Решение № 158 от 02.06.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. ХАСКОВО, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500258 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260000/13.05.2024 г . постановено по гр.д.№ 1656 по описа на съда за 2019 г., Районен съд Димитровград: ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. А. К. от гр.***, ж.к. „***“ ***, ЕГН **********, че ищците М. П. П. от гр. ***, ул. “***“ № *****, ЕГН ********** и Я. М. Ш. от гр. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № **, ЕГН ********** са собственици всеки на по ¼ (една четвърт) идеална част от следните недвижими имоти, намиращи се в землището на с. ***, общ. ***, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-458/15.02.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес с.Ябълково, местност ***, с площ от 1199 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, с номер от предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***;

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-458/15.02.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес с.

Ябълково, местност ***, с площ от 5103 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 3, е номер от предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***;

1

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-458/15.02.2018 г. на изп. директор на АГКК, е адрес с.

Ябълково, местност ***, е площ от 1700 кв.м., е трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 5, е номер от предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***;

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-458/15.02.2018 г. на изп. директор на АГКК, е адрес с.

Ябълково, местност ***, е площ от 8506 кв.м., е трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, е номер от предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***;

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-458/15.02.2018 г. на изп. директор на АГКК, е адрес с.

Ябълково, местност ***, е площ от 12703 кв.м., е трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 7, е номер от предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

ОТМЕНЯ до размера на общо ½ (една втора) идеална част Констативен нотариален акт № 1224, т.IV, per. № 5112, д. № 580/2016 г. на Нотариус е № 398 по per. на Нот. камара, е който К. А. К. от гр.***, ж.к. „***“ ***, ЕГН **********, е признат за собственик на посочените по-горе недвижими имоти; ДОПУСКА съдебна делба между М. П. П. от гр. ***, ул.“***“ № *****, ЕГН **********, Я. М. Ш. от гр. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ , ЕГН ********** и К. А. К. от гр. ***, ж.к. „***“ ***, ЕГН **********, при квоти: за М. П. П. - ¼ ид.ч., за Я. М. Ш. - ¼ ид.ч. и за К. А. К. - 2/4 ид.ч., на посочените по-горе 5 бр. поземлени имоти - ниви, намиращи се в землището на с. Ябълково, общ. Димитровград; ОСЪЖДА К. А. К. от гр.***, ж.к. „***“ ***, ЕГН ********** да заплати на М. П. П. от гр. ***, ул. “***“ № *****, ЕГН **********, сумата в размер на 65,00 лева - деловодни разноски;

ОСЪЖДА К. А. К. от гр.***, ж.к. „***“ ***, ЕГН **********, да заплати на адв. В. Т. К. от АК-Хасково, ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

С Определение от 13.02.2025 г . постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставено без уважение молбата на адв. В. К. за присъждане в полза на Я. М.

Ш. разноски в размер на 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение за установителен иск за собственост.

Недоволен от така постановеното решение по делото е останал въззивникът К. А. К., който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, постановяване на решението при необсъждане на доказателствата по делото, което е довело от своя страна до неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, 2 като по делото не са били изключени оспорени писмени доказателства, което е довело и до погрешни изводи на първоинстанционния съд. Счита, че квотите на страните, за които е допусната делба са неправилни, тъй като по делото не са били установени такива права по отношение на страните по делото. Счита също така, че завещанието, което е било представено в полза на ищеца Ш. от 1997 г. било преди възстановяване на процесните земеделски имоти, поради което и това завещание било ирелевантно за спора и не следвало да бъде взето предвид при постановяване на първоинстанционното решение. Изложени са съображения по отношение на владението върху имотите от страна на двамата ищци по отделно и сделките за продажба от 16.12.2016 г., които били в негова полза.

Подробни съображения във въззивната жалба се съдържат и по отношение на заплащането на рентата. Внасянето на процесните земеделски земи в кооперацията на село Ябълково, служебните бележки по отношение на тези ниви издадени от кооперацията. Направен е и анализ на гласните доказателства по делото, които според въззивника установяват и наличието на необезпокоявано владение в негова полза по отношение на процесните имоти, като в този смисъл се прави искане да се отхвърлят на първо място исковите претенции за всички имоти, като неоснователни и недоказани, ако не се приеме това становище по отношение на два имота с посочени номера, да се уважат исковете и да се допусне делба само на имоти от 3, 4 и 5 в исковата молба при квоти 1/24 ид.ч. за първия ищец, 1/12 част за втората ищца и 21/24 ид.ч. за него.

Претендира и присъждане на разноски по делото. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК, е депозиран писмен отговор на тази въззивна жалба подаден от адв. В. К., пълномощник на ищците по делото М. П. П. и Я.

М. Ш., с който се оспорва въззивна жалба, излагат се съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение, за което счита, че не са налице никакви основания за отмяната му. Претендират се и присъждане на разноски по делото.

В срок е депозирана и частна жалба от адв. К., като пълномощник на Я.

М. Ш. по отношение на постановеното от съда определение по чл.248 от ГПК, като се счита, че определението от 13.02.2025 г. е неправилно и следва да бъде отменено, а в полза на ищцата да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., във връзка с предявения установителен иск, тъй като в тази част решението не касае съдебната делба, поради което съдът е следвало да присъди разноски в полза на страната, която ги е направила.

В срока по чл. 263 от ГПК, е депозиран писмен отговор на частната жалба, с който същата се оспорва и се излагат съображения за нейната неоснователност.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната 3 съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

РС-Димитровград е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.34 ЗС вр. чл.341 и сл. от ГПК от ищците М. П. П. и Я. М. Ш. срещу ответника К. А. К..

Предмет на предявените искове са били 5 броя земеделски земи, за които ищците са твърдели, че притежават по наследство по ¼ ид.част/общо ½ ид.част/ от тези имоти, за които ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност и наследство. Претендирали са да се установят техните собственически права върху имотите и да се допусне делба между тях и ответника.

По делото е безспорно установено, че страните имат общ наследодател и са наследници по закон на К. С. И., б.ж на с.Ябълково, община Димитровград, област ***, починал на ***г. Наследодателят,който е починал през 1954г. е имал четири деца-три дъщери и един син, като ищецът М. П. е внук на дъщеря му В. К. Н., а ищцата Я. Ш. е дъщеря на Д. К. М.. Ответникът от своя страна е син на А. К. И..

Безспорно е също,че с Решение №27-27 на ОСЗ-Димитровград от

16.02.2000г.процесните земеделски земи са били възстановени, на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, с план за земеразделяне на всички наследници на К. С. И..

С Констативен нотариален акт за собственост от 27.10.2026г. ответникът е признат за собственик на процесните ниви по наследство и давностно владение в продължение на повече от 10 години,който нотариален акт е оспорен.

По делото са били събрани множество писмени и гласни доказателства,във връзка с изясняването на спора от фактическа страна и от които се установяват собственическите права на страните по делото.Тези доказателства са били обсъдени в първоинстанционното решение, а пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани, поради което същите ще бъдат анализирани при необходимост в контекста на извършваната в настоящето производство въззивна проверка и с оглед на оплакванията наведени във въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на Районен съд-Димитровград е валидно и допустимо.Решението е и правилно, постановено в съответствие с изискванията ма материалния закон.

На практика по делото няма спор, че процесните земеделски земи имат наследствен характер, тъй като същите както се установява от доказателствата по делото преди реституциията им по ЗСПЗЗ са били собственост на общия наследодател на страните К. С. И., починал през 1954г.

За да се придобие собствеността върху тези земеделски земи на различно 4 основание от наследството, като давностно владение в продължение на повече от 10 години страната, която се позовова на настъпването на това придобивно основание следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след възстановяването на земеделските земи от ОСЗ-Димитровград на общия наследодател, като един от всички наследници, съответно владелец на своята наследствена част от имота и държател по отношение на останалите части от имота е променил намерението си и е завладял техните собствените идеални части на останалите наследници,като по отношение на тях е променил намерението си и от държател е станал владелец на същите, което от своя страна да му даде възможност да придобие собствеността върху собствените идеални части на останалите наследници на основание давностно владение в продължение на повече от 10 години. В настоящият случай очевидно това не е било сторено, поради това и правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не доказал при условията на пълно и главно доказване,че е придобил собствеността върху процесните имоти на основание давностно владение в продължение на повече от 10 години. Не е доказано отричане на владението на останалите наследници,нито е налице демонстрациия,че е започнал да държи частите на останалите наследници за себе си и това да е достигнало до значението на последните. Нещо повече от събраните писмени и гласни доказателства се установява,че от възстановяването на земеделските земи до 2016г., когато ответникът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка нивите са били обработвани от кооперацията в с.Ябълково.През този същия период от време 200г.-2016г. за нивите се е раздавала рента на четири дяла. При тези данни по делото следва да се приеме,че ответникът не е извършвал действия на разпореждане с процесните ниви, демонстрирайки това пред останалите наследници, а е извършвал действие на обикновено управление с тези ниви. В този ред на мисли съдът счита, че към 2016г. ответникът не е могъл да придобие процесните земеделски земи по давностно владение в продължение на повече от 10 години, поради което не е станал техен изключителен собственик, отричайки правата на ищците и останалите наследници преди това.