Решение № 1021 от 04.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000503019 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 73 от 28.08.2024 г., постановено по т. д. № 110/2023 г. по описа на Окръжен съд-Враца, съдът е осъдил, на основание чл.

432, ал.1 КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на Н. Д. Д., сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на присъдената сума като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 90 000 лв., като неоснователен.

Със същото решение съдът е осъдил „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на Н. Д. Д., сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на присъдената сума като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 450 лв., като неоснователен.

Недолна от съдебното решение, в неговата отхвърлителна част, е 1 останала ищцата Н. Д. Д., която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба. Със същата поддържа, че първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните по делото доказателства и относимите към размера на обезщетението обстоятелства, съответно не е приложил правилно правилото на чл. 52 ЗЗД, което от своя страна е довело до занижен размер на обезщетението. Намира, че съдът неправилно е приел, че е налице принос от страна на пострадалата, поради непоставен предпазен колан, тъй като посоченото обстоятелство не влияе върху настъпването на вредоносния резултат. Иска от настоящия съд да отмени решението, в частта, с която исковете й са отхвърлени и да уважи претенциите й изцяло като основателни и доказани.

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от ответното застрахователно дружество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба възражения, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението настоящият съд намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят по установения от първоинстанционния съд механизъм на настъпване на ПТП, а именно, че на 16.06.2023 г. около 01,45 часа на път 3- 101 на км 80+000 в посока от с. Крива бара в посока с. Бутан, обл. Враца е станало ПТП, при което лек автомобил, марка „Мазда 323 Д“ с рег. № ***, управляван от Б. А. Х. - неправоспособен водач, при движение по път 3 - 101 в посока с. Крива бара - с. Бутан в условия на прав, хоризонтален участък от пътя, напуска пътното платно в ляво по 2 посока на движението, преминава през левия банкет на пътя и с дясна странична част се удря в масивно дърво извън пътното платно.

Страните не спорят и за това, че към момента на настъпване на ПТП, за увреждащото МПС е налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ с въззивното застрахователно дружество. Няма спор и за това, че в резултат от процесното ПТП на въззивницата Н. Д. Д. са причинени увреждания, изразяващи се в счупване на лява лъчева кост и счупване на лява лопатка; счупване на горно и долно рамо на дясна срамна кост на таза; счупване на лява хълбочна кост на таза с изкълчване на хълбочнокръстцовата става; травматичен и кръвозагубен шок; счупване на две леви ребра и счупване на шиповидните израстъци на ниво от 6-ти шиен до 6-ти гръден прешлен; разкъсно-контузни рани в областта на дясна длан и дясна подбедрица; оток и кръвонасядане в областта на главата в ляво теменно и малък частичен пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната кухина) в ляво върхово.

Пред въззивната инстанция страните спорят за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззиваемата Н. Д. Д. и за размера на обезщетението за претърпените неимуществени и имуществени вреди.

По така повдигнатия правен спор въззивната инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е приел, че сумата, която в относително пълен размер би обезщетите претърпените от ищцата неимуществени вреди е 40 000 лв.

За неоснователно настоящият съдебен състав намира възражението във връзка с определения размер на обезщетението и приложението на чл. 52 ЗЗД.

Съобразно приетото с ППВС № 4 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото и работата му.

3

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на пострадалата е приложено оперативно и медикаментозно лечение с продължителност 21 дни в болнична среда. Според вещото лице здравето на ищцата е напълно възстановено от получените травми, като не предстои извършването на нови оперативни интервенции и прогнозата за развитието на здравословното й състояние е добра. Не са останали видими белези, водещи до загрозяване или обезобразяване на ищцата.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на свидетеля Й., като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК, но при установеното противоречие между същите и заключението на СМЕ,съдът дава вяра и съобразява изцяло заключението на СМЕ, като обективно и компетентно изготвена.

При така установеното е видно, че настъпилите увреждания при ПТП са се отразили съществено върху обичайния начин на живот на Н. Д. Д. и са й причинили силни физически и емоционални терзания за период от около 6 месеца, като понастоящем здравето й е напълно възстановено. Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че дължимото обезщетение, което в относително пълен обем репарира причинените неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв. За неоснователно в съдът намира възражението на Н. Д. Д. за неправилно прилагане на разп. на чл.52 от ЗЗД.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката досежно приетото от първоинстанционния съд съпричиняване на вредоносния резултат. Първоинстанционият съд е приел 20% на съпричиняване.

Настоящата съдебна инстанция намира, предвид установените от заключенията на САТЕ и СМЕ обстоятелства, че този процент е дори занижен, но доколкото същият не се обжалва от насрещната страна, то той не може да бъде завишаван.

В заключението на приетата по делото САТЕ вещото лице категорично заключава, че ищцата не е седяла на място, обезопасено с предпазен колан.

Същата е била пътник в лекия автомобил, возещ се на пода пред задна дясна седалка, като механизмът на настъпване на травмите на Н. Д. Д., отговарят да са получени в условията на станалото ПТП, като тялото на пострадалата е влизало в контакт с гърба на предна дясна седалка и вътрешната страна на 4 задна дясна врата.

В заключението на приетата по делото СМЕ вещото лице категорично заключава, че предвид характера, вида на травмите, механизма на получаване на същите и механизма на ПТП, както и позицията на тялото на ищцата по време на настъпването му /седяла на задната седалка в скута на младеж, без поставен обезопасителен колан/, същата е получила увреждания от съприкосновение с интериорните части на автомобила, както и от другите участници в ПТП.

Въззивната инстанция приема, че от доказателствата по делото е видно, че въззивницата Н. Д. Д. се е возила на задната седалка на процесния лек автомобил, заедно с още четирима пасажери и е била без поставен обезопасителен колан. Това от своя страна пряко е рефлектирало върху вида, характера и тежестта на получените травми, съотв. и на претърпените неимуществени вреди, доколкото съобразно становището на вещите лица, при пътуващи на задната седалка петима пакажери при непоставен предпазен колан, тялото на ищцата е извършило свободно движение в купето. При двама возещи се един зад друг, каквото е било и разположението на тялото на ищцата, не е имало възможност да се постави предпазния колан.

Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е редуцирал размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на сумата от 32 000 лв., което е дължимо ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. до окончателното плащане. Претенцията на ищцата за обезщетяване за причинените и имуществени вреди, също е основателна до предявения размер, като същият е правилно редуциран с оглед на приетия процент съпричиняване.

При така изложеното въззивната инстанция намира, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част, а подадената въззивна жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

По разноските: С оглед изхода на спора, настоящият състав намира, че разноските следва да се поемат от страните, така както са направени.

Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН състав

5

СЪД, ГО, Х-ти

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 73 от 28.08.2024 г., постановено по т. д. № 110/2023 г. по описа на Окръжен съд-Враца в обжалваната му част.

В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част, с която съдът е осъдил, на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на Н. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП,настъпила на 16.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която съдът е осъдил „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на Н. Д. Д., сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП,настъпило на 16.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата , съдебно решение № 73 от 28.08.2024г., постановено по т.дело № 110/2023г. по описа на Окръжен съд-Враца е ВЛЯЗЛО В СИЛА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6