Решение № 3428 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3428 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100502180 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „МЦ – Баухеми“ ЕООД срещу решение № 22386/05.12.2025 г. по гр.д. № 57570/2024 г. по описа на СРС, 164 състав, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от „МЦ – Баухеми“ ЕООД срещу Т. И. Р., за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 33349,80 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда от умишлени неправомерни действия на ответника при изпълнение на трудовите му задължения, изразяващи се в сключване на фиктивни договори за покупка на материали/стоки от името на клиенти, на които впоследствие стоките не са доставени, във връзка с които ищецът е издал данъчни фактури на обща стойност 33349,80 лв. - сбор от продажната цена на недоставените и неплатени стоки/материали по дванадесет фактури, издадени в периода от 16.12.2016 г. до 15.01.2018 г.; 10163,24 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.04.2019 г. до 28.04.2022 г.

Жалбоподателят - „МЦ – Баухеми“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно.

1

Счита по подробно изложени във въззивната жалба аргументи, че по делото е доказано ответникът-работник умишлено да е причинил вреда на ищеца-работодател във връзка с поръчани и получени от ответника стоки за периода от 16.12.2016 г. до 15.01.2018 г., които не са предадени от страна на ответника на клиентите на дружеството, съответно – не са заплатени от лицата, посочени от ответника като получатели на стоките/материалите. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата – Т. И. Р., оспорва жалбата и моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „МЦ – Баухеми“ ЕООД с искове с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу ответника Т. И. Р., за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 33349,80 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2022 г., до погасяването, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда от умишлени неправомерни действия на ответника при изпълнение на трудовите му задължения, изразяващи се в сключване на фиктивни договори за покупка на материали/стоки от името на клиенти, на които впоследствие стоките не са доставени, във връзка с които ищецът е издал данъчни фактури на обща стойност 33349,80 лв. - сбор от продажната цена на недоставените и неплатени стоки/материали по дванадесет фактури, издадени в периода от 16.12.2016 г. до 15.01.2018 г.; 10163,24 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.04.2019 г. до 28.04.2022 г.

Ищецът - „МЦ – Баухеми“ ЕООД, твърди, че между него и ответника Т. И. Р. е съществувало трудово правоотношение по трудов договор от 06.03.2014 г., като ответникът е заемал длъжността „търговски посредник“ и е отговарял за продажбата на продуктите, предлагани от дружеството, в следните области: Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали, Хасково, Стара Загора, Сливен и Ямбол. При изпълнение на посочените задължение ответникът е следвало да извършва пряко договаряне с клиентите в посочените райони, поръчвал е продуктите от централното управление на дружеството и след получаването им от склад е следвало да предава продуктите/стоките на съответния купувач. След прекратяване на трудовия договор е установил, че ответникът е осъществявал поръчки от името на клиенти, но поръчките не са доставяни на клиентите или изобщо не са били налице такива от клиенти.

Въпреки посоченото, „МЦ – Баухеми“ ЕООД е издавало фактури за поръчките, 2 правени от ответника, съответно – стоките са изпращани и получавани от ответника, но последният не е предавал стоките на клиентите. С оглед изложеното твърди, че е налице противоправно поведение от страна на ответника в периода на действие на трудовия му договор, изразяващо се в сключване на фиктивни договори за покупка на материали/стоки от името на клиенти, на които впоследствие стоките не са доставени, а са получени лично от страна на ответника и не са заплатени в полза на ищеца. Ето защо, претендира сумата в размер на 33349,80 лв., представляваща стойността на доставени стоки на ответника за периода от 16.12.2016 г. до 15.01.2018 г., които са получени от него, но не са предадени на клиенти на дружеството, тъй като са изпращани въз основа на фиктивни договори за покупко-продажба, за която сума са издадени следните фактури: № 0000008310/28.04.2017 г., фактура № 0000008438/30.05.2017 г., фактура № 0000008120/23.03.2017 г., фактура № 0000008231/13.04.2017 г., фактура № 0000008311/28.04.2017 г., фактура № **********/27.07.2017 г., фактура № 0000008895/18.08.2017 г., фактура № 0000009120/29.09.2017 г., фактура № 0000009576/28.12.2017 г., фактура № 0000009641/30.05.2017 г., фактура № **********/29.11.2017 г., фактура № 0000007855/16.12.2016 г. Претендира също така и мораторна лихва в размер на 10163,24 лв. за периода от 28.04.2019 г. до 28.04.2022 г.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, но намира същото за недопустимо по следните съображения:

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни граждански дела с цена на иска над 25000 лв. Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК по искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума.

Както правилно е посочено в обжалваното решение, в случая се твърди, че ответникът е причинил вреди на ищеца умишлено в резултат на противоправно поведение, поради което отговорността му се определя по гражданския закон – арг. от чл. 203, ал. 2 КТ. Приложимата норма е чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съгласно който законов текст всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При това положение спорът не е трудов по смисъла на чл. 104, т. 4 ГПК, в която хипотеза същият следва да се разгледа от районния съд, независимо от неговата цена.

Неправилно обаче районният съд е посочил, че се касае за дванадесет отделни правоотношения, всяко от които осъществява фактическия състав на непозволено увреждане (т.е. дванадесет отделни иска), поради което делото е родово подсъдно на районния съд като първа инстанция, тъй като всяко едно от деянията е причинило вреда в размер до 25000 лв. Както беше посочено, твърди се в исковата молба, че ответникът в рамките на трудовото му правоотношение с ищеца умишлено в резултат 3 на противоправно поведение е причинил имуществена вреда на ищеца в размер на 33349,80 лв. за периода от 16.12.2016 г. до 15.01.2018 г. Противоправното поведение на ответника се изразява в сключване на фиктивни договори за покупка на материали/стоки от името на клиенти, на които впоследствие стоките не са доставени, а са получавани лично от ответника, който се е разпореждат с тях в своя полза и ищецът не е получил продажната цена за материалите/стоките. Касае се за едно непозволено увреждане, доколкото твърдяното неправомерно поведение, увреждащо имуществените интереси на ищеца, е осъществено в рамките на едно съществуващо трудово правоотношение, същото е еднотипно по своя характер, а именно – получаването на стоки от името на клиенти на ищеца във връзка с несъществуващи договори, които стоки не са предавани на клиентите на ищеца и не са заплатени, а са получени от ответника, който се е разпоредил в своя полза с тях. Твърди се, че противоправното поведение е осъществено от ищеца при една и съща фактическа обстановка, чрез едни и същи действия и при една и съща форма на вината.

Следователно, касае се за едно непозволено увреждане, от което се твърди да са възникнали имуществени вреди за ищеца в размер на 33349,80 лв., която сума представлява и цената на предявения иск по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД. Ето защо и на основание чл. 104, т. 4 ГПК главният иск е подсъден на окръжен съд.

На основание чл. 104, т. 6 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Следователно, в случая по изричната разпоредба на чл. 104, т. 6 ГПК и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД се явява подсъден на окръжен съд, тъй като е съединен с иск с цена, която е над 25000 лв.

За спазването на правилата за родово подсъдност, представляваща абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, на основание чл. 119, ал. 1 ГПК съдът следи служебно. Доколкото в случая по изложените по-горе аргументи районният съд не е бил родово компетентен да разгледа исковете, обжалваното решение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.

Постоянният адрес на ответника е в гр. Пловдив, местнокомпетентен да разгледа делото е Окръжен съд – Пловдив. поради което

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 22386/05.12.2025 г. по гр.д. № 57570/2024 г. по описа на СРС, 164 състав.

4

Делото ДА СЕ ИЗПРАТИ по родова подсъдност на Окръжен съд - Пловдив след влизане в сила на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5