Протокол № 277 от 24.02.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 277 гр. Пазарджик, 22.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220100120 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Молителката АН. П. Ч. се явява лично, редовно уведомена от предходното съдебно заседание и с адв. Б., редовно упълномощена да я представлява от преди.

Ответникът К. К. Ч. не се явява, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.

2 от ГПК. За него се явява адв. Г., редовно упълномощена да го представлява, с пълномощно приложено по делото.

Явява се малолетното дете М. Ч.. Същият е пред съдебната зала.

Явява се главен социален работник Х. С. от Дирекция Социално подпомагане – С., редовно призовани.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ запитва страните, дали правят отвод на съдебния състав.

АДВ. Б.: Не правя отвод на съдебния състав.

АДВ. Г.: Доверявам се, че наистина съдебният състав не е предубеден, а 1 е бил подведен и няма да правя отвод. Неуважението към настоящия съдебен състав не идва от ответника, нито от неговия пълномощник, а от молителката, която си позволява такова отношение, коментари и такова поведение. Нашето основание, те наистина са убедени в предходното съдебно заседание са казали, че детето е болно и т.н., което не е вярно. Отношението към Вас идва критично и недобро от отсрещната страна, която е предполагала, че Вие няма да направите справка за други дела и е предполагала, че именно тук в Пазарджик ще получат целта си, което се е получило за нещастие на две деца, описано в психологична експертиза.

СЪДЪТ апелира към спазване на професионалната етика и добрия тон.

СЪДЪТ докладва постъпилото по делото искане на адв. Г. с вх. № 3745/18.02.2022 г. с приложени към него писмени доказателства.

Докладва и постъпилия от адв. Б. отговор с вх. №3855/21.02.2022 г. и приложените към него доказателства.

АДВ. Б.: Запозната съм.

АДВ. Г.: Адв. Б. знае много добре, че сутринта сме били на дело в Б. и няма как да съм запозната с нещо постъпило днес, или вчера в края на работния ден.

СЪДЪТ дава възможност на адв. Г. да се запознае с отговора на адв. Б. с вх. № 3855/21.02.2022 г. и приложенията към него.

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. Б.: Поддържаме подадената молба по ЗЗДН с наведеното твърдение за конкретно случилото се на 08.01.2022 г. Всичко е доста обстоятелствено, мога да синтезирам, че само по себе си поведението на ответника съставлява акт на домашно насилие, тъй като самият факт на извеждане на децата от дома на майката, по отношение на неспорните обстоятелства, че те са изведени от дома, в който те живеят трайно от лятото на 2021 г., без майката предварително да е уведомена или към момента на тяхното извеждане, което съставлява акт на домашно насилие. У доверителката ми са възникнали страхове и безспокойство относно местонахождението на децата и това обстоятелство е достатъчно да се ангажира отговорността на ответника. Очевидно е, че тези страни имат 2 изключително обременени отношения от миналото, но конкретно молбата е това, че на 08.01.2022 г. децата са изведени без знанието на майката.

По отношение на другите дати са обстоятелства, които не касаят деянието, за което е поискано издаването на заповедта за домашно насилие и е образувано настоящото производство. Затова казвам, че на 5-ти декември и 23-ти декември това са все предхождащи отношения, за които обаче не се иска Вашата съдебна намеса, а за конкретното деяние на 08.01.2022 г.. Целта ми е да редуцирам нещата до онова, което е относимо. В кориците на делото има достатъчно неотносими към този спор натрупани доказателства и писмени искания. Единственото, което сега установявам и при разговора с доверителката ми, вярно е това, че на 08.01.2022 г. тя не през цялото време, както се твърди, че до 19 ч. е била вкъщи. Тя е била в преговори за започване на работа в магазин за хранителни стоки и на 12.01. има представено, че е сключен трудовия договор. С цел запознаване съществото й на работа, тя на няколко пъти е ходила да види как се приема стока и пак се е връщала, тъй като не е била започнала работа. Така, че на 08.01. тя неколкократно е излизала от дома си. Магазинът за хранителни стоки се намира на 200 метра от дома й. Това е само коректива, от онова което се е случило на 08-ми януари. Този елемент е непълно отразен в молбата.

АДВ. Г.: Вярвам, че това не е поредния неуважителен подход на молителката към Вас, когато се подценява знанието на юристите в залата.

Недопустимо е в делото по ЗДДН на 22-ри февруари, след всякакви изтекли срокове, да се правят корекции и изменения за датата 08-ми януари. Молбата следва да бъде разгледана, така както е депозирана

На следващо място, на мен лично не ми е известно и смятам, че представлява не моята критика към случващото се в това дело, а отношението и очакването на молителката, че тя в заседание по дело за ЗЗДН може сама да свидетелства и разказва. Това са моите процедурни забележки. Разбрах, че днес практически се поддържа молбата за домашно насилие по отношение на молителката. Това го отбелязвам, с оглед доклада на съда.

На следващо място, с оглед изявлението днес, че Ч., април месец 2021 г. също била взела децата, без да уведоми бащата, било ирелевантно. Към настоящия момент имам основания да твърдя, че сме готови спора да бъде разгледан, така както го иска насрещната страна, но имам основание да 3 поддържам пред Вас становището, че в първия момент, в който майката е установила, че децата липсват веднага е контактувала и къде са децата. Те са били оставяни неколкократно без никаква грижа, гладни, болни и желанието на децата е да напуснат дома в гр. С.. Това е била молбата към бащата, който е имал равни права заедно с майката. Бащата в момента не влиза вътре, тъй като съжителстващият, който има данни в психологическата експертиза как се отнася с децата, който не гледа неговите деца, днес в ОС - Б. е дърпал малкото дете. Днес в ОС - Б. молителката демонстрира Вашето определение, като извика охраната като им показа Вашето определение, като заяви, че бащата няма право, включително и в съдебното заседание да доближава децата. Децата гледат униформени до своя баща, благодарение на определението, което идва от Вас. Оспорвам, поддържам доказателствените искания и твърдения, вкл. и датата 08-ми януари е по желание на децата.

Доверителят ми е уведомен, че децата са казали на майка си и в момента, в който тя е позвънила след 5 часа, вече не се спори, че тя ги е оставила сами, той й е казал къде са децата. Това е станало по инициатива на децата. Вашето определение днес беше използвано бащата да не може да участва в дело пред ОС - Б.. В крайна сметка участва, защото съдът му разреши.

АДВ. Б.: Не знам какво е станало. Аз не съм била в Б..

АДВ. Г.: Госпожо Председател, наистина имаме мнението, така ни е внушено нарочно, че Пазарджик е избран нарочно. Вече не знам на какво да се доверя. В Шумен не й дадоха закрила и забрана.

МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Аз не съм водила дела в Шумен.

АДВ. Г.: Спазвам професионална етика, но трябва да чуете какво се случва между страните искам да чуете какво се случва между страните.

Децата са тръгнали по изключително тяхно желание, изоставени сами.

Поддържам всичките си доказателствени искания.

АДВ. Б.: Така децата ще стоят до 18 часа навън.

АДВ. Г.: Те казаха че децата са болни, а това не е вярно.

АДВ. Б.: Не, че са болни, а че не се чувства добре.

АДВ. Г.: Видях изявлението на колегата че детето е болно, а това не е вярно.

АДВ. Б.: Моля да върнете като неотносимо към настоящия съдебен спор 4 експертизата, която е изготвена във връзка с Б.ското дело, тъй като тя няма отношение към предмета на спора. Затова, моля по своето естество, това е частен писмен документ. Той няма официална характеристика. Единствено само съда изискал експертизата може да го цени или не. Моля да върнете експертизата, тъй като е неотносима и възразявам срещу приемането й.

АДВ. Г.: Моля да не връщате експертизата. Тя представлява действително частен документ, ако бъде оспорен ще ангажираме други доказателства, но тя има пряка връзка с настоящото дело и с искането ни за изменение на заповедта за незабавна защита. Не възразявам да бъдат изслушани децата и след това да бъде взето становище по отношение, както на заповедта за незабавна защита, така и по отношение на доказателствата.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството е по ЗЗДН.

В подадената молба от молителката се твърди, че с ответника К.Ч. имали сключен граждански брак, като към днешна дата бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение, поради дълбоко и непоправимо разстройство на взаимоотношенията им. Сочи, че от брака си имат две деца М. Ч., роден на 15.09.2011 г., на 10 години и В. Ч., родена на 01.04.2015 г., на 6 години, които са родени в град Атина. Гърция.

Твърди се в молбата, че преди да се разведат, живеели трайно в Република Гърция. Като отношенията им силно се влошили и през 2019 година се разделили, като тя напуснала с децата семейното жилище, поради системен физически и психически тормоз от негова страна. Ответникът не приел този факт и на 01.11.2019 година, неправомерно отвлякъл М. от училището му в град Атина и го прехвърлил в България, без съгласието на молителката. Твърди, че подала молба за връщане на детето М. Ч. и с Решение №261501/01.12.2020 година, постановено по гражданско дело №3606/20 по описа на Софийски градски съд, съдът приел, че е налице отвличане от страна на бащата и разпоредил връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване. Докато течало съдебното производство, повече от година К. не й позволявал да вижда детето.

Сочи, че междувременно от пролетта на 2021 година се установила да живее в България. Понастоящем молителката живее заедно с децата в град С., общ. Пазарджик. Сочи, че за учебната 2021/2022 година детето М. Ч. е 5 записан като редовен ученик в 4-ти „б“ клас в училище СУ „****“ в гр. С., а детето В. Ч. е записана и посещава детска градина „****“ в гр. С..

Твърди, че след като се установили в град С.. К. започнал системно да ги тормози и заплашва, че ще отвлече децата. И двете деца изпитвали страх от баща си. Предвид на това, че същият на 01.11.2019 година отвлякъл М. от училището в град Атина, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено по Хагската конвенция.

Твърди, че когато децата разберели, че баща им отново е дошъл в града, за да ги види и вземе, те започвали да треперят и да плачат. Молели майка си да не ги дава на баща им.

Твърди, че през последния месец К.Ч. упражнявал системен физически и психически тормоз върху нея и децата, изразяващ се в проява на следните актове на домашно насилие:

На 05.12.2021 г., отивайки с дъщеря й В. Ч. на среща със социалните служители, К. я пресрещнал, започнал да дърпа детето и да крещи да го пусне. Крещял, че не е нейна дъщеря, при което детето започнало да пищи и да я стиска силно за ръката, понеже се уплашило много. К. продължил да върви след тях и след 200 метра ги оставил с думите „ще те пребия някой ден“. След срещата със социалните служители на път за вкъщи, К. отново продължил да ги преследва с колата си. Когато стигнали до дома им, К. ги пресрещнал, слязъл от автомобила и започнал да дърпа отново дъщеря й. С помощта на техен съсед успели да се приберат невредими.

На 23.12.2021 г., /вечерта/ около 19:30 часа, К.Ч. дошъл пред дома на молителката, заедно с племенника си и започнали да удрят по прозорците на жилището й с думите „излез бе боклук, ако ти стиска“. Когато излезнала да провери за какво е дошъл, К. започнал да я дърпа и на висок тон й казал да изведе децата, за да ги види. Когато тръгнала да се прибира, той я дръпнал отново, крещейки „страх ли те е“. Двете деца М. и В. били в апартамента, чували виковете и това много ги изплашило. Започнали да плачат. Веднага се обадила на телефон 112 за спешни случаи, но оттам им отказали съдействие.