Решение № 62 от 26.02.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Добрич, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20223230200935 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу наказателно постановление № 22-0851-001000 от 26.07.2022 г., издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Добрич, с което на Р. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди 1 наложените наказания.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 667500/09.07.2022 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

2

Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл.

43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна практика.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за 3 пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 09.07.2022 г., в 17:30 часа, в ****, общ. Добричка, обл. Добрич, по ул. ****, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „****” с рег. № ****, като отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с номер ARМЕ-0036, който отказ е отразен в протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Издаден е талон за изследване с номер 101159 с дата 09.07.2022 г., като водачът отказва кръвна проба – нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Р. А. Н. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – Р. П. Р. и М. Г. Г. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като е отказал да бъде тестван за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Р. П. Р. и М. Г.

Г., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, 4 логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че на посочените в акта и в НП дата и час, не е управлявал процесното моторно превозно средство. В тази насока жалбоподателят ангажира гласни доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите Г.Р.Г. и М.Д. И.а.

Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на посочените свидетели по следните съображения:

Първият свидетел на защитата - Г.Р.Г., след покана от председателя на съдебния състав да изложи във форма на свободен разказ всичко, което й е известно по делото, след запознаване с отговорността по чл. 290 от НК, заявява: „Влезе Р. със сина му в магазина, Г. беше в колата отвън, защото тя шофираше“ (цитат - л. 75 от делото). На въпроса на председателя на състава: „Вие видяхте ли автомобила, когато спира пред магазина?“ , свидетелят отговаря: „Ние сме в магазина и виждаме кола как спира и той влиза със сина му. Видях колата спряна и видях той като влиза. Като спира колата пред магазина не съм видяла, не съм видяла и тогава кой я е карал“ (цитат - л. 75 от делото).

Анализирайки показанията на свидетеля Г.Р.Г. се установява, че същите са вътрешно противоречиви, тъй като в едно и също съдебно заседание, свидетелят първоначално твърди, че автомобилът не е бил управляван от жалбоподателя Р. А. Н., а от трето лице (жена на име Г.), като непосредствено след това заявява, че не е видяла кой е управлявал автомобила.

С оглед изложеното, съдът не може да приеме, че показанията на свидетеля Г.Р.Г., дадени в съдебно заседание са достоверни. За яснота съдът намира за нужно да отбележи, че истината е една и не следва да търпи изменения.

Съдът не кредитира и показанията на свидетеля М.Д. И.а, дадени в съдебно заседание, тъй като показанията на този свидетел се оборват по категоричен начин както от показанията на свидетелите М. Г. Г. и Р. П. Р., така и от фактите, обективирани в съставения АУАН, който както вече бе 5 посочено има доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Всичко това сочи на една преднамереност и тенденциозност в показанията на свидетелите Г.Р.Г. и М.Д. И.а , като съдът намира показанията им поставени в услуга на защитната теза на жалбоподателя Р. А. Н., отчитайки и, че при съставяне на АУАН, жалбоподателят не е оспорил фактическата обстановка, описана в него.

От друга страна показанията на свидетеля М. Г. Г., пред когото жалбоподателят Р. А. Н. е заявил, че той е управлявал автомобила в настоящия случай следва да се ценят като годно доказателствено средство и в тази им част (л. 28 от делото). Това е така, тъй като посоченият свидетел преразказва заявеното пред него извънпроцесуално „самопризнание”, което в съвкупност с преките доказателства (показанията на свидетелите М. Г. Г. и Р.

П. Р. в останалата им част), потвърждаващи категорично и безусловно факта, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, водят до категоричния и безсъмнен извод за авторството на деянието.

С оглед изложеното съдът намира твърденията на жалбоподателя Р. А.

Н., че не е управлявал процесния автомобил, за недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй като същите се оборват по категоричен начин от останалите, събрани по делото гласни доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите М. Г. Г. и Р. П. Р..

Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят Р. А. Н. в качеството си на водач на моторно превозно средство е бил поканен от полицейските служители да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, като Н. отказал да му бъде извършена такава проверка.