Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 979 от 01.12.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3467/2021
Вид
Решение № 979
Подписан
01.12.2021
Състав
Георги Митев

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.415в · Кодекс на труда
  • чл.416 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.62 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.62 ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.63 ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. Варна, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Митев при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно дело № 20213110203467 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ по жалба от Наполи-2017 ЕООД, Булстат 204 734 619, адрес с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен, представлявано от управителя Е.О.Ю., ЕГН **********, чрез адвокат Н.С. против наказателно постановление № 03-013976/09.06.2021 г., издадено от Д.Н.Д. – изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда – гр.Варна, с което на Наполи2017 ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата си въззивникът счита наказателното постановление за незаконосъобразно и необосновано поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и моли съда да го отмени, а в условията на евентуалност да го измени с налагане на административно наказание по чл.415в от Кодекса на труда.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адвокат Н.С., редовно упълномощен. По същество моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност за изменение с налагане на минимално предвидения в закона размер на имуществената санкция, тъй като нарушението представлявало маловажен случай и не са настъпили вредни последици.

За въззиваемата стана, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, процесуалният представител старши юрисконсулт Р.Б. моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и да им присъди юрисконсултско възнаграждение.

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 17.05.2021 г. в 14:20 часа К.В.Д. – главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда/ДИТ/ Варна извършила проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на Наполи-2017 ЕООД в бърза закуска, намираща се в гр.Варна, ул.Русе № 5.

Установила, че на обекта работи лицето С.С.Г., ЕГН **********, на длъжността „сервитьор“.

На С.С.Г. била предоставена от проверяващите служители на ДИТ гр.Варна на основание чл.399 и чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда за попълване декларация/приложено заверено копие/, в която тя собственоръчно записала на 17.05.2020 г., че работи в Наполи 2017 ЕООД в обект Бърза закуска Палермо в гр.Варна ул.Русе № 5 от 01.05.2027 г. на длъжност работник студена кухня, с работно време от 08 до 17 часа, получава месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, но не е получавала, със сключен трудов договор и че е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

Към административно-наказателната преписка са приложени заверени копия от: справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда с вх.№ 15388213016260/17.05.2021 г. от НАП за Наполи 2017 за С.С.Г. в 15:17 часа с подпис на лицето; трудов договор № 35 от 17.05.2021 г. между Наполи-2017 ЕООД и С.С.Г. за длъжността „работник кухня“, място на работа гр.Варна ул.Русе № 5-партер, Бърза закуска, работно време 8 часа на ден, срочен договор с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, с начална дата на встъпване в длъжност 17.05.2021 г., основно месечно възнаграждение 650 лева. Отдолу на договора е записано, че на работника е връчен екземпляр от трудовия договор, длъжностна характеристика и уведомление по чл.62 ал.5 от КТ на дата 17.05.2021 г. и има подпис на лицето; писмо изх.№ НП 13976/27.07.2021 г. на ДИТ – гр.Варна, с което наказателното постановление е изпратено чрез куриерска фирма за връчване на адреса на дружеството в с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен; известие за доставяне от 16.08.2021 г.; заповед № З-0011/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда; заповед № 401/18.05.2021 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда; пощенски плик с печат 19.08.2021 г.

На 31.05.2021 г. К.В.Д. – главен инспектор в ДИТ-Варна съставила акт за установяване на административно нарушение № 03-013976/31.05.2021 г./приложен оригинал/ на Наполи 2017 ЕООД за това, че в качеството на работодател е допуснало до работа С.С.Г., ЕГН **********, на длъжността „сервитьор“ в бърза закуска, намираща се в гр.Варна, ул.Русе № 5, преди да е предоставило копие от заверено уведомление по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП. Нарушението е извършено на 17.05.2021 г. в 14:20 часа при извършена проверка по работни места, където е установено лицето да полага труд. Актосъставителката е квалифицирала 2 нарушението по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. В АУАН като опис на писмените материали са посочени: декларация от С.Г., трудов договор, справка от ТД на НАП.

АУАН е връчен на 31.05.2021 г. на Е.Ю., който не направил възражения и получил копие.

Въз основа на съставения акт административно-наказващият орган е издал наказателно постановление № 03-013976/09.06.2021 г./приложен оригинал/, като е възприел изцяло фактическите констатациите, описани в акта, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства - тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Тъй като от въззивника не се оспорва отразената в наказателното постановление фактическа обстановка, не бяха разпитвани свидетели в съдебно заседание.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията.

При проверка на приложените към преписката АУАН и наказателно постановление съдът констатира, че както акта, така и наказателното постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът счита от правна страна следното:

По допустимостта на въззивната жалба:

Наказателното постановление е връчено на Ю. на 16.08.2021 г., видно от приложеното заверено копие на известието за доставяне, жалбата срещу него е подадена по пощата на 19.08.2021 г., видно от печата върху пощенския плик. Жалбата е подадена за законоустановения срок, от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, до компетентния съд по местоизвършване на нарушението, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

По компетентността:

АУАН е съставен от К.В.Д. – главен инспектор в ДИТ-Варна – държавен контролен орган според изискването на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда.

Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган - Д.Н.Д. – изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда – гр.Варна съгласно изискването на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и Заповед № З0011/12.01.2010 г./приложено заверено копие/ на изпълнителния директор на 3

Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. В т.4 от тази заповед са определени правомощия на директорите на дирекции Инспекция по труда да издават наказателни постановления по актове, съставени от инспектори в дирекции Инспекция по труда.

Със Заповед № ЧР-401/18.05.2021 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда/изискано и приложено заверено копие/ за периода от 20.05.2021 г. до 16.06.2021 г. е възложено служебните задължения на длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда със седалище Варна да се изпълняват от Д.Н.Д..

С наказателното постановление на въззивното дружество е наложена санкция на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда за това, че на 17.05.2021 г. в качеството на работодател е допуснал до работа С.С.Г., ЕГН **********, на длъжността „сервитьор“ в бърза закуска, намираща се в гр.Варна, ул.Русе № 5, преди да е предоставил копие от заверено уведомление по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП.

От обективна страна съставът на това нарушение изисква деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа без да му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.

В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в качеството на работодател. Съгласно §1 т.1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Наполи-2017 ЕООД представлява работодател по смисъла на Кодекса на труда, поради което правилно е посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона.

В хода на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че към момента на проверката на място въззивното дружество е имало качеството на работодател спрямо С.С.Г., която към този момент е осъществявала трудови функции на обект на въззивника. В тази насока са приложените писмени доказателства.

От цитираните по-горе доказателства по категоричен начин се установява, че н а 17.05.2021 г. С.С.Г. е била на работа на обект на въззивника и е изпълнявала трудовите си функции като сервитьор. По време на проверката е установено, че тя работи за въззивника, без да е предоставенокопие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП Варна, като в тази насока е и справката за подадени уведомления. Видно от последната трудовия договор на Г. е бил регистриран в ТД на НАП Варна в 15,17 часа на 17.05.2021 г. (след извършената проверка в обекта).

Разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ предвижда връчването на двата документа (трудов договор и уведомление от НАП), невръчването на който и да е от тях влече съставомерност, в случая с АУАН на въззивника е било повдигнато обвинение за невръчване на уведомлението от ТД на НАП, което обвинение по безспорен начин бе доказано в съдебното производство.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението, за което му е било повдигнато обвинение и това е доказано по безспорен и категоричен начин.

4

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

В случая административно-наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушението и е наложил на въззивника следващото му се за него административно наказание, което определил в размер към средния – имуществена санкция в размер на 5000 лв.

Като отчете, че в наказателното постановление липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга това, че в случая уведомлението е било връчено на Г. още същия ден, съдът прие, че така наложеното наказание е прекомерно.

В наказателното постановление административно-наказващият орган не е посочил мотиви защо е определил точно този размер на санкцията. Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват имуществена санкция в размер от 5 000 лева. Наказание над минималния размер няма да съответства на тежестта на нарушението. Не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че не е бил изтекъл срока за регистриране в НАП на трудовия договор, че нарушението е било отстранено незабавно след установяването му и че от него не са настъпили вредни последици както и обстоятелството, че липсват доказателства за други нарушения на трудовото законодателство от въззивното дружество. Съдът прецени, че в случая дори наказание в размер на минималния предвиден в закона ще постигне целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН и ще въздейства превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото, поради което счете, че следва да измени наказателното постановление, като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 5 000 лв. на 1 500 лв.