Решение № 106 от 23.05.2022, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Гражданско дело 226/2021
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 23.05.2022
- В сила
- 18.10.2022
- Състав
- Десислава Константинова Николаева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.107а · Кодекс на труда
- чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.2, ал.3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. ЛЕВСКИ, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20214410100226 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД от Л.. М.
Н. от гр.Левски срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи, гр.София.
Ищецът твърди, че е служител на ГД"ПБЗН", като през периода 01.04.2019г. - 01.08.2020г. работил на длъжност „Началник дежурна смяна " в Районна служба „ПБЗН" гр.Левски при ОД"ПБЗН"-Плевен към ГД"ПБЗН"МВР - гр.София. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12/24 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Посочва, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. За процесния период от време били издавани протоколи и графици за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.
Твърди, че за процесния период от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г) и Наредба №8121з-36 / 07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи. В двете цитирани Наредби липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно бил предвиден в Наредба №8121 3-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143/ чл.31, ал.2 от Наредбата/. Съгласно цитираната 1 разпоредба на Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се умножавал по 0,143. Посочва, че тази Наредба била отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна била отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450/2016г. Посочва, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Навежда довод, че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи.
Твърди, че Наредба №8121з-776/29.07.2016г. била отменена с Решение №16766/10.12.2019г. на ВАС 5-членен състав по Адм.д.№8601/2019г., отмяната обнародвана в ДВ бр.4 от 14.01.2020г. Наредбата била отменена поради нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА.
Твърди, че с оглед отменената Наредба от 2016г. била издадена нова Наредба №8121з-36/ 07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи, в която също липсвала изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. Навежда довод, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/обн. ДВ от 26.01.2007г./. Посочва, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Твърди, че за периода 01.04.2019г. - 01.08.2020г. бил положил общо 800 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 914,40 часа, което водело до извънреден труд от 114,40 часа, който следвало да му бъде платен допълнително. Ищецът твърди, че съобразно заплатата му, часовата ставка била в размер на 8,00лв. или за 114,40 часа труд му се дължала сумата от 915,20лв.
След допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК с протоколно определение в открито съдебно заседание от 27.04.2022г. изменение размера на исковите претенции, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца:
- на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер 2 н а 742,05 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2019г.
- 10.07.2020г., с оглед изменение на ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
- основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 91,20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от първата изискуемост – 01.07.2019г. до датата на подаване на исковата молба.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи гр.София, чрез ст.юрисконсулт С.Н., в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.
Ответникът не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с него, възникнало на основание ЗМВР, и е заемал длъжността началник на дежурна смяна в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” - Левски към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (РДПБЗН) - Плевен при ГДПБЗН – МВР.
Не оспорва, че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.
Оспорва основателността на иска поради следните съображения:
Намира за неоснователен наведения довод, че в процесния случай приложима е НСОРЗ, тъй като същата се прилагала за работници и служители по трудово правоотношение с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл.107а КТ. Наведен е довод, че тъй като ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, приложима била разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, а не тези на чл.136, ал.3 и чл.140, ал.1 КТ. Посочва, че съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал.3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Навежда довод, че нормите регламентиращи 8-часова продължителност са установени в закон – чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и се ползвали с презумпция за конституционност докато не бъдат обявени за противоконституционни от КС.
Позовава се на ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр.60 от 07.07.2020г., с които били 3 внесени редакции в разпоредбата на чл.187 ЗМВР с цел избягване разнородната практика на съдилищата по нейното прилагане и тълкуване, както и на действащата към момента Наредба №8121з-1353 за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ бр.107 от 18.12.2020г., в сила от 01.01.2021г.), в които изрично било предвидено, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.
Навежда доводи, че в процесния случай общите разпоредби на КТ са неприложими, както и субсидираното прилагане на НСОРЗ – поради наличието на друга приложима наредба. Позовава се на разпоредбата на чл.2, ал.3 от НСОРЗ, в която изрично било посочено, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, а още по-малко следвало да се прилага за държавни служители по ЗДСл и ЗМВР.
Посочва, че разпоредба, аналогична на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, предвиждаща превръщането на нощните часове в дневни чрез умножаването с посочен коефициент, не била предвидена в чл.187, ал.9 ЗМВР, тъй като за държавните служители нормата продължителност на дневния и нощния труд била равна – коефициент 1, за разлика от предвидената в КТ различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния.
Навежда довод, че преценката на органа, комуто била делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 ЗМВР – министъра на вътрешните работи, била по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол.
Възразява срещу твърдението на ищеца за празнота в правото, която да подлежи на запълване със субсидирано приложение на общите разпоредби, тъй като ЗМВР и наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР уреждали изчерпателно процесните правоотношения. Посочва, че обратното би довело до дерогирането на законовата норма, уреждаща 8-часова продължителност на нощния труд за служителите по ЗМВР със субсидираното прилагане на подзаконов нормативен акт, което било недопустимо и противоречало на принципа за йерархия на нормативните актове.
Твърди, че основание за трансформирането на нощния труд в дневен е било налице по време на действието за около девет месеца извън процесия на Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, където изрично било предвидено преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие със ЗМВР и поправено с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., като последният подход бил възприет и в действалите през процесния период две наредби – Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г.
4
Навежда довод за неоснователност на искането за заплащане на нощния труд като извънреден. Излага съображения, че в чл.176 ЗМВР изрично било посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 ЗМВР били посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащали на служителите, като сред тях в т.3 било и възнаграждението за извънреден труд.
Навежда довод, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл.179, ал.1 от ЗМВР. В ал.2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл.187, ал.6 ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.