Решение № 69 от 14.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Русе, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Антоанета Атанасова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря И. И. като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20244500500939 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 689 от 21.11.2024 г. по гр.дело № 427/2023 г. на ВКС е отменено въззивното решение по гр.дeло № 440/2023 г. по описа на Окръжен съд-Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

При повторното разглеждане съдът се произнася по въззивна жалба, постъпила от ОУ “Иван Вазов“-Русе, представлявано от директора Т.Й., чрез пълномощник адв.Е. З. от АК-Шумен, против Решение № 685 от 15.05.2023 г., постановено по гр.дело № 3419/2022 г. по описа на Районен съд-Русе, с което са били уважени предявените от В. И. Г. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ- за признаване на уволнението му за незаконно и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Наведени са оплаквания, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен по подробно изложени съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове се отхвърлят. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата В. И. Г., чрез пълномощника си адв.П. И. от АКРусе, в отговор по чл.263 от ГПК, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира направените разноски за тази инстанция.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд намира жалбата за допустима–подадена е от страна по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

1

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.294 от ГПК новото разглеждане на делото е по общия ред, като съдебното производство започва от незаконосъобразното действие, което е дало основание за отмяна на решението. За съда при новото разглеждане на делото са задължителни дадените указания от ВКС, съдържащи се в отменителното решение-по прилагането и тълкуването на закона (чл.294 ал.1 пр.2 ГПК), както и по отношение на установените в производството факти и правните им последици.

Така при повторното въззивно разглеждане на спора са дадени указания, че в тежест на В. И. Г. е да установи качеството си на секретар-“първи“ или „организационен“ на синдикалната организация на СБУ при ответното училище. В тази връзка страната е представила ел.писмо от 27.04.2022 г., с което директорът на ОУ “Иван Вазов“-Русе е изискал от председателите на синдикалните организации в срок до следващия ден да предоставят актуални списъци на членовете на организациите си, Протокол № 17/ 31.08.2021 г., с който на проведено заседание на същата дата на СО на СБУ при ОУ „Иван Вазов“ било предложено и прието ищецът също да бъде избран за секретар на организацията, Устав на СБУ и Сл.бележка изх.№ 2/09.01.2025 г., с която Председателят на ОбщКС на СБУ-Русе е удостоверил, че при прекратяване на трудовия договор на В. Г., директорът на училището не е поискал становище на синдикалната организация в институцията и на ОбщКС на СБУ съгласно чл.20 ал.1 т.5 от Устава, нито е взел предварително съгласие на ИК на СБУ в съответствие с чл.333 ал.3 от КТ.

По делото няма спор, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността “старши учител по изобразително изкуство в прогимназиален етап”.Трудовият му договор бил прекратен със Заповед № 1226 от 28.04.2022 г. на директора на училището, считано от 29.04.2022 г., в хипотезата на чл.328 ал.1 т.5 от КТ /л.6-л.11/, поради това, че учителят е неспособен да изпълнява резултатно възложената му трудова функция, тъй като му липсват умения, навици и опит, като всяко от посочените основания е мотивирано подробно в акта и е направен извод, че отсъствието на качества у ищеца за ефективно изпълнение на работата са в разрез с задълженията по длъжностна характеристика. Последната е приложена по дело и носи подписа на преподавателя /л.108-111/.В документа е посочено, че за заеманата от В. Г. длъжност е необходимо той да притежава следните личностни изисквания: отговорност, дисциплинираност, коректност, прецизност, етичност, лоялност, колегиалност, умения за работа в екип. По делото няма спор, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е действал Етичен кодекс на училищната общност за учебната 2021/2022 година, утвърден със заповед на Директора (л.94-107), в който са представени стандартите за етично поведение на работещите с деца в сферата на образованието, регламентирани са етичните правила при изпълнение на служебните задължения и са установени общите норми на поведение.

Няма разногласие и по въпроса, че ищецът е член на синдикалната организация СБУ към ОУ “Иван Вазов“-Русе. Спори се дали той е първи 2 секретар или “организационен“ такъв, с оглед наведените по исковата молба доводи, че работодателят е нарушил предварителната закрила по чл.333 ал.3 от КТ.

В първоинстанционното производство са били приложени списъци, предоставени по искане на директора на учебното заведение преди прекратяване на трудовия договор, в които е отразено, че В. Г. е секретар на Синдикална организация на СБУ към ОУ “Иван Вазов“–Русе, вписан трети поред заедно с още двама секретари-Г.М. и Т.П.. Тъй като ищецът е оспорил уволнението си с довода, че е била нарушено правото му на предварителна закрила по чл.333 ал.3 от КТ, то установяването на обстоятелството какво е било фактическото разпределение на функциите между тримата секретари, посочени в протокола от 31.08.2021 г., е в негова тежест, в който смисъл са и указанията в отменителното решение на ВКС, както и още например в Решение № 2/21.03.2012 г. по гр.дело № 1123/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 154/17.04.2014 г. по гр.дело № 6249/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 167/13.10.2020 г. по гр.дело № 137/2020 г. на ВКС, ІV г.о. Трайно в практиката на ВКС е прието, че не съществува правна пречка синдикалната организация да избере неограничен брой секретари. Кодексът на труда обаче в § 1 т.6 от ДР урежда синдикалната защита само за двама от членовете на ръководството: председателя и един секретар. Останалите секретари не се ползват от защита при уволнение. Такава има само за онзи от тях, който е "организационният" или "първият" секретар. Когато функциите между избраните повече секретари не са разграничени, това налага доказване на фактическото разпределение на функциите между тях (доколкото съществува такова разпределение). Съгласно чл. 127 ал.1 от ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи правото си. Работникът черпи правото си на синдикална защита от обстоятелството, че е член на тази част от ръководството на синдикалната секция, която има право на специална защита при уволнение. Във връзка с дадените от РОС указания в изпълнение на разпоредбата на чл.294 от ГПК, ищецът е представил описаните по-горе нови писмени доказателства.

Настоящият въззивен състав приема, че с тях по никакъв начин не се доказва на кого са били възложени най-съществените правомощия в синдикалното ръководство.Не се установява как точно са били разпределени функциите измежду тримата секретари, нито пък някое от останалите ангажирани по делото доказателства могат да обосноват извод, че В. Г. е имал качеството на “организационен“ или “първи“ секретар.Няма представени учредителни актове и такива за избор, нито е издаден нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган /в този смисъл напр. Решение № 194 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр.дело № 1100/2012 г., IV г.о./.При това положение, настоящият състав приема, че В. Г. не е провел успешно доказване на твърдението си, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение се е ползвал от закрилата по чл.333 ал.3 от КТ, поради което и за работодателя не е възникнало задължение да иска предварително съгласие от ръководството на синдикалната организация за уволнението. Не може да бъде споделено виждането на въззивника, че 3 нарушение на процедурата се явява самият факт, че директорът на училището изобщо не е предприел действия по чл.333 ал.3 от КТ, за да се убеди дали служителят не е първи или организационен секретар. След като ищецът няма такова качество, то трябва да се приеме, че при издаване на оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя не е допуснато посоченото от В. И. Г. процесуално нарушение, поради което спорът трябва да се разгледа по същество.

Заповедта, с която работодателят е упражнил потестативното си право едностранно да прекрати трудовия договор с ищеца, е мотивирана и лицето се е запознало както с фактическото, така и с правното основание за уволнението си. В ТР № 4 от 01.02.2021 г. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 4/2017 г. е посочено, че за индивидуализацията на волеизявлението е достатъчно в заповедта да се изброи кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата. В конкретния случай работодателят е обосновал акта си с липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената трудова функция „старши учител“ поради отсъствие на умения, навици и опит, които подробно е описал.

Отговорността е безвиновна, а липсата на качества у служителя трябва да е налице към момента на уволнението и да е от такова естество, че да не се дължи на инцидентно състояние. Ирелевантни в случая се явяват обстоятелствата каква е била продължителността на трудовия стаж на служителя, както и дали в някакъв предходен период той се е справял безпроблемно със служебните си задължения. В този смисъл неотносими за спора се явяват заповед за включване в Комисията по градски дизайн и реклама, в която ищецът участва в качеството си на член на СБХ, а не като учител от ответното училище, включена творба на лицето в учебниците за изобразително изкуство на издателство “Просвета плюс“ за пети и за шести клас, статия за постижения на ученичка на В. Г., респективно публикувани рисунки и на други ученици, свидетелските показания на В.П., бивш директор на училището до 2016 г., М.Д. и В.Ц., на чиито деца ищецът е бил класен ръководител и преподавател до 2019 г. За да се приложи чл.328 ал.1 т.5 от КТ е нужно да се установи, че към момента на уволнението работодателят правилно и добросъвестно е констатирал трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата, изразяващи се във фактическа липса на знания, умения и навици за реализиране на трудовите задължения.

Съгласно дадените разяснения в цитираното тълкувателно решение, необходимо е още работодателят да изброи кои конкретно знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа).В процесния случай, предвид визираните липсващи качества в оспорената заповед, съдът приема, че до уволнението се е стигнало поради недостатъчна мотивация за работа от страна на ищеца, невъзможност за работа в екип, липса на отзивчивост и толератност, невъзможност за разрешаване на конфликтни ситуации, използване на неприемливи методи на общуване-конфронтация и злепоставяне на колеги, неуважение. От 4 показанията на свидетелите Ц. И. и К.Ч. се установява, че през последната година преди уволнението В. Г. имал несъвместимо с професията поведение през работно време /занемарен външен вид, употреба на алкохол, цигари/, включително се държал грубо и унизително с някой от учениците, за което се получили оплаквания от родители, респ. била сигнализирана директорката.

Ищецът спрял да поздравява колегите си и да контактува с тях, позволявал си да ги обижда и да прави неуместни коментари за тях пред децата по време учебните часове.Не се справял добре и с организацията на работата /качество на работния процес, дисциплина/.По делото са приложени множество сигнали и докладни срещу учителя в периода 14.02.2020 г.-28.04.2022 г., изходящи от колеги и други служители в училището, както и от родители.Представен е Протокол № 1 от 14.04.2022 г. за проведена оперативка след заседание на педагогическия съвет, касаеща посещение на прожекция в киното на ученици в последния ден преди пролетната ваканция, за което ищецът, вторият секретар на СО /Т.П./ и председателят на СО /С.Б./ иницирали проверка от РУО, а такива по почин на същите лица имало няколко пъти и преди това. Това генерирало напрежение в работната среда. Свидетелите изнасят данни, че нееднократно искали да разговарят с ищеца, за да се разрешат проблемите, но той отказвал да води диалог ( това се подкрепя и от констатациите в докладите на МОН, приети по делото и от признанието на този неизгоден за ищеца факт пред проверяващите инспектори “Същите /В. Г., С.Б. и Т.П./ категорично не желаят да спрат с подаване на жалби и да осъществят диалог с директора и със заместник-директорите на МОН). На проведения педагогически съвет на 14.04.2022 година повечето колеги заявили категоричното си нежелание да работят с В. Г..Това е удостоверено в изготвения на нея дата протокол, а данни за неодобрението от трайно провокиращото поведение на ищеца се съдържат и в Доклад от комисия, опредЕ. със Заповед № РД09-2470/ 25.02.2022 г. на Министъра на образованието и науката. конфликтното. В приетите по делото писма и сигнали, описани в заповедта за уволнение, се установява, че много от колегите на Г. са се оплаквали от него и други двама учители, които системно инициирали проверки от РУО, саботирали организацията и протичането на планираните мероприятия, следели как учителите изпълняват служебните си задължения, създавали ненужно напрежение в работната среда. Според св.Цв.И., след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, обстановката в училището се нормализирала.