Решение № 7963 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7963 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251110119534 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1 и по чл.344, ал.1, т.2 КТ.

Ищецът Е. Г. Г. твърди, че е работил при ответника по Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд на длъжността „асистент“. Заявява, че на 03.02.2025 г. е получил обаждане да се яви в администрацията на МУ-София за да подпише някакви документи, като на следващия ден-04.02.2025 г. е отишъл на място, като му е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че не му е позволено да се запознае със съдържанието на Заповедта, респ. с основанието, на което е издадена, като било заявено от служителката, че щом не я подписва, то същата ще бъде връчена при отказ. Поддържа, че е правил многократни опити да се снабди със Заповедта, за да разбере фактическите и правни основания за прекратяването на трудовото правоотношение и да организира своята защита.

Заявява, че процесния Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд е безсрочен, като в случая на се налице нито основанията за прекратяване по чл.328 КТ, нито тези по чл.330 КТ.

Твърди, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение е ползвал неплатен отпуск, като не е налице предварително разрешение на инспекцията по труда, съобразно чл.333, ал.1, т.4 КТ. Поддържа, че трудовото правоотношение е осъществено в нарушение на изискванията на чл.8 КТ, според която трудовите права и задължения да се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Претендира уволнението му да бъде признато за незаконно и отменено и да бъде възстановен на предишната работа(заеманата преди уволнението длъжност), както и разноските.

Ответникът М . е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове. Заявява, че на 03.02.2025 г. ищецът е извикан в отдел „Човешки ресурси“(ЧР) на МУ за да му бъде връчена Заповед № 10/31.01.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и на 04.02.2025 г. същият се е явил в отдела, където Ръководителя на ЧР му връчва Заповедта за да се запознае и съответно да подпише, че я получава, но последния след разговор с адвокат отказва да я подпише и си тръгва без дори да вземе неподписан екземпляр. Твърди, че цялата фактическа обстановка се е случила в присъствието на Теодора Лазарова-ръководител отдел „Човешки ресурси“ и Даниела Йорданова-служител в отдела, като последните с имената и подписите си са 1 удостоверили отказа на Е. Г. да получи Заповедта. Поддържа, че на ищеца на 20.02.2025 г. процесната Заповед му е изпращана с с писмо с известие за доставяне, като на 17.03.2025 г. същото се връща като неполучено. Заявява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е бил в отпуск, като последния разрешен отпуск е за периода от 11.09.2024 г. до 02.01.2025 г., видно от Заповед № 8084/28.10.2024 г. Твърди, че чл.59 Закона за висшето образование(ЗВО) регламентира субсидиарно прилагане на КТ и в тази връзка е прекратителното основание-чл.325, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.54, ал.3 ЗВО, предвиждаща, че длъжността "асистент" се заема със срочен трудов договор, за срок не по-дълъг от 5 години. Поддържа, че издадената Заповед № 10/31.01.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, като Ректорът на МУ има на основание чл.32, ал.1, т.3 ЗВО правомощия да прекратява трудовите правоотношения с членовете на академичния състав на МУ-София и прекратителното основание е по чл.325, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.54, ал.3 ЗВО/с изтичане на уговорения срок/, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Заявява, че трудовия договор- Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд е сключен с ищеца при действието на отменения Закон за научните степени и научните звания, поради което към онзи момент същият е сключен като безсрочен. С приемането на Закона за развитие на академичния състав на Република България/ЗРАСРБ/ (обн.ДВ, бр.38 от 21.05.2010 г.), Закона за научните степени и научните звания е отменен. Твърди, че съгласно чл.17 ЗРАСРБ висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност „асистент“ на срочен трудов договор, като съобразно чл.54, ал.3 ЗВО длъжността „асистент“ се заема със срочен трудов договор за срок не по-дълъг от 5 години. Поддържа, че съобразно императивната норма на чл.17 ЗРАСРБ трудовото правоотношение на ищеца е изменено от безсрочно в срочно, като без значение е че законодателя не е придал изрично обратно действие на нормата по отношение на заварените трудови правоотношения. Заявява, че Ректора на МУ-София е изпълнил императивната норма на чл.54, ал.3 ЗВО и не е позволил наличието на безсрочни трудови договори на длъжността „асистент“ във висшето училище, като ищеца при действието на ЗРАСРБ е заемал длъжността „асистент“ повече от 14 години.

Твърди, че ИА „Главна инспекция по труда“ е извършила проверки на 27.03.2025 г. и на 03.04.2025 г. при ответника за спазване на трудовото законодателство, като не са констатирани нарушения, включително и по отношение и на ищеца. Поддържа, че като работодател е предоставял многократно на ищеца възможност да ползва отпуск, като за периода от две академични години този отпуск е приблизително около 410 дни, през който период ищеца реално е заемал щатна длъжност „асистент“ без да извършва преподавателска дейност, което затруднявало учебния процес и допълнително натоварвало останалите членове на катедрата за поемане на неговата учебна натовареност.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

По предявените искове с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1 и по чл.344, ал.1, т.2 КТ, в доказателствена тежест на ответника е да докаже законността на уволнението. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си, респ. ползването на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ (че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е ползвал отпуск).

По делото в доклада, обективиран в Определение № 21981/19.05.2025 г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищеца е заемал по Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд длъжността „асистент“ при ответника и трудовото му правоотношение е прекратено с процесната Заповед № 10/31.01.2025 г. Не е налице спор, че на ищеца не е предлагано трансформиране на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно, след приемане на новия Закона за развитие на академичния състав на Република България/ЗРАСРБ/.

От представения Договор за допълнителен труд № 130/16.02.2007г. се установява, че на основание чл.111 и чл.113 и чл.67 ал.1 т.1 от КТ и Протокол № 33/08.02.2007 г. от 2 проведен избор от ФС на МФ между Медицински университет - София и д-р Е. Г. Г., последният е бил назначен на длъжност „асистент“ ш. 2310 7001 по НКП в Катедра по анестезиология и интензивно лечение, считано от 19.02.2007г. (листове 75 и 293 от делото).

По делото се установява, че този трудов договор е прекратен със Заповед № 10/31.01.2025 г., считано от 01.02.2025 г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл. 54, ал. 3 от ЗВО. (лист 76 от делото).

Съобразно Писмо (изх. № 269/18.02.2025 г.) на ответника се установява, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (Заповед № 10/31.01.2025 г.) е връчена на ищеца на 04.02.2025 г. при отказ на последния. (лист 81 от делото).

Приложена по делото е Длъжностна характеристика за изпълняващ академичната длъжност „Асистент, висше училище“. (лист 202 от делото).

От Писмо (изх. № 2372/24.11.2025 г.) на Декана на Медицински факултет до Ректора на Медицинския университет(листа144-146 от делото) и Заповед № РК36-223/02.02.2021 г.

(лист 138 от делото) се установява, че ищеца д-р Е. Г. Г. е бил докторант с форма на докторантура „самостоятелна подготовка“, зачислена със Заповед РКЗ6-223/02.02.2021 г. по докторска програма „Анестезиология и интензивно лечение“ в Катедра по анестезиология и интензивно лечение. В Писмо (изх. № 2372/24.11.2025 г.) на Декана на Медицински факултет до Ректора на Медицинския университет е посочено, че трудовите договори на лицата, заемащи академична длъжност „асистент“ преди влизането в сила на новите разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република България/ЗРАСРБ/ (ДВ. бр. 38 от 2010 г.) са сключени като „безсрочни“. Посочено е, че във времевия период след 01.01.2011 г. значителна част от асистентите на безсрочен трудов договор за защитили дисертационен труд и с придобиването на ОНС „доктор“ са продължили своето академично развитие в регламентираните от ЗРАСРБ академични длъжности на постоянен трудов договор. (лист 145 от делото).

Представена е Заповед № ЧД48/12.02.2018 г. на Декана на Медицинския факултет, съобразно която е наредено ищецът да изпълнява задълженията на отговорник по учебната дейност в катедрата по „Анестезиология и интензивно лечение” считано от 01.02.2018 г. С посочената Заповед е определено ищецът за изпълняващ задълженията на отговорник по учебната дейност в катедрата да се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 60 лева, считано от 01.02.2018 г.(лист 243 от делото).

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

В разглеждания случай по делото се доказа, че процесния Договор за допълнителен труд № 130/16.02.2007 г. е сключен по реда на основание чл.111 и чл.113 и чл.67 ал.1 т.1 от КТ.

Не се установява между страните(по Договора за допълнителен труд) да е сключено Допълнително споразумение № 867/23.12.2020 г. към Трудов договор № 224/04.11.2004 г., доколкото такова не е представено от никоя от страните по делото.

Процесният трудов договор - Договор за допълнителен труд № 130/16.02.2007г., е сключен по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), обн., ДВ, бр. 36 от 9.05.1972 г., отм., бр. 38 от 21.05.2010 г.

Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) е отменен с приемането на Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.

Основен спорен въпрос по делото е дали трудовото правоотношение за длъжността „асистент“ е следвало да се измени от безсрочно в срочно, на основание чл. 17 ЗРАСРБ (изм.

- ДВ, бр. 101 от 2010 г., доп., бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.).

Съобразно чл. 17 ЗРАСРБ Висшите училища и научните организации назначават лица 3 на длъжност „асистент“ на срочен трудов договор при условията и по реда на Кодекса на труда.

Законодателят не е придал изрично обратно действие на нормата на чл. 17 ЗРАСРБ /изм., ДВ, бр. 101 от 2010 г. от 28.12.2010 г. / по отношение на заварените трудовите правоотношения с лицата, заемащи длъжността „асистент“.

Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 4, т. 1 ПЗР на ЗРАСРБ трудовите правоотношения на лицата по ал. 2 (Всички права на лицата, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват), които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват на академична длъжност „асистент“, съответно „научен сътрудник“ III степен - на академичната длъжност „асистент“.

В нормата на § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ е предвидено, че лицата по ал. 4, т. 2 се преназначават на академичната длъжност "асистент", ако в срок до 4 години от влизането в сила на този закон не придобият образователна и научна степен "доктор".

В нормата на § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ не е предвидено, че при несбъдване на условието, обективирано в нея, преназначаването /трансформирането/ в длъжността "асистент" обхваща и изменение на трудовия договор от такъв за неопределено време в срочен трудов договор. Ето защо, за правоотношения, възникнали преди 01.01.2011 г. (датата на влизане в сила на нормата на чл. 17 от закона) изискването за сключване на срочен трудов договор за заемане на длъжността „асистент“ не се прилага.