Решение № 3009 от 08.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3009 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20221100510042 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД срещу решение № 8180/17.07.2022 г., постановено по гр. дело № 8653/2022 г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от жалбоподателя против ответника Е. Й. П. иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца горницата над сумата в размер на 510,16 лева до сумата в размер на 993,30 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 16.05.2019 г. до 20.08.2019 г.

В жалбата се прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно поради необоснованост. Поддържа се, че съгласно т. 3 от приетата пред първата инстанция съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ) дължимата договорна лихва е в размер на 1104,63 лева.

Счита, че след направено от съда прихващане с платеното от ответника възнаграждение за пакет „допълнителни услуги“ в размер на 111,63 лева, претендираното вземане се явява частично погасено, но остатъкът от 993,30 лева се дължи. Моли въззивната инстанция да отмени съдебния акт в атакуваната част и да постанови друго решение, с което да признае за установено спрямо ответника съществуването на вземането на ищеца за възнаградителна лихва над присъдената от СРС сума от 510,16 лева до сумата от 993,30 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Е. П. не е подала отговор на 1 въззивна жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В настоящото производство е безспорно, а и представените по делото писмени доказателства (договор за потребителски кредит № 3035901641/17.09.2018 г., Общи условия, погасителен план към договор за потребителски кредит № 3035901641, платежно нареждане от 17.09.2018 г.) се установява, че ищецът „П.К.Б.“ ЕООД е отпуснало на Е. Й. П. заемни средства в размер 5000 лева - главница, срещу задължението на кредитополучателя да върне сумата в общ размер на 8783,28 лева, платима на 36 равни месечни вноски с падежна дата 16-то число на месеца, считано от 16.11.2018 г. до 16.10.2021 г. Страните се договорили, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 41,17 %. Годишният процент на разходите (ГПР) възлизал на 49,89 %.

С анекс № 1/20.03.2019 г. към договор за потребителски кредит № 3035901641 за отлагане на вноски, вноските за м. февруари – май 2019 г. се отлагат, страните се договорили, че кредитът следва да се погасява по нов погасителен план при запазване на годишния лихвен процент в размер на 41,17 % и ГПР в размер на 41,29 %. Крайният срок за погасяване на кредита бил 16.01.2022 г.

По делото е установено, че кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора и на 17.09.2018 г. е превел уговорената сума в размер на 5000 лева по сметка на кредитополучателя Е. Й. П. IBAN:*******, т.е. сумата е била действително усвоена. Този факт се потвърждава от приетата като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира, тъй като е изготвено компетентно, обективно и обосновано, по поставените от СРС задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Според констатациите на вещото лице след изтичане на гратисния период за плащането на главница и договорна лихва съгласно анекс № 1/20.03.2019 г. няма никакви плащания по кредита. За периода от 16.05.2019 г. до 20.08.2019 г. вземането за договорна лихва е било в размер на 621,49 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

След извършена служебна проверка въззивната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В исковата молба изрично е посочен периодът, за който ищецът претендира вземането за възнаградителна лихва, а именно от 16.05.2019 г. до 20.08.2019 г. Според констатациите на вещото лице по изготвената в първоинстационната съдебно-счетоводна експертиза размерът на договорната лихва за исковия период възлиза на 621,49 лева. Това заключение не е оспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Въззивният съд го кредитира, тъй като е изготвено компетентно, обективно и обосновано, по поставените от СРС задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен.

СРС е приел клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги за нищожна, поради което и съобразно уговорения между страните по силата на ОУ, представляващи неразделна част от сключения договор за потребителски кредит, ред за погасяване на главни и акцесорни задължения, е извършил прихващане на приетите за дължими по договора суми с платената без основание от ответника сума в размер на 500,34 лева (главница и лихва върху вземането за пакета допълнителни услуги). След пълното погасяване на вземането за обезщетение за забава в размер на 389,01 лева, с остатъка в размер на 111,33 лева е извършено частично погасяване на задължението за възнаградителна лихва. С първоинстанционното решение в необжалваната му част ответникът Е. П. е осъдена да заплати на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД непогасената стойност на вземането в размер на 510,16 лева. Изчисленията на първата инстанция са правилни. Видно от експертното заключение, претендираната от жалбоподателя сума в размер на 1104,63 лева е формирана от сбора на неплатените вноски за възнаградителна лихва за периода 16.02.2019 г. – 20.08.2019 г., т.е. част от тях и в частност за месеците февруари – април 2019 г., касаят период, предхождащ исковия, поради което са извън предмета на спора.

С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – отхвърлена поради нейната неоснователност.

При този изход на делото разноски за въззивното производство на въззивника-ищец не се дължат, а въззиваемата страна-ответник не претендира такива.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8180/17.07.2022 г., постановено по гр. дело № 8653/2022 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******“ против Е. Й. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Червен, 3 община Иваново, обл. Русе, ул. „******* иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца горницата над сумата в размер на 510,16 лева до сумата в размер на 993,30 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 16.05.2019 г. до 20.08.2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4