Решение № 124 от 02.08.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. С., 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Пенка Сп. И.а като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232200600305 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 146/16.11.2022г. по НЧХД № 755/2021г., С. районен съд признал подс.И. Т. И. за виновен в това, че на 20.03.2019г. в гр.С. на бул.“П.Х.” причинил на Ж. С. Ж., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно леко изразен травматичен оток на меките тъкани по предната повърхност на шията, в областта на гръкляна с палпаторна и функционална болезненост – престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С присъдата съдът осъдил подсъдимия И. Т. И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС С. сумата от 338 лева, представляваща направените разноски по делото, както и на Ж. С. Ж. сумата от 3 619.70 лева, представляваща направени разноски по делото.

Депозирана е въззивна жалба от защитника на подс.И. Т. И. – адв.С. С. от АК С., в която се сочи, че присъдата е неправилна, страдаща от пороци – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните 1 правила. Иска се да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Алтернативно се иска да се отмени атакуваната присъда, поради нарушение на закона и да се постанови съдебен акт, с който подсъдимият да се признае за невиновен.

Частният тъжител Ж. С. Ж. се явява лично в съдебно заседание и с повереника си – адв.С. К. от АК С.. Намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Счита, че първата инстанция е събрала всички относими доказателства по делото и ги е обсъдила, и анализирала подробно и детайлно в мотивите си, включително и възражението за наличие на неизбежна отбрана. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, като претендира направените във въззивното производство разноски.

Частният тъжител Ж. се присъединява към заявеното от повереника си.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.И. Т. И. се явява лично и със защитника си адв.С. С. от АК С.. Защитникът на подсъдимия заявява, че обжалвания съдебен акт е опорочен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и немотивиран. Посочва, че с частната тъжба по отношение на подс.И. е повдигнато обвинение за няколко телесни увреждания, подробно описано в СМУ, а СлРС е признал подсъдимия за виновен в нанасяне на частния тъжител на една лека телесна повреда, а за останалите не се е произнесъл. По този начин, защитникът на подс.И. твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да се произнесе в рамките на обвинението и след като не се е произнесъл в тези рамки, то е допуснал съществено процесуално нарушение, което е ограничило правата на подсъдимия да научи в какво е обвинен и да организира защитата си.

Защитникът на подсъдимия прави извод, че наличието на висящо обвинение е пречка съдебното производство да продължи и следва делото да бъде върнато, за да може следващият състав на районния съд да се произнесе по всички обвинения. Сочи, че присъдата не може да почива на предположения и СлРС е нагаждал присъдата към зачервяването на шията на частния тъжител, което не е установено в резултат на какво се е получило. Твърди, че подсъдимият е бил преследван и е бил в условията на неизбежна отбрана, като агресорът на пътя е бил частният тъжител, а не подсъдимият. Пледира за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото на първата инстанция, 2 тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и актът е опорочен, алтернативно – да се приеме, че липсват доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението. Претендира направените разноски.

Подсъдимият И. Т. И. в личната си защита посочва, че е бил преследван, принуден да спре от частния тъжител и двама човека скочили отгоре му, като не е удрял частния тъжител. Уплашил се, дърпали се за дрехите, имало обиди и няколко дни не се чувствал добре.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

С. окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие пред първата инстанция, както и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е основателна.

Подсъдимият И. Т. И. с Присъда № 146/16.11.2022г. по НЧХД № 755/2021г., е осъден за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за това, че на 20.03.2019г. в гр.С. на бул.“П.Х.” причинил на Ж. С. Ж., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно леко изразен травматичен оток на меките тъкани по предната повърхност на шията, в областта на гръкляна с палпаторна и функционална болезненост.

На първо място, следва да бъдат обсъдени доводите на защитата, че първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото, в принципен план, основателността на тези възражения предпоставя по-нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по съществото на делото.

В този смисъл доводите за отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в първоинстанционното производство, се явяват основателни.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирана в РС С. тъжба с вх.№10063/13.05.2019г. от Ж. С. Ж. чрез адв.С. К. от АК С..

Подадената тъжба отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, т.е. има 3 писмена форма, съдържа данни за подателя Ж. С. Ж., за лицето, срещу което се подава - И. Т. И. и за обстоятелствата на посоченото в тъжбата престъпление. Така в тъжбата са описани, причинените на тъжителя Ж. от подсъдимия И., в резултат на противоправното му поведение, увреждания, а именно контузия на десните половини на устните с наличие на кръвонасядания, охлузвания и болезнен отток на тъканите; контузия на дясната половина по долната челюст в областта на брадичка с оток на тъканите; повърхностна разкъсна рана в областта па горния край на ръба на лявата ушна мида и контузия на шията с болезнен оток на тъканите в областта на предната повърхност на шията непосредствено в областта на гръклянните хрущяли, остра стресова реакция с високо артериално налягане, ускорен пулс и други вегетативни прояви. Всички увреждания по своето естество разкриват медикобиологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. В тъжбата деянието, което е осъществено от подс.И. е квалифицирано като такова по чл.130 ал.1 от НК за това, че на 20.03.2019г. около 18.30 часа в гр.С. пред заведение „Стария елен“, находящо се на бул.“П.Х.“, подсъдимият е причинил на тъжителя описаните увреждания, изразяващи се в леки телесни повреди, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Разпоредбата на чл.81 ал.1 НПК действително изисква частната тъжба да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, т.е. за фактите, които се включват в състава на престъплението (в т.см. Решение № 184/12.06.2012 г. по н. д.№ 433/2012г., II н.о., ВКС). В тъжбата обаче не е необходимо да бъдат описани всички конкретни детайли от престъпното поведение на подсъдимия, но е необходимо подробно описание на причинените на тъжителя увреждания, което в настоящия казус е сторено. Същите съставляват леки телесни повреди. Затова, когато се установи, че деянието е било извършено само за едно увреждане, описано в тъжбата, съдът е длъжен да установи въз основа на доказателствата дали деянието е същото, за което се е потъжил частният тъжител. В казуса районният съд е сторил това, аргументирал се е защо не приема за доказано, че подсъдимият е причинил на тъжителя и останалите, описани в тъжбата увреди, но няма произнасяне в диспозитивната част на присъдата. В конкретния случай съдът е изпълнил и процесуалното си задължение ясно да посочи фактическите положения, които приема по делото 4 за установени, като се е занимавал с един от основните въпроси, които е следвало да разреши с присъдата - дали подсъдимият И. е причинил на Ж. леките телесни повреди, изразяваща се контузия на десните половини на устните с наличие на кръвонасядания, охлузвания и болезнен отток на тъканите; контузия на дясната половина по долната челюст в областта на брадичка с оток на тъканите; повърхностна разкъсна рана в областта па горния край на ръба на лявата ушна мида и остра стресова реакция с високо артериално налягане, ускорен пулс и други вегетативни прояви, но няма произнасяне относно вината на подсъдимия и дали го признава за виновен или не относно тези съставомерни леки телесни повреди. Същите са конкретно установени от изготвената в хода на първоинстанционното съдебно следствие СМЕ, като в своята съвкупност описаните в експертизата телесни увреждания са причинили на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и че всяка едно тях само по себе си също му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По този начин контролираната инстанция като е признала подс.И. за виновен само за причинена една лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно леко изразен травматичен оток на меките тъкани по предната повърхност на шията в областта на гръкляна с палпаторна и функционална болезненост, а не се е произнесла по останалите констатирани и безспорно установени леки телесни повреди, изразяващи се в други увреждания, е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо процесуалните права на подсъдимия. Посочените съществени процесуални нарушения, които са и отстраними, могат да имат за своя единствена последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени от друг състав на съда.

Въззивната инстанция, позовавайки се на задължителната съдебна практика и поС.ната такава (ТР № 34/1990г., ОСНК, ВС, Решение № 203/2011г., н.д.№ 1077/2011г., ІІІ н.о., ВКС, Решение № 93/2011г., н.д.№ 19/2011г., І н.о., ВКС и др.), приема, че по наказателните дела от частен характер всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания, или констатирани служебно от съда във връзка с предявените обвинения, 5 подлежат на изясняване при разглеждане на делото, като съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкрИ.е на обективната истина. Застъпеното в решението на ВС разбиране е задължително за правоприлагащите органи, изхождащо включително и от едно от основните начала в наказателния процес, този на чл.13 от НПК. В случая първата инстанция, след като е изяснила фактическата обстановка по делото и е стигнала до определени правни изводи, не е сторила необходимото и не се е произнесла по повдигнатите обвинения, посочени в тъжбата на Ж..

С оглед изложеното, въззивната инстанция намира за основателни доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с нарушаване правото на защита на подсъдимия, от което следва, че се налага първоинстанционната присъда да бъде отменена на това основание, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на СлРС.

Основателността на възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не обуславя необходимост въззивната инстанция да провери обосноваността и правилността на обжалваната присъда.