Решение № 138 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.ева

Членове:

Емил Дечев

Десислава П. Генова при участието на секретаря Катя Г. Драганова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100604712 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК

С Присъда от 19.03.2025 год. на Софийски районен съд, НО, 93 състав по НЧХД № 2932/2023 год. по описа на СРС, подсъдимият по делото Г. М. О. е признат за невинен по повдигнатите му от частния тъжител М. Б. Д. обвинения за извършени престъпления по чл.

130, ал. 2 НК, чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 1 НК. С присъдата, Софийският районен съд е възложил деловодните разноски на частния тъжител.

Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване е постъпила въззивна жалба. С депозираната въззивна жалба от частния тъжител М. Б. Д. присъдата се обжалва изцяло като се твърди, че същата е неправилна. Иска се постановената присъда на Софийски районен съд да бъде отменена, като вместо нея се постанови друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

В проведеното заседание пред въззивната инстанция частният тъжител М. Б. Д. се явява лично, заедно с процесуалния му представител – адв. Г. А. от САК. Последният заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде приета, тъй като дори при правилно изяснена фактическа обстановка, първостепенният съд неправилно е извел правни изводи и неправилно е приложил материалният закон. Навежда доводи за неправилност на тълкуване приобщените по делото доказателства, водещи до недоказаност на трите повдигнати обвинения – по чл.130, ал.2 НК, чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 НК и чл. 144, ал.1 НК. В тази връзка моли за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна.

1

Частният тъжител М. Б. Д. заявява, че поддържа казаното от повереника му.

Подсъдимият Г. М. О., редовно призован, се явява лично и с упълномощения му защитник – адв. С. М.. Последната моли въззивният съд да остави жалбата като неоснователна, тъй като постановената присъда е правилна и законосъобразна. Изявява становище, че приобщените по делото доказателства са обстойно изследвани и не следва да бъде променян изхода на първостепенния съд. Счита, че авторството на деянията не е установено по реда посочен в чл.303, ал.2 НПК, обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което следва да се остави в сила оправдателната присъда.

Подсъдимият Г. М. О. в лична защита поддържа казаното от адвоката му, а в последната си дума моли да бъде потвърдена оправдателна присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение, извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият Г. М. О. е роден на **** г. в гр. Оряхово, българин, български гражданин, неженен, със средно специално образование, неосъждан, работещ в „Оветех“ ЕООД, като заварчик, ЕГН **********, живее в гр. София, кв. ****, а постоянният му адрес е в гр. Оряхово, ул. ****, обл. Враца.

Първостепенния съд е установил следната фактическа обстановка:

Частният тъжител М. Д. и подсъдимият Г. О. били съседи, като и двамата живели на адрес- гр. София, кв. ****, като апартаментите им се намирали на първия етаж. Жилището на частният тъжител М. Д. било ап. № 1, а на подсъдимия О. -ап. № 4. На 15.10.2023 г. вечерта имало събиране у подсъдимия Г. О., от чийто апартамент се чувала силна музика. В апартамента на подсъдимия били и свидетелите Р.Б. и Х.Р., които живеели в същия блок, на четвърти етаж, както и други лица, сред които и лице на име А.. Поради звучащата музика, която се чувала и в сградата, около 22:40 ч. частният тъжител М. Д. се обадил по телефона на подсъдимия О. с молба последният да спре музиката, като получил отказ с аргумент, че силната музика може да продължава до 23:00 ч. Тъй като между двамата нямало разбирателство относно допустимия времеви интервал, в който може да се слуша по-силна музика, подсъдимият му предложил да излязат на междуетажната площадка на първия етаж, намираща се пред апартаментите им. Когато излезли, между двамата възникнал словесен конфликт, който впоследствие прераснал във физическо спречкване. Като видял случващото се, свидетелят Р.Б., който бил на гости в апартамента на подсъдимия, излязъл на площадката и се намесил, за да потуши скандала, а Д. и О. били прибрани в домовете си. За случилото се съпругата на тъжителя – св. Л. Д.а подала сигнал на „ЕЕН 112“. На мястото пристигнал дежурен патрул на 05 РУ-СДВР – полицейските служители св. Н.К. и св. М.У., които снели сведения и съставили предупредителни протоколи на частният тъжител М. Д. и подсъдимия Г. О.. На 17.10.2022 г. тъжителят бил хоспитализиран в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ 2

ЕАД, като бил изписан на 20.10.2022 г., като преди случилото се на 15.10.2022 г. Д. е бил диагностициран и се е лекувал от симптоматична епилепсия – пристъпи, както и от онкохематологично заболяване – клетъчен карцином. На 18.10.2022 г. тъжителят М. Д. бил прегледан от д-р Б.М. – съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, за което било издадено съдебномедицинско удостоверение № 770/2022 г. В заключителната част на удостоверението е описано като установено травматично увреждане - охлузване на дясната странична повърхност на шията; палпаторна болезненост в лявата тилна област на главата. В удостоверението е посочено, че тези увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и са причинили болка и страдание на частния тъжител. Въз основа на подадения сигнал за случилото се е образувана прокурорска преписка № 47570/2022 г. по описа на СРП, по което, след извършена проверка, на 03.02.2023 г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство, тъй като не са налице данни за престъпление от общ характер.

Производството пред първа инстанция било образувано на 01.03.2023 г. с депозирана тъжба от М. Д. срещу Г. О., като е приключило с Присъда от 19.03.2025 г. постановено по НЧХД № 2932/2023 г., с която Софийският районен съд, Наказателно отделение, 93-ти състав, е признал Г. М. О. за НЕВИНОВЕН по повдигнатите му от частния тъжител М. Б. Д. обвинения за извършени престъпления по чл. 130, ал. 2 НК, чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.

1 НК и чл. 144, ал. 1 НК. Този съдебен акт е предмет на ревизия в настоящото въззивно производство.

Горната фактическа обстановка е установена въз основа на приобщените по делото доказателства и доказателствени средства- гласни – показанията на свидетелите Л. Д.а, Р.Б. и Х.Р., писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 770/2022 г.; заверени копия на материалите по пр. пр. № 47570/2022 г. по описа на СРП, документи от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД; справка за съдимост; способите за събиране и проверка на доказателствата – заключение на СМЕ.

На изготвената по делото експертиза – съдебномедицинска, съдът даде вяра, като прецени, че е обективно и компетентно изготвена и има отношение към предмета на доказване по делото, същата дава сведение относно обстоятелства, за които съдът не разполага с необходимите специални знания в областта на науката.

Писмените доказателства кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са относими към главния факт на доказване в производството.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства, както и че не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото е формирал обосновани фактически изводи. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от 3 предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или тези, които счита за неправилно анализирани (в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС). Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата.

Наведените възражения във въззивната жалба за неправилен анализ на показанията на свидетелката Л. Д.а, явяваща се съпруга на частния тъжител М. Д., въззивният съд намира за неоснователни. Правилно не са кредитирани изцяло, а само частично от първостепенния съд, тъй като съпоставени с останалия събран по делото доказателствен материал, водят до доказване само и единствено до следните факти - силна музика от апартамента на подсъдимия, че между тъжителя Д. и подсъдимият О. е проведен телефонен разговор във връзка с този шум, като О. отказал да намали музиката с аргумент, че силната музика може да продължава до 23:00 ч. както и че е частният тъжител Д. е ходил в спешното. В другите части показанията правилно са били отделени от доказателствената маса, тъй като са изолирани и некореспондиращи с останалите доказателства по делото и сред тях се забелязва наличие на вътрешни противоречия относно развитието на обстоятелствата на междуетажната площадка.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които въззивната инстанция споделя. В мотивите към обжалваната присъда са обсъдени различните доказателствени източници, като са посочени обстоятелствата, които се установяват по еднопосочен и безпротиворечив начин от тях, а именно: характерът на отношенията между частния тъжител М. Д. и на подсъдимия Г. О.; подаването на сигнали и тъжби между страните по тези конфликтни отношения, между които и тъжбата, по която е било образувано наказателното производство.

По повдигнатото обвинение по чл. 130, ал.2 НК, при извършен обстоен анализ на доказателствата по делото въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е установил, че не са ангажирани доказателства и остава недоказано обвинението, че подсъдимият О. е нанесъл твърдените в тъжбата около петнадесет удара с юмруци, нанесени в главата, гърба и задната част на торса на частния тъжител М. Д.. Издадено е съдебномединско удостоверение № 770/2022 г. От изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че констатираното в съдебномедицинското удостоверение травматично увреждане не може да бъде причинено по описания в тъжбата механизъм /от човешка ръка, свита или не в юмрук/.

Наведеното възражение, че приемането на лицето на 17.10.2023 г. в болнично заведение „УМБАЛ Царица Йоана – ИСУЛ“ е в причинно-следствена връзка с реализиране на нанесеното телесно увреждане, въззивният съд не намира за основателно. Частният тъжител М. Д. е бил диагностициран и се е лекувал от симптоматична епилепсия – пристъпи, както и от онкохематологично заболяване – клетъчен карцином, преди датата на 4 процесното събитие – 15.10.2022 г.. От приобщената по делото медицинска документация не се установява да има връзка между престоят му в лечебно заведение и нанесеното травматично увреждане.

По второто обвинение – чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК Въззивният съд намира, че в хода на производството не са били ангажирани доказателства в подкрепа на изложеното в тъжбата твърдение, че подсъдимият О. е казал на частният тъжител М. Д. при проведения между тях телефонен разговор, думите: „боклук“, „тъпанар“, „****“. Установява се, че между тях е проведен такъв разговор, но не се ангажират доказателства, които да насочват, че изречените обидни изрази са били отправени от подсъдимия О..