Определение № 2571 от 25.10.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2571 гр. София, 14.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20221000502728 по описа за 2022 година

Производството е по реда на 274, вр.чл.121 от ГПК.

Производството е образувано по повод частна жалба от А. П. И. , с която обжалва определение № 266 278 от 10.09.22 г., постановено по гр.д. № 727/20 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав, с което е прекратено производството по гр. дело № 727/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София град.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е порочно, незаконосъобразно, неправилно, а и немотивирано, поради несъобразяването му с фактите от обективната действителност и необсъждане на събраните по делото доказателствен материал, които е обуславящ относно произнасянето. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.2, б.“в“ от ЗОДОВ, с което не е изпълнил задължението си по чл.5 от ГПК. Твърди, че актът не е съобразен с практиката на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, както и с наведените твърдения, че ответника не извършва административна дейност. Твърди, че изложеното от него основание в исковата молба е за нарушение на правото на ЕС, въз основа на което се претендират имуществени вреди, причинени от АО (МС), който е стопанисващ притежаваните от държавата 1 468 356 поименни безналични акции, съставляващи 75% от капитала на „Слънчев бряг“ АД.

Инвокира доводи относно действията на МС, като твърди, че същите не са властнически, а безспорно облигационни отношения между равнопоставени субекти. Твърди, че ответникът никога не се е държал властнически, а извършените нарушения са резултат от неизпълнението му на задължението му да полага грижата на добър стопанин. Твърди, че претенцията на ищеца произтича от извършени действия от лица, за които ответникът отговаря, поради което твърди, че са налице граждански отношения, а не административни.

Релевира твърдения, че определението не е съобразено с практиката и наведените 1 твърдения, от които може да се направи обоснован извод, че подсъдността по реда на ЗОДОВ се разпределя само в случаите, когато вредите са настъпили в резултат на вредоносни действия или бездействия, резултат от административната дейност. Ето защо моли съда да се произнесе, след извършването на служебна проверка относно нищожността и допустимостта на атакувания акт, с оглед правомощията на пълен въззив, моли да се отмени атакувания акт и делото се върне със задължителни указания на първоинстанционния съд, да се възстанови справедливостта и защити правата и интересите му по соченият и приет начин в юрисдикциите му, да се дадат задължителни указания, че делото е подсъдно по общия ред, при спазване на критериите/изискванията за извън договорната отговорност на държавата във връзка чл. 2, ал.1, т.2, б.“В“, вр. чл.7 ЗОДОВ, моли съда да отстрани пороците на първоинстанционния съд относно непроизнасянето за освобождаване от такси, ако съдът приеме, че съществува спорност между страната и съда за твърдяната приложимост моли за преюдициално запитване към съответния компетентен съюзен съд, по повод правото дадено в чл.269, ал.1 от ГПК, като включително се предостави правна помощ, да бъде освободен от такси и разноски по преюдициалното питане, както и претендира разноски за настоящето производство.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 266 278 от 10.09.22 г., постановено по гр.д. № 727/20 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав, с което е прекратено производството по гр. дело № 727/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София град.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производ е образувано по повод постъпила искова молба от А. П. И. срещу Администрацията на Министерския съвет. Със същата ищецът е предявил осъдителен иск за сумата 781 565.97 лв., представляваща обезщетение на имуществени вреди, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е навел твърдения, че е бил акционер с 5 340 безналични акции от капитала на „Слънчев бряг“ АД, равняващи се на 0,273 % от капитала, според удостоверение за притежавани финансови инструменти № 35488014С/15.02.2017 г., издадено от „Централен депозитар“ АД. Качество му на акционер му давало имуществени права. Дружеството „Слънчев бряг“ АД било публично по смисъла на ЗППЦК, което първоначално било еднолично притежание на българската държава, а впоследствие и понастоящем тя била мажоритарен акционер в него. С оглед на това Държавата упражнявала контрол върху дружеството чрез Министерския съвет, който отговарял за стопанисването на държавното имущество съгласно чл. 106 от Конституцията на РБ. Министерският съвет определял кой конкретен министър да упражнява правата на собственост на държавата в дружеството, който министър бил само представител на МС, който с гласа си в Общото събрание на акционерите определял и ръководителите на дружеството. Релевирани са твърдения, че с поредица от действия на съответните длъжностни лица, назначени и контролирани от МС, били накърнени имуществените права на акционерите чрез неправомерни разпоредителни действия, водещи до намаляване на активите на дружеството, а от там - и до намаляване на 2 пазарната стойност на акциите, която зависела именно от обема на имуществените активи. В тази връзка сочи, че в периода 1994 - 2013 г. съществувала нормативна забрана за разпоредителни сделки с имуществото на дружеството, въведена с решение № 80/14.03.1994 г. на Агенцията за приватизация по силата на чл. 21 ЗППДОП и чл. 28 ЗПСК, която забрана била отменено с решение № 1 553/9.08.2013 г. на АПСК, но в периода 2002 - 2013 г. Съвета на директорите на дружеството извършил 953 разпоредителни сделки с имуществени активи на дружеството, описани с приложение № 8.1 към исковата молба, които нарушавали и законовите изисквания за извършване на сделките след разрешение на ОСА и за сключването им само на пазарна цена, определена от независим оценител съгласно ЗППЦК (вредоносна дейност № 1). Наведени са твърдения, че ответникът МС носел гаранционнообезпечителна отговорност за тези действия, тъй като отговарял за назначението на членовете на СД. От друга страна твърди, че през посочения период са извършени увреждащи имуществото на дружеството действия, изразяващи се в: без правно основание от областния управител на област Бургас, назначен от МС, били изваждани от патримониума на дружеството определени имуществени активи, а именно - на 18.07.2014 г. бил вписан АДС за актуване като държавни на два имота с обща площ 42 419 кв. м., които били собственост на дружеството (вредоносна дейност № 2); поради оказано влияние от двама члена на МС (министър-председателя и министъра на икономиката и енергетиката) не били заплащани и такси за ползваните активи на дружеството - инфраструктурата, за чиято поддръжка дружеството извършило значителни разходи, които за 2018 г. възлизали на 1,301 млн. лв. (вредоносна дейност № 3). Твърди, че така описаните действия нарушавали неговите имуществени права като акционер, произтичащи от международноправни актове (Всеобщата декларация за правата на човека, ЕКЗПЧОС) и от правото на Европейския съюз (чл. 63 ДФЕС, ХОПЕС). Твърди, че за причинените вреди от нарушените разпоредби на правото на ЕС отговорност носела държавата, като били налице всички предпоставки нарушени били норми на ПЕС, които предоставяли права на частноправни субекти, нарушението било достатъчно съществено и имало причинна връзка между нарушението и вредите. В исковата молба общият размер на претендираните вреди е посочен по всяка една от твърдените вредоносни дейности.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане от 28.04.2020 г. съдът е приел исковата молба за нередовна и е дал указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности, като в едноседмичен срок посочи точно и ясно фактите, на които основава претенцията си срещу ответника за заплащане на обезщетение, като посочи точно и ясно кои негови действия или бездействия са го увредили, а именно: дали това са действията по избор на министър и/или областен управител, и/или членове на Съвета на директорите или нещо друго; в случай, че се претендира обезщетение поради избора на посочените лица, защо счита, че това е противоправно поведение и как точно действията по избора на тези лица имат за пряка и непосредствена последица увреждане на ищеца като акционер; да посочи кратко и ясно защо счита, че ответникът следва да отговаря за разпорежданията с имущество на дружеството и за „прехвърляне па активи“ на дружеството от страна на областния управител на област Бургас; да посочи кога точно са извършени разпорежданията, посочени като „вредоносна дейност № 1“, както и дали има предвид разпорежданията, описание в приложение № 8.1 към исковата молба, за периода от 26.09.2001 г. до 16.01.2009 г.; да уточни в какво се изразява „оказването на влияние“ от страна на двама от членовете на МС към управляващите дружеството в лицето на СД да не се заплащат такси за ползваните негови активи в началото на туристическия сезон на 2011 г., по какъв начин и кога точно е извършено и защо счита, че ответникът следва да отговаря за това; да посочи кое е лицето, което контролира публичното дружество „Слънчев бряг“ АД, респ. кое е това „всяко друго лице, което посредством своето влияние“ е склонило член на управителните или контролните му органи да действа или да се въздържа от действия не в интерес па дружеството (по смисъла на чл. 118а от ЗППЦК) и 3 поради каква причина се иска ангажиране отговорността на ответника. Съдът е указал на ищеца, че ако същият претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, да посочи кратко и ясно кои точно действия или бездействия на ответника счита, че попадат в приложното поле на правото на ЕС и по какъв начин ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на ЕС (с кои точно действия или бездействия); да посочи кратко и ясно кое точно право, предоставено му от източниците па правото на ЕС, счита че му е било нарушено от действията или бездействията на ответника, посочени в предишната точка и как точно тези действие или бездействия са го нарушили; да уточни защо счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между посочените действия или бездействия на ответника и настъпилите вреди; да посочи в какво точно се изразяват вредите за които се претендират процесиите обезщетения, вкл. дали това е пазарната стойност на активите, с които е намален патримониума на дружеството (както се сочи) или наемната цена на имотите (както също се сочи), както и кога са настъпили тези вреди; да посочи начина на формиране на претендираните размери на обезщетенията, дали те представляват 0.273% (на колкото твърди че съответства притежаваните от ищеца акции от капитала на дружеството) от претърпяната загуба от дружеството или пълният размер на претърпяната загуба от дружеството, както и да посочи фактите, които обосновават претенциите му за заплащане на процесиите обезщетения (за трите „вредоносни дейности“), както и причинната връзка с твърдените вреди, доколкото твърденията са за разпореждане с имоти, които са собственост на дружеството „Слънчев бряг“ АД, а ищецът като акционер има право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията, като не се твърди прекратяване на акционерното дружество.