Определение № 278 от 23.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Кюстендил, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500175 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248, ал.

3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. И. Й., подадена чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, представлявано от Д.

М., насочена против Определение с № 215 от 20.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1787/2024 г., по описа на РС-Дупница, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 30 от 16.01.2025 г., постановено по същото дело.

Частният жалбоподател поддържа, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Позовава се на допусната техническа грешка в представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Претендира за отмяна на обжалвания съдебен акт и изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на още 150 лева.

Ответникът по частната жалба „Фератум България“ ЕООД не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Производството по гр.д. № 1787/2024 г., по описа на РС-Дупница, е 1 образувано по подадена от А. И. Й. срещу „Фератум България“ ЕООД искова молба, с която е предявен главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1015065/09.11.2022 г., като противоречащ на закона и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на разпоредбата на чл. 5 от сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1015065/09.11.2022 г., като противоречаща на закона.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.

Преди приключване на устните състезания по делото пред районния съд от страна на процесуалния представител на ищеца е депозирана молба с приложен списък по чл. 80 ГПК, с претендирани разноски за държавна такса в размер на 50.00 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00 лева с включен ДДС.

С решение № 30 от 16.01.2025 г. постановено по гр.д. № 1787/2024 г, ДнРС е уважил предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като е прогласил нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит с №1211552/09.11.2022 г., като противоречащ на разпоредбата на чл. 22 ЗПК и е присъдил в полза на ищеца сторените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 1850.00 лева.

Своевременно на 27.01.2025 г. пълномощникът на ищеца е сезирал районния съд с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на допълнителни разноски заплатена държавна такса в размер на 150.00 лева. Ответникът не е изразил становище по молбата.

С обжалваното определение № 215 от 20.02.2025 г., ДнРС е оставил без уважение молбата, излагайки съображения, че е присъдил изцяло всички посочени в представения от процесуалния представител на ищеца списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Преценявайки изложеното, окръжният съд намира от правна страна следното:

В постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 167/02.03.2012 г. по ч.т.д. № 119/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 546/16.10.2015 г. по ч.т.д. № 2014/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 732 от 19.11.2014 г. по ч. т. д. № 3233/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 21 от 20.01.2016 г. по т. д. № 1011/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, се приема, че списъкът по чл. 80 от ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри, без да са необходими допълнителни изчисления. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер /в списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респ. да не поиска присъждане на 2 част от разноските/. В този смисъл е и определение № 47/11.03.2021 г. по гр. д.

№ 2827/2019 г. на ВКС, ГК, IІ г.о., съгласно което дори и страната да е представила доказателства за направен разход по водене на делото, щом не го е включила в списъка на разноските, следва, че не претендира присъждането му към релевантния момент, а именно приключване на производството пред съответната инстанция.

В настоящия случай процесуалният представител на ищеца е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочил определен размер на претендираната държавна такса – 50.00 лева и съдът е присъдил разноските за такса в поискания размер. Независимо от причината, на която се дължи, посочването в списъка по чл. 80 от ГПК на по - нисък размер от реално извършения разход изключва възможността за изменение на решението, при положение, че присъденият размер на разноските съвпада изцяло с поискания в списъка.

Ето защо, искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение с № 215 от 20.02.2025 г. на РСДупница по гр. д. № 1787/2024 г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата на А. И. Й., за изменение в частта относно разноските на решение № 30 от 16.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1787/2024 г. по описа на РС-Дупница.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3