Решение № 170 от 08.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Русе, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520200052 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ф. Х. Е., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 445/17.12.2024 г. на директора на Регионална дирекция на горите – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.

Жалбоподателят прави бланкетни възражения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление, като моли за неговата отмяна като незаконосъобразно, неправилно и несправедливо.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се адв. И.

Г., който поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена и претендира разноски в полза на своя доверител. Откритите дърва били стари и сухи и по показанията на актосъставителя се установявало, че същите били на не помалко от една година. Липовата дървесина не се използвала за дърва за огрев, а в технологичната преработка от заводите за изработване на плоскости.

Предвид показанията на свидетелите, че дървесината била на не по-малко от 1 една година, то срокът за съставяне на АУАН бил преклудиран съгласно чл. 34 ЗАНН. В условията на евентуалност било налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Преценката за приложение на този институт следвало да се направи на базата на засегнатите обществени отношения – тук не било налице незаконно придобита дървесина, а по отношение личността на дееца – той бил възрастен мъж, който едва ли би могъл да извърши нарушението – сеч, и това, което е описал в обясненията си, че е събрал от стопански двор тези „опашки“. Така минимално предвиденото наказание в закона се явявало несъразмерно тежко.

Административнонаказващият орган – директорът на „Регионална дирекция на горите“ – Русе, редовно призован, явява се юрк. К.К., който счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Откритата дървесина било невъзможно реално да се установи колко време е била съхранявана. Дори и с разрешение от някого да бъдат събрани тези дърва, отново следвало да има превозен билет. Без значение било обстоятелството какъв бил дървесният вид и какво било неговото предназначение.

Районна прокуратура – Русе редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 03.01.2025 г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено чрез куриер на нарушителя на 23.12.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 445/17.12.2024 г. на директора на „Регионална дирекция на горите“ – Русе е издадено срещу Ф. Х. Е. за това, че на 22.10.2024 г. в ***, съхранявал в двора на стопанска постройка в имота, в който живеел, 3 пр. куб. м дърва за огрев от дървесен вид „липа“, нарязани и нацепени, непридружени с превозен билет.

От разпита на актосъставителя и свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

През октомври месец полицейският служител в РУ – Ветово св. Й. И. С. получил оперативна информация, че жалб. Ф. Е. от гр. Глоджево притежавал незаконен казан, във връзка с което на 22.10.2024 г. била проведена 2 специализирана полицейска операция на територията на РУ – Ветово. В хода на същата св. С., заедно със св. И. Д. Т. – полицейски служител при РУ – Ветово, посетили дома на жалбоподателя, находящ се в ***, където не установили незаконен казан, а само ракия. Жалбоподателят тогава ги отвел до друг имот в гр. Глоджево, с неустановен по делото адрес, където бил въпросният казан, но на полицейските служители им направило впечатление, че имало и дървесина, за която Е. заявил, че я бил взел от гората, но нямал документи за нея. По този повод полицейските служители сигнализирали органите на РДГ – Русе и на място дошъл св. В. Ц. Д., който в имота на жалб.

Е., където бил разположен казанът, не установил нарушения, като счел, че складираната там дървесина била стара и в малки количества, поради което отишъл до дома на жалбоподателя, където констатирал, че той съхранявал 3 пр. куб. м дърва за огрев от дървесен вид липа, нарязани и нацепени, които били без превозен билет, и следователно извършил нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.

Тази фактическа обстановка се явява неоспорена от жалбоподателя, единствените му възражения са свързани с интерпретацията на доказателствените източници, допуснати процесуални нарушения както и неправилно приложение на материалния закон.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съдът не споделя виждането на жалбоподателя, че са изтекли давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. В случая се касае за продължено 3 нарушение – т.е. за такова, чието изпълнително деяние се разпростира трайно във времето – в случая чрез бездействие се създава едно постоянно положение на административно нарушение. Това е така, защото изпълнителното деяние е съхранява – трайно състояние, изразяващо се в бездействие, което продължава във времето и трае докато не бъде прекъснато. От момента на прекъсване започват вече да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН, а изпълнителното деяние е прекъснато в момента, в който е извършена проверката от контролните органи на РДГ – Русе. При това положение сроковете по чл. 34 ЗАНН не са изтекли.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за липсата на субективна страна при извършване на нарушението. В АУАН ясно е отразено, че жалбоподателят е съхранявал 3 пр. куб. м, които са оценени на стойност 160,41 лв. Обстоятелството дали жалбоподателят сам е нацепил или отсякъл тези дърва – последното само по себе си съставлява отделно и самостоятелно изпълнително деяние, кой му е казал да ги вземе или откъде ги е взел, са ирелевантни, доколкото не е спазено изискването на чл. 213, ал. 1, т.

2 ЗГ съхраняваната дървесина да бъде придружена с изискуемия документ – превозен билет.

От обективна страна деянието по чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ се изразява в съхраняване на дървесина в нарушение на ЗГ. В настоящия случай под съхраняване в нарушение се има в предвид нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ – съхраняване на дървесина без превозен билет. Ф. Е. е съхранявал в своя недвижим имот в ***, 3 пр. куб. м дърва за огрев от дървесен вид „липа“, нарязани и нацепени, които не били придружени с превозен билет съгласно изискването на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Не се установи какво точно са представлявали описаните от жалбоподателя „опашки“, а актосъставителят, който е имал непосредствени впечатления от предмета на нарушението, ги е описал като дърва за огрев, без да ги е разграничил като такива с някаква неправилна форма, съчки или като дървесни остатъци. Видно от така описаната фактическа обстановка в АУАН и потвърдена чрез събраните в хода на делото доказателства, откритата дървесина е била преработена и готова за използване по предназначение.

От субективна страна Ф. Е. е извършил нарушението при пряк умисъл, защото е знаел, че съхранява дървесина без превозен билет, т.е. е бил наясно с общественоопасния характер на деянието и последиците, но въпреки това 4 чрез бездействието си е целял тяхното настъпване.

Съгласно нормата на чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ за нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, се предвижда наказание в размер от 500 лв. до 5 000 лв. В настоящия случай наказанието е наложено на минимума.

Правилно са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства от наказващия орган като липса на предходни нарушения, чисто съдебно минало, възрастта на нарушителя. От друга страна обаче съдът намира, че те не са достатъчни, за да квалифицират нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. § 1, т. 4 ЗАНН с оглед приложимостта на чл. 28 ЗАНН. Това е така, защото макар и обществената опасност на дееца да е ниска, така констатираното нарушение е формално и за да се счита за извършено не е необходимо да са настъпили конкретни общественоопасни последици. На следващо място наказващият орган е оценил дървесината предмет на престъплението на стойност 160,41 лв., което е около 17% от установената към 2024 г. МРЗ за страната от 933 лв., поради което, макар и деянието да е дисквалифицирано като престъпно такова от прокурорски орган именно поради явно незначителната обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, т.е. не е прието изначално да липсва такава, то престъплението, бидейки по презумпция деяние с по-висока обществена опасност от административното нарушение, дори и да не е осъществено, не означава, че обществената опасност като критерий, макар и минимална, но за извършено формално административно нарушение, в настоящия случай е достатъчна, за да обуслови неговата съставомерност и липсата на маловажност касателно конкретния случай. При това положение изводите на наказващия орган да не приложи чл. 28 ЗАНН се явяват правилни.

Наказателното постановление се явява неправилно единствено в частта относно приложението на чл. 275, ал. 2 ЗГ и определянето нарушителят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението - 3 пр. куб. м дърва за огрев от дървесен вид „липа“. Законът за горите урежда отнемане в полза на държавата на вещите – предмет на нарушението, но в случая не е постановено такова отнемане, а заплащане равностойността на липсващи вещи. Последното обстоятелство – липсата на вещите, пък се опровергава категорично от дадените свидетелски показания, в които е заявено, че и при проверката в двора на наказаното лице процесната дървесина, за неправомерното съхранение на която е съставен АУАН, е била налична в двора на жалбоподателя, т. е. не е липсваща. Дървесината, за която е 5 прието, че се съхранява без превозен билет, не "липсва" по смисъла на чл. 275, ал. 2 ЗГ, а неизземването от контролните органи не се дължи на поведението на жалбоподателя. Още повече, че служителите на РДГ е следвало и да мотивират защо определят цената тази дървесина на записаната в НП сума.

Тук следва да намери приложение и Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, но такива действия от тяхна страна липсват. В тази насока е и практиката на АдмС-Русе в лицето на Решение от 11.06.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 87/2020 г. и Решение от 8.03.2019 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 28/2019 г.

При това положение наказателното постановление следва да се отмени в частта по т. II, където е определена равностойността на липсващите вещи и да се потвърди в останалата част.

С оглед изхода на делото наказващият орган има право на разноски, доколкото жалбоподателят е признат за виновен в извършването на административното нарушение, предмет на наказателното постановление.

Същият обаче не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.