Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5404 от 23.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12248/2022
Вид
Решение № 5404
Подписан
23.08.2025
В сила
23.08.2025
Състав
Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 225, ал. 6, т. 5 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 5404 гр. София, 23.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100512248 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника „Къмпъни Билд Комерс“ ООД, ЕИК 130241182, срещу решение № 20051997/08.08.2022 г., постановено по гр. д. № 10394/2021 г. по описа на СРС, 174-ти състав, с което е уважен предявеният от Ню Бояна филм“ АД иск за заплащане на сумата от 9 281, 83 лв., представляваща разходи за премахване на незаконни обекти, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение, постановено при нередовна искова молба, съответно недопустим иск, доколкото юридическо лице не може да носи отговорност по чл.45 от ЗЗД; прави възражение за произнасяне на съда свръхпетитум относно присъдената законна лихвa върху главницата, евентуално – навежда твърдения за постановяване на решението при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

От насрещната страна по жалбата - „НЮ БОЯНА ФИЛМ“АД е подаден писмен отговор в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, с който се оспорват наведените във въззивната жалба пороци на обжалваното първоинстанционно решение, като твърди, че същото е правилно и законосъобразно, постановено съобразно 1 наведените в исковата молба обстоятелства, като именно съдът е компетентен да даде правната им квалификация.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предмет на делото е предявеният от „Ню Бояна Филм“ АД, ЕИК 831905091 срещу „Къмпъни Билд Комерс“ ООД, ЕИК 130241182 осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9281,83 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - стойността на разходи за премахване на незаконно построени от ответника в имот собственост на ищеца обекти.

Ищецът основава претенциите си с твърденията, че ответникът е завзел 3656 кв. м., заключени между точките 2,1,3,4,5,6,7,8,9,10,18, 12,11,13,14,15, 19,17,16 и 2, подробно индивидуализирана в комбинирана геодезична схема, неразделна част от влязло в сила решение на от 30.03.2018 г. на СГС, ГО, 10 състав, без съгласието на ищеца. Аргументира се, че спорът за собственост между двете дружества на гореописания имот е решен с влязло в сила решение на СГС. Релевират се доводи, че ответникът през 2010 г. е построил в собствения на ищеца имот незаконни обекти, представляващи външна тоалетна, бетонова площадка, бетонна септична яма, положени тръби за питейни и отпадни води, асфалтова алея и ограда с метална порта. Сочи се, че незаконните обекти са премахнати от СО-НАГ, за което ищецът е заплатил на общината сумата в размер на 9281,83 лв.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна. Признава фактът,че е построил процесиите обекти. Оспорва същите да са незаконни и да дължи сумата, заплатена за премахването им. Прави възражение за давност От представеното влязло в сила решение от 30.03.2018 г. на СГС, I ГО, 10-ти състав, потвърдено с решение № 869 от 15.04.2019 г. на САС, ГО, 14-ти състав, което не е допуснато до касационно обжалване, видно от Определение № 576 от 16.12.2019 г. на ВКС, ГК, 1 -во отделение, се установява, че по отношение на настоящия ответник е признато за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ част от имот II - технологична територия на национален киноцентър по Генплан, описан по АДС № 03342/18.02.2003 г., находяща се в югоизточния ъгъл откъм ул. „Невена Коканова“, която част е в размер от 3656 кв.м. и е заключена между т. З, 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 18, 12, 11, 13, 14, 15, 19, 17, 16, 2 от приложената по делото комбинирана схема, която е приложена и по настоящото такова /л.15/. В мотивите на решението, които нямат сила на пресъдено нещо, е посочено, че след 2009 г. ответникът е започнал да извършва строителни дейности в имота, които се квалифицират като явно установяване на фактическа власт от негова страна и представляват противопоставяне на действителния собственик. Със 2 соченото решение е уважен и осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25 3920 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 10.10.2009 г. — 10.10.2013 г., ведно със законната лихва от 10.10.2013 г. до окончателното плащане. Следователно в периода 10.10.2009 г. — 10.10.2013 г. ответното дружество, чрез своите управители, е владяло имота, върху който са били построени незаконните постройки.

Представена е жалба, изходяща от ищеца до дирекция за национален строителен контрол, отдел незаконно строителство от 07.11.2010 г., която впоследствие е препратена до началник на сектор София при регионална дирекция за национален строителен контрол югозападен район, а тя от своя страна е препратена до кмета на район „Витоша“ при Столична община.

От представения констативен протокол от 12.01.2011 г. се установява, че след извършена проверка е констатирано, че са извършени изкопни и строителни работи от управителя на ответното дружество - Н.Б.. В тази връзка е представен и снимков материал.

От писмо на Столична община - район „Витоша“ от 13.02.2011 г. е видно, че г-н Б. не е представил одобрени строителни книжа за строителството, което се явява неподходящо по местоположение. Представен е констативен протокол от 10.01.2012 г. за оглед, както и такъв от 26.03.2012 г., от който се установява, че извършеното незаконно строителство на външна тоалетна, бетонова площадка, бетонова шахта, положени тръби за питейна и отпадни води, асфалтов път и метална порта в терен, заключен между ул.

„Невена Коканова“, ул. „Дора Габе“ и гранични точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, и 9, част от зона II - технологична територия на Нац. Киноцентър, трябва да се премахнат, т.к. се явяват неподходящи по местонахождение съгл. чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Представена е заповед РД - 20 -121/21.09.2012 г., видно от която е наредено „Ню Бояна филм“ АД в качеството му на собственик, да премахне незаконните строежи, като е предоставен срок от 60 дни за доброволно изпълнение. Видно от заповед № РД-20-39/24.04.2013 г. е наредено „Ню Бояна филм“ АД в качеството му на собственик да осигури свободен достъп до терен, заключен между ул. „Невена Коканова“, ул. „Дора Габе“ и гранични точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, и 9, част от зона II - технологична територия на Нац.

Киноцентър, обекти външна тоалетна, бетонова площадка, бетонова шахта, положени тръби за питейна и отпадни води, асфалтов път и метална порта, в срок от 6 месеца във връзка с изпълнение на дейности по премахване на обектите.

По делото е представен договор между Столична община и „Софинвест“ ЕООД, видно от който на последното дружество е възложено принудително премахване на строеж, като видно от двустранна сметка /л.73 по делото/ стойността на СМР с вкл. ДДС е 9 281,83 лв.

Съгласно протокол № 14-24-02-28/18.03.2016 г. в 10:40 ч. на 18.03.2016 г. е пристъпено към принудително изпълнение на заповед № РД -20 -121 /21.09.2012 г., а видно от протокол № 14-24-02-28/23.03.2016 г. в 16:00 ч. на 23.03.2016 г. е приключило премахването на строежа.

3

Представено е и платежно нареждане от 03.05.2016 г., от което се установява, че сумата в размер на 9281,83 лева е заплатена на „Софинвест“ ЕООД от НАГ.

Първоинстанционният съд е обсъдил представеното писмо от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“, от което е видно, че заплатената сума в размер на 9281,83 лева се претендира от ищеца по настоящото дело /л.83/, която сума ищецът е заплатил на 3.02.2021 г. /л.85/.

С решение № 20051997/08.08.2022 г., постановено по гр. д. № 210394/2021 г. по описа на СРС, 174-ти състав предявеният от „Ню Бояна филм“ АД иск за заплащане на сумата от 9 281, 83 лв., представляваща разходи за премахване на незаконни обекти, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, е изцяло уважен, като срещу така постановеното решение е постъпила въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

По правило правната квалификация се дължи от съда въз основа на изложените обстоятелства и факти в исковата молба. В случая правната квалификация по чл. 45 ЗЗД е неправилна, тъй като ответникът е юридическо лице. Съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивната инстанция не следи служебно, а само в случай, че са наведени оплаквания. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая не е следвало да се дават указания, тъй като първоинстанционният съд е посочил погрешно единствено правната квалификация, под която е субсумирал фактите по делото.

В настоящата хипотеза искът следва да се квалифицира по чл. 49 ЗЗД въз основа на изложените обстоятелства и факти в исковата молба, доколкото се твърди, че са възникнали вреди вследствие на извършени изкопни и строителни работи от служители на ответното дружество.

4

За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва да са налице следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложена работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.

Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т.7 от ППВС № 7/1959 г.).

Въз основа на събрания доказателствен материал категорично се установява че обектите - външна тоалетна, бетонова площадка, бетонова шахта, положени тръби за питейна и отпадни води, асфалтов път и метална порта са изградени в имот, собственост на ищеца. За същите обекти е издадено задължително предписание за премахването им, тъй като са незаконни, обективирано в заповед РД - 20 -121/21.09.2012 г. Категорично се установява и че е извършено принудителното премахване на извършени строежи в имот, собственост на ищеца, за което Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ е заплатила сумата в размер на 9 281,83 лева в полза на „Софинвест“ ЕООД, която сума е претендирана от ищеца и която последният е заплатил на 03.02.2021 г. / л. 85 по делото/.