. Оспорва, че уредите за дяловото разпределение са преминали през междинен или годишен отчет, както и че в процесния имот са монтирани разпределители върху тях. Евентуално навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Е. Х. П. и Х. М. П. не са постъпили отговори на исковата молба. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с което са заявили, че не дължат изпълнение на вземанията, обективирани в нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на 2 обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт за дарение на недвижим имот от 07.10.1992 г., с който П Н Г е дарила на Ц Ц Г апартамент №.., находящ се в гр. София, жк „Л..“, бул. „Б“, бл. .., вх. А, ет. 6, като дарителката си е запазила правото да живее и ползва безвъзмездно, докато е жИ., западната стая със сервизните помещения в апартамента. Съгласно приложеното по делото удостоверение, издадено от „Г..“ ЕООДстар адрес жк „Л..“, бул. „Б“, бл. .. е идентичен с настоящ адрес жк „Л..“, бл.., вх. А, т.е. нотариалният акт се отнася за процесния апартамент. От приложеното на л. 25 удостоверение за наследници се установява, че Ц Г е починала на 28.01.1997 г. и е оставила за свои наследници по закон двете си деца – ответника Н. И. А. и С В П.а. От приложеното на л. 26 удостоверение за наследници се установява, че С В П.а е починала на 03.03.2015 г. и е оставила за свои наследници другите двама ответници – съпруга й Х. М. П. и Е. Х. П.. От така събраните доказателства се установява, че през процесния период тримата ответници са били съсобственици на процесния апартамент при квоти от ½ за Н. А. и по ¼ за Х. П. и Е. П., поради което именно те следва да отговарят за задълженията за реално потребена топлинна енергия в имота при съответните квоти.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че през процесния период в сградата е ползвана само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване като по данни на третото лице-помагач в процесния имот на 08.07.2021 г. са поставени два броя водомери за топла вода. До тази дата топлинната енергия за БГВ е изчислявана за 2 броя потребители на топла вода, посочени в отчетен формуляр от 22.05.2021 г. За двата процесни отоплителни периода показанията на водомерите са били отчетени, което е видно и от представените от третото лице-помагач документи за отчет. Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че топломерът е преминал метрологична проверка през 35 месеца вместо през 24 месеца, но не е бил сменян и при проверките не са били констатирани отклонения извън допустимите, поради което съдът намира, че по-дългият период между метрологичните проверки не се е отразил върху коректността на измерванията. Съгласно заключението стойността на реално потребената топлинна енергия в процесния имот през процесния период се равнява на 1974, 68 лв.

3

Следва да бъде разгледано и направеното от ответника Н. А. чрез особения му представител възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.