Решение № 157 от 23.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. гр. Хасково, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640102031 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от ЧСИ – С. М. П., с адрес: ****, чрез пълномощника си юрк. С. С. К., против М. Г. И., с ЕГН: **********, адрес: //// с която е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, въз основа на което била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, било образувано изпълнително дело № 20218740400021, с взискател Община Хасково и длъжник М. Г. И., за задължения произтичащи от неплащането на данък за недвижимите имоти, за неплащане на такса битови отпадъци и за неплащане на данък върху превозните средства. Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело на ответника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, връчено на брата на длъжницата – И. Г. И. на ****. и са били наложени запори върху трудовото възнаграждение на ответницата в „ММ ГРУП“ ООД, както и на банковите й сметки в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

Излага се, че на ****. е постъпила молба от взискателя №**** г., за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като длъжникът е изплатил извънсъдебно задълженията си към Община Хасково, като изрично е било упоменато, същото да бъде прекратено, след събирането на дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ за дължимите неплатени такси и разноски, посочва, че частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал.

1

1 от ГПК независимо от техния размер, във връзка с което на ****г. е изходирано съобщение с № ****за дължимите такси, връчено на ****г. на И.

Г. И. – брат на длъжника. След което на ****г. е било изходирано ново съобщение с № ****, ведно с постановление за разноски, връчено на ****г., на Е. И. – майка на длъжника. Ищецът категорично твърди, че към настоящия момент таксите по връченото постановление за разноски, не са изплатени, поради което за същия е възникнал интерес след влизане на постановлението за разноски в сила, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на подадено заявление с вх.№ ****от ****. е било образувано ч.гр.д. № 1211/2025г. по описа на Районен съд – гр. Хасково по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сума в размер на 367,56 /триста шестдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неизпълнение на задължение за заплащане на разноски въз основа на постановление от 02.04.2025г. по т. 26 от ТТРЗЧСИ, т.1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 9, т. 12 и т. 31 от ТТРЗЧСИ във вр. с чл. 79 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЧСИ по изпълнително дело № 20218740400021 по описа на ЧСИ – С. П., рег.№ ****, с район на действие ОС –Хасково. Претендира деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК нито е изразил становище по иска. Същият е редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание, проведено на ****г. и не се е явил и не е изпратил представител, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на ****г., ищецът чрез пълномощника си – юрк. С. К., е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Със съобщението по чл. 131 от ГПК на ответника е било редовно връчено и определението за насрочване на делото, в което изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК.

Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е 2 своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи извод, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.

239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове следва да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи сума в размер на 367,56 /триста шестдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неизпълнение на задължение за заплащане на разноски въз основа на постановление от 02.04.2025г. по т. 26 от ТТРЗЧСИ, т.1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 9, т. 12 и т. 31 от ТТРЗЧСИ във вр. с чл. 79 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЧСИ по изпълнително дело № 20218740400021 по описа на ЧСИ – С. П., рег.№ 874, с район на действие ОС –Хасково.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени – заплатена държавна такса в размер на 12,78 евро /25 лева/ и 76,69 евро /150 лева/ – юрисконсултско възнаграждение. Не е направено искане за присъждане на разноски по заповедното производство.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на М. Г. И., с ЕГН: **********, адрес: ****, че дължи на ЧСИ – С. М. П., с адрес: ****, сума в размер на 187,93 евро, представляваща неизпълнение на задължение за заплащане на разноски въз основа на постановление от ****. по т. 26 от ТТРЗЧСИ, т.1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 9, т. 12 и т. 31 от ТТРЗЧСИ във вр. с чл. 79 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЧСИ по изпълнително дело № 20218740400021 по описа на ЧСИ – С. П., рег.№ ****, с район на действие ОС –Хасково, за които вземания е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК №586/28.05.2025г. по ч.гр.д. № 1211/2025г. по описа на Районен съд – Хасково

ОСЪЖДА на М. Г. И., с ЕГН: **********, адрес: ****, да заплати на ЧСИ – С. М. П., с адрес: ****, сумата от 89,47 евро представляваща 3 направени разноски по настоящото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.

Заверен препис от решението, ведно с приложеното частно гр. дело № ч. гр. д. № 1211/2025 г. по описа на ХРС., да се изпратят на ХРС, XI гр. с-в.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Д. Д.

4