Определение № 475 от 01.04.2022, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Плевен, 01.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224400500223 по описа за 2022 година Производство по чл. 274 ал.1 във вр. с чл. 278 ГПК.

С определение, постановено в о.с.з. на 19.01.2022 г. по гр.д. № 2526/2021 г.

Плевенският районен съд е оставил без уважение молбата на ищеца „***“ЕООД гр. Р. по реда на чл. 214 от ГПК за допускане на увеличение на цената на предявения иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за присъждане на договорена неустойка по чл. 4.5 от трудов договор, в резултат на нарушения чл. 4.1. от същия от 5 000 лв. на 11 650 лв..

С определение, постановено в о.с.з. на 19.01.2022 г. по същото гр.д.

Плевенският районен съд е спрял на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 931/2019 г. по описа на ВтОС /гр.д. № 59/2022 г. на ВКС/ и адм. дело № 939/2021 г. по описа на Адм. Съд гр. София Област.

Срещу така постановените протоколни определения на ПлРС са постъпили две частни жалби от „***“ ЕООД гр. Р., представлявано от управителя В.Т. чрез пълномощника на дружеството адвокат Е.Е. от САК, с които определенията се обжалват като неправилни и незаконосъобразни.

В частната жалба против определението по реда на чл. 214 от ГПК са изложени доводи, че неправилно ПлРС е приел, че увеличаването на цената на иска за неустойка със сумата от 6 650 лв., представляваща част от 1 установени в хода на производството вреди от нарушения от страна на ответника на чл. 4.1 от трудовия договор съставлява предявяване на нов иск на ново основание. Според частният жалбоподател разпоредбата на чл. 92 ал.

1 от ЗЗД допуска ищецът да претендира вреди в по-голям размер от договорената неустойка, представляваща обезщетение за договорно неизпълнение, поради което няма процесуална пречка ищецът позовавайки се на този по-голям размер да увеличи цената на иска. Поддържа се, че след като частният жалбоподател се е позовал на същите обстоятелства, на които се основава иска за неустойка, а именно вреди от неизпълнение на задължение по чл. 4.1 от трудовия договор, направил е искането в предвидения в закона срок и е внесъл допълнително дължимата държавна такса съобразно изискванията на чл. 214 от ГПК неправилно ПлРС е оставил искането му за увеличение на цената на иска. Счита, че въпросът относно дължимия размер на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на искането по реда на чл. 214 от ГПК. Моли се въззивният съд след като се запознае с данните по делото да постанови определение, с което да отмени определението на ПлРС по реда на чл. 214 от ГПК и да допусне направеното увеличение на цената на иска от 5 000 лв. на 11 650 лв.. Представя квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПОС в размер на 15 лв..

В частната жалба против определението по реда на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК са изложени доводи, че неправилно ПлРС е приел, че е налице преюдициалност на споровете по гр.д. № 931/2019 г. по описа на ВтОС /гр.д.

№ 59/2022 г. на ВКС/ и по адм. дело № 939/2021 г. по описа на Адм. Съд гр.

София Област по отношение на спора по реда на чл. 92 от ЗЗД. Според частният жалбоподател действително в производството по гр.д. № 931/2019 г. по описа на ВтОС и процесното производство на изследване подлежат едни и същи факти и обстоятелства, установяването на които в едно и също производство съставлява процесуална икономия, което е било съобразено от него подавайки исковете в една и съща искова молба. Твърди се, че производството по гр.д. № 931/2019 г. по описа на ВтОС има за предмет искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане, извършено от повече лица, включително юридически лица, но няма процесуална пречка за същите вреди частният жалбоподател да претендира присъждане на неустойка на договорно 2 основание от ответника, тъй като деликтната отговорност не изключва договорната отговорност, а е възможно двете да бъдат комулирани. Позовава се на решение № 188/15.06.2012 г. по гр.д. № 1122/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., както и на становището на проф. К. в посочено съчинение, съгласно което „трябва да се даде предпочитание на становището, което допуска комулиране на двете отговорности. Това би било по-съобразено с основния принцип на гражданската отговорност изобщо, че увреденият трябва да бъде изтегрално обезщетен“. Твърди се, че дори исковете по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД да бъдат уважени, това няма да предпостави изхода по иска по чл. 92 от ЗЗД, тъй като наред с допълнителните обстоятелства, подлежащи на изследване при договорната отговорност ответниците, респ. страните в двете производства са различни, както и изследваните периоди, за които се претендират вреди.

Твърди се, че адм. дело № 939/2021 г. по описа на Адм. Съд гр. София Област също не е преюдициално за спора, като се позовава на разясненията в ТР № 2/2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и разпоредбата на чл.

105 ал. 4 от ЗЗК. Според частният жалбоподател преюдициалността е само едностранна, а именно решението на КЗК, респ. решението на ВАС по този ред ще обвърже гражданския съд само ако се установи извършване на нарушение, но не и ако искането за установяване на извършено нарушение бъде отхвърлено. Твърди се, че е възможно даденото деяние да не съставлява нарушение на ЗЗК, но да подлежи на обезщетяване по граждански ред въз основа на договорна отговорност, какъвто е настоящия случай, като счита, че след като отговорността е предварително определена по обем в размер на сумата от 5 000 лв., изправната страна по договора няма задължение да доказва настъпването на вредите. Позовава се на разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД в тази насока, както и на становището на проф. К. в посочено съчинение за неустойката - „кредиторът може да я получи без да е необходимо да доказва претърпените от него вреди …. Кредиторът трябва да докаже само неизпълнението. Той не е длъжен да доказва нито, че е претърпял вреди, нито размерът на вредите, които е претърпял от неизпълнение на договора“. Моли се въззивният съд след като се запознае с данните по делото да постанови определение, с което да отмени определението на ПлРС по реда на чл. 229 ал.

1 т. 4 от ГПК и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Представя квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПОС в размер на 15 лв..

3

Ответникът по частната жалба С.К. Д. чрез пълномощника си адвокат П.В. от САК е депозирал писмени отговори в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, в които взема становище за неоснователност на частните жалби. Изложени са подробни доводи и съображения във връзка с посочените в жалбите оплаквания.

В отговора на частната жалба против определението по реда на чл. 214 от ГПК се поддържа, че посочената като увеличение на цената сума за вреди касае вреди, различни от тези, за които е уговорена неустойка, произтичащи от непозволено увреждане, която претенция е предмет на прекратеното гр.д.

№ 931/2019 г. по описа на ВтОС, към момента висящо по частна жалба пред ВКС против определението на ВтАС, с което е потвърдено определението за прекратяване. Според ответника по частната жалба по реда на увеличението на цената на иска се иска съединяване за разглеждане в производството на нов иск на ново основание, което е недопустимо. В заключение се иска въззивният съд да остави частната жалба без уважение.

В отговора на частната жалба против определението по реда на чл. 229 ал.

1 т. 4 от ГПК не се изразява становище по основателнността на жалбата.

Поддържа се, че пред КЗК е била образувана преписка по жалба от „***“ ЕООД гр. Р., по която е постановено решение № 767/29.07.2021 г., в което е прието, че не са налице извършени нарушения на ЗЗК от страна на С.К. Д. нито лично, нито чрез стопански обекти, чрез които той е осъществявал стопанска дейност. Твърди се, че това решение на КЗК е обжалвано от дружеството – жалбоподател и към момента е налице висящо адм. дело № 939/2021 г. по описа на Адм. Съд гр. София Област. Според ответника по частната жалба решението на съда ще има сила на присъдено нещо по отношение на страните както при установяване извършване на конкуретна дейност и др. нарушения на ЗЗК, така и при отхвърляне на жалбата, респ. неустановяване на конкурентна дейност и др. нарушения. Твърди се също, че в първоинстанционното производство е направено и възражение за нищожност на неустоечната клауза, като в друго производство между дружеството – жалбоподател и друг негов служител на първа инстанция подобно възражение е уважено. Твърди се, че са наложени запори върху сметки на ответника по частната жалба през 2019 г. като обезпечение на бъдещ иск и всъщност забавянето на разглеждането на делото също не е в 4 интерес на ответника.

Окръжният съд като съобрази изложените в частните жалби оплаквания и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

С исковата молба /ИМ/, първаначално образувана като гр.д. № 931/2019 г. по описа на ВтОС ищецът „***“ ЕООД гр. Р. е предявил няколко обективно и субективно съединени иска с правни основания чл. 45 и чл. 92 от ЗЗД против различни ответници, в това число юридически и физически лица, едно от които е С.К. Д.. Конкретно по отношение на ответника С.К. Д. в ИМ е посочено, че същият е извършил грубо нарушение на служебните си задължения по трудов договор, сключен между страните за длъжността „търговски представител“, като през периода на трудовото правоотношение между страните, прекратено през м. ІІІ 2018 г. е нарушавал в полза на трети лица клаузата за конфиденциалност в чл. 4.4 от трудовия договор и чрез фирма, регистрирана на името на съпругата му „***“ ООД е извършвал конкурентна на дружеството търговска дейност. Твърди се, че след прекратяване на трудовия договор ответника е развивал конкурентна на дружеството дейност чрез регистриране на фирма „***“ ЕООД, на която е едноличен собственик и управител, въпреки, че съгласно клаузата на чл. 4.4 от трудовия договор същият няма право 5 години след прекратяване на трудовия договор да извършва конкурентна на бившия си работодател дейност. За посочените две нарушения на договорните отношения между страните ищецът е претендирал неустойка по чл. 4.5 от трудовия договор в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане.

С определение от 12.01.2021 г. по гр.д. № 931/2019 г. ВтОС е разделил производството по делото, като е постановил производството да продължи пред ВтОС само по отношение на предявените искове за вреди от непозволено увреждане в нарушение на ЗЗК против „ЕС-***“ ЕООД и „***“ ООД, исковете против „***“ и Г.П.Х. да се отделят в друго производство пред същия съд, а исковете против Г.П.Х. и С.К. Д. да се разгледат в други производства в съответните районни съдилища, съответно РС Велико Търново и РС Плевен.

След образуване на делото по спора между „***“ ЕООД гр. Р. и С.К. Д.

5 пред РС Плевен като гр.д. № 2526/2021 г., с определение на съда от 20.08.2021 г. ИМ е оставена без движение с конкретни указания към ищеца „***“ ЕООД гр. Р. за уточняване на обстоятелствата, на които се основана иска за неустойка с цена 5 000 лв..

С писмена молба с вх. № от 04.10.2021 г. ищецът „***“ ЕООД гр. Р. е уточнил, че се претендира неустойка в размер на 5 000 лв. по чл. 4.5 от трудовия договор само за неизпълнение на задължението на ответника С.К. Д. по чл. 4.1 от трудовия договор за неразкриване на ползвана конфиденциална служебна информация и не се претендира неустойка за нарушение на забраната да извършва конкуретна дейност съгласно клаузата на чл. 4.4 от трудовия договор. В молбата са посочени конкретни действия на ответника, с които според ищеца се нарушава клаузата на чл. 4.1 от трудовия договор.

С писмена молба с вх. № от 29.11.2021 г. ищецът „***“ ЕООД гр. Р. е направил искане за увеличение на цената на предявения иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД от 5 000 лв. на 11 650 лв., като е посочил, че увеличената цена на иска от 6 650 лв., съставлява част от сумата от 133 000 лв., представляваща действително претърпени от дружеството вреди в резултат на същото нарушение на трудовите задължения от страна на ответника. Ищецът е посочил, че по време на трудовото правоотношение между страните ответникът е причинил вреди на ищеца в размер на 133 000 лв., които надвишават значително размера на договорената неустойка и тъй като тези вреди не са претендирани до момента, а разпоредбата на чл. 92 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД дава възможност кредиторът да иска обезщетение и за поголеми вреди в размер по-голям от договорената неустойка, които подлежат на доказване той счита, че тази претенция съставлява увеличение на цената на вече предявения иск с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, като иска за сумата от 6 650 лв. е частичен от иск за 133 000 лв. . С молбата е представена квитанция за внесена държавна такса в размер на 266 лв. по сметка на ПлРС съобразно направеното искане за увеличение на цената на иска.

Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8029f78-6f73-4d11-9ac1-01232f61fc5e