Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31462 от 28.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10919/2026
Вид
Определение № 31462
Подписан
28.08.2026
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31462 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110110919 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от ********, ЕГН **********, с адрес ********** срещу ********* (********), ЕГН **********, представляван от *********, вписан в **** с личен номер *********, със съдебен адрес *********, отрицателен установителен иск с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът ********* (********) не е наследник на **********

Исковата молба е била заведена първоначално в ******** и въз основа на нея е било образувано гр.д. № ********, но същото е прекратено с Определение № ********, влязло в сила на 09.04.2026 г., с което делото е изпратено на ********* по подсъдност.

С разпореждане № *******, постановено по настоящото дело и влязло в сила на 13.06.2026 г., исковата молба на ищеца е върната в частта, в която са предявени искове за установяване неистинността на съдържанието на удостоверение за наследници № ********* в частта, в която за наследник е посочен ответникът ********* и за установяване в отношенията между страните, че използването на това удостоверение за наследници е неправомерно и води до накърняване на наследствените права на ищеца.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът е направил възражение за недопустимост на производството при твърдения, че спорът относно наследственото качество на ответника е част от предмета на производството за съдебна делба - гр.д. № ******* по описа на *********, което към момента не е приключило с влязъл в сила краен съдебен акт. В условията на евентуалност ответникът е направил искане за спиране на настоящото производство до приключване на производството по съдебна делба. Съдът намира възражението на ответника за неоснователно, доколкото в отговора на исковата молба се твърди, а и видно от представените съдебни актове, производството по гр.д. № ******* е с предмет допускане и извършване на съдебна делба, като липсват твърдения и доказателства да е предявен отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът ********* (********) не е наследник на ********** В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат 1 повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Обуславящите спорни правоотношения могат да бъдат въведени в делбата с иск или възражение. Когато обуславящото спорно правоотношение е въведено с възражение, съдът дължи произнасяне по него в мотивите, респ. решението няма да има установително действие в тази част, поради което за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си. Наличието на висящо производство по съдебна делба не е пречка за предявяването на самостоятелен иск и разпоредбата чл. 126, ал. 1 ГПК не намира приложение, защото по възраженията принципно, с две изключения, не се формира сила на пресъдено нещо. Настоящото производство, макар и заведено след предявяването на иска за делба, има обуславящ характер, поради което не е и налице основание за спирането му.

Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Съдът констатира, че описаното в частта приложения в исковата молба „Удостоверение за наследници № **********.“, не е приложено към исковата молба, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания и да му се предостави възможност да представи удостоверението.

С оглед на горното, доколкото исковата молба е редовна и допустима и предвид извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 6 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на производството и искане за прекратяването му, както и искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че описаното в частта приложения в исковата молба „Удостоверение за наследници № **********.“, не е приложено към исковата молба, и му ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ да представи същото в срок до о.с.з.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 10,20 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба и уточняващите към нея, се твърди, че ответникът е биологичен син на ******** и *******, както и че е роден на 08.05.1992 г. с имената ********, които впоследствие били променени на *********, в резултат на пълно 2 осиновяване, извършено от новия съпруг на майката на ответника – **********.

Ищецът аргументира, че при пълно осиновяване се прекратяват родствените връзки на осиновения с неговите биологични родители. Въпреки пълното осиновяване, ответникът бил посочен като наследник в удостоверение за наследници № ********* и се ползвал от него. Ищецът твърди, че е наследник на **********(баща на ищеца).

Прави искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът не е наследник на ***********оглед пълното осиновяване на лицето и произтичащите от това последици.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим при твърдения, че спорът относно наследственото качество на ответника е част от предмета на производството за съдебна делба - гр.д. № ******* по описа на *********, което към момента сочи, че не е приключило с влязъл в сила краен съдебен акт. В условията на евентуалност прави искане за спиране на настоящото производство. Счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на самостоятелен установителен иск. Оспорва иска и като неоснователен. Твърди, че е биологичен син на ******* (наследник на **********по низходяща линия), както и че биологичното родство е удостоверено в акта за раждане и в удостоверение за наследници № **********., издадено от ********. Оспорва да е налице пълно осиновяване, което обстоятелство подробно аргументира, че е установено в рамките на производството по гр.д. № ******* по описа на *********, като излага и че същото е подкрепено с множество доказателства. Твърди, че не съществуват съдебен акт за осиновяване, вписване в регистрите на гражданското състояние, нито административни данни в държавните регистри, които да удостоверяват настъпването на подобен факт. Аргументира, че смяната на имената и придобиването на чуждо гражданство са правомерни действия, които нямат за последица ефекта на осиновяването, респ. не прекратяват наследствените права по биологичния произход. Развива подробни съображения в насока, че удостоверение за наследници № **********. е оспорено от настоящия ищец по реда на чл. 193 ГПК в рамките на производството по гр.д. № ******* по описа на *********, поради което счита, че правото му на оспорване е преклудирано. На последно място посочва, че дори при евентуално наличие на пълно осиновяване (каквото категорично оспорва да е налице), то това не би довело до промяна в наследствения дял на ищеца от наследодателя му ********** Моли съда да прекрати производството, евентуално да го спре, евентуално да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответникът ********* (********) е биологичен син на ******** и *******.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

3

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича правния му интерес от предявяването на иска, в частност, че е наследник на ********** както и твърдението си, че ответникът е осиновен при условията на пълно осиновяване от втория съпруг на майка му - **********.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуването на отричаното от ищеца право, в частност, че е наследник на лицето ********** УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.