Решение № 5865 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5865 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100107095 по описа за 2023 година

Ищците С. Б. Н., ЕГН: ********** и С. Н. Н., ЕГН: ********** поддържат в исковата молба, че са страни по сключен от първия ищец с ответника „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *******, Договор за ипотечен кредит от 19.11.2007 г., по силата на който са получили кредит в размер на 167 700 лева.

Погасяването на кредита било уговорено на равни месечни анюитетни вноски, дължими до 20-то число на всеки месец. Съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит, вноските били в размер от 1092,16 лева, при годишна лихва от 6.79%.

За обезпечаване на кредита ищците са сключили договорна ипотека върху свой имот, притежаван в режим на СИО.

На 25.11.2010г., бил сключен Договор за поръчителство с ищцата С. Н.

Н., който ищците считат, че има характеристиките на встъпване в дълг.

През 2022г. поискали от ответната банка да им бъде предоставена информация за това: кога и с колко е повишаван размерът на лихвите по договора, извършвани ли са капитализации на лихви, какъв е размерът на остатъчната непогасена главница, както и каква сума общо са погасили по договора, от подписването му, до момента на получаване на поканата.

В писмо с peг. №16-10-14931/3-31.01.2023 r. банката признала, че е завишавала многократно и едностранно размера на лихвата и съответно този на месечната анюитетна вноска, по процесния договор за кредит.

Считат, че едностранното определяне на вноската е станало без тяхно съгласие и въз основа на неравноправни, поради което нищожни клаузи от процесния договор за ипотечен кредит, както и такива от Общите Условия на 1 ответника, както следва – чл. 7. чл. 10, чл. 11 и чл. 14 от Договора за ипотечен кредит от 19.11.2007 г. и т. 9.1, т. 9.4 и т. 25.3 от Общите условия на банката – ответник.

В отговора си банката признала и наличието на неколкократно извършвани капитализации на лихви по процесния договор, които ищците също считат, че са извършени неправомерно и без основание.

Ето защо, предявяват искане съда да: 1. прогласи нищожността на посочените клаузи и да осъди банката да им заплати солидарно следните суми: 2. сумата в общ размер 16 489,20 лева, представляваща неоснователно капитализирана лихва по договора за кредит за периода от сключването му до датата на исковата молба; 3. сумата от 34 500 лева, представляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от ищците завишени такива за периода от 19.11.2007 г. до завеждане на исковата молба.

При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли исковете по т.1 и 3, претендират връщане на сумата от 34 500 лв. – надплатени от тях суми, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката – ответник за същия период.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, възразява по предявените искове, като поддържа на първо място нередовност на исковата молба, тъй като исковете не са индивидуализирани по периоди – на коя дата, с коя вноска и с кое плащане на конкретна сума ищецът счита, че е надплатил. На следващо място, сочи кои от увеличенията на възнаградителната лихва за процесния период за извършени с решение на компетентния орган на банката – КУАП, а по отношение на увеличението от 15.05.2008г. пояснява, че същото е извършено поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договореностите за ползване на лихвена преференция. Сочи, че на 25.07.2017г. е сключено допълнително споразумение към процесния договор, с което кредитът е преструктуриран, а възнаградителната лихва е обвързана с лихвообразуващ индекс, който не зависи от волята на кредитора. В резултат на това, към момента лихвата е променяна само в посока към намаляване. Поддържа, че в цитираното в исковата молба писмо, е уведомил ищците, че по отношение на направените капитализации, банката е направила съответните преизчисления и същите не са вземани предвид. Счита, че при така направеното преизчисляване не са налице никакви надвнесени от кредитополучателя суми, които да подлеждат на възстановяване. Оспорва процесните клаузи на договора за кредит и ОУ да са неравноправни, съответно – нищожни. При условията на евентуалност – прави възражение за погасяване на исковите претенции по давност.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно съединени искове, както следва:

1. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП за 2 прогласяване нищожността на чл. 7. чл. 10, чл. 11 и чл. 14 от Договора за ипотечен кредит от 19.11.2007 г. и т. 9.1, т. 9.4 и т. 25.3 от Общите условия на банката – ответник;

2. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 16 489,20 лв., представляваща надплатена сума поради неоснователно капитализирана лихва по договора за кредит за периода от сключването му до датата на исковата молба;

3. основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 34 500 лева, представляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от ищците завишени такива за периода от 19.11.2007 г. до завеждане на исковата молба.

При условията на евентуалност, сумите за надплатени лихви, се претендират поради неправилно изчисление на лихвата от банката за същия период.

По установителните искове за нищожност на клаузи от сключения между страните договор за кредит и приложимите към него Общи условия:

Установява се от ангажираните по делото писмени доказателства, че на 19.11.2007г. ответната банка е сключила с ищеца Н. договор ипотечен кредит.

С чл.7, изр.1 от същия кредитополучателят е поел задължение да заплаща за предоставения от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД кредит лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“ - приложение № 2 към договора. В чл.7, изр.2 е посочено, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19%, стандартната надбавка е в размер на 3,10 процентни пункта, намалена с отстъпка от 0,5 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 6,79 %.

Оспорената клауза на чл. 10 от договора предвижда, че с подписването му кредитополучателят предоставя съгласие за инкасиране на суми от свои сметки в лева и чуждестранна валута в Банка ДСК, от които кредитът може да се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения.

Чл. 11 предвижда, че неразделна част от договора за Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.

Съгласно чл.14 Кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на Общите условия и Тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя.

За всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на Банката.

В чл.9.1, изр.1 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, 3 че кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора, като в изр.2 е посочено, че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.

Съгласно чл.9.4 от Общите условия, при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.

С чл.25.3 от Общите условия страните са постигнали съгласие, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. В тази клауза е предвидено още, че промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: а. при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIА, EURIBOR, LIBOR; б. при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в. при изменение от поне 0,5 % за месец на индекса на потребителски цени за България; г. въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК; д. промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е. при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка; ж. съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.

Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху собствен на ищците недвижим имот - апартамент в гр. София. На 25.11.2010г. ищцата С. Н. е сключила в ответника договор за поръчителство, по силата на който се е задължила да погасява задължението по договора за кредит чрез удръжки от касиер-платец, удръжки от разплащателна сметка или чрез вноски в брой, с което обезпечава изпълнението на задълженията по договора и сключеното към същия допълнително споразумение от 25.11.2010г. при променена лихва от 8,79%, посочена като задължителна за страните.

Трайно е възприето в актуалната съдебна практика, а именно - решение №77 от 22.04.2015 г. по гр.д.№4452/2014 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, решение №424 от 02.12.2015 г. по гр.д.№1899/2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №51 от 04.04.2016 г. по т.д.№504/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №95 от 13.09.2016 г. по т.д.№240/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №205 от 07.11.2016 г. по т.д.№154/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №165/02.12.2016 г. по т.д.№1777/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №201/02.03.2017 г. по т.д.№2780/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №299 от 15.02.2019 г. по т.д.

№2023/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 60095 от 16.08.2021 г. по т.д. №663/2020г. на ВКС, ТК, Второ отделение и много други, че една 4 договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:

1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. В Решение № 60095 от 16.08.2021 г. по т.д. №663/2020г. на ВКС, ТК, Второ отделение например е посочено, че: „ Основният критерий за приложимост на изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор, тъй като само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143, ал.1 от ЗЗП, доколкото увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля. За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най–уместния начин. Уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т.е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и 5 невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е неприложимо.