Решение № 58 от 06.06.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Е., 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20224130100061 по описа за 2022 година

Предявени са положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Подадена е искова молба от В. Я. Т. от с. К., общ. Е., чрез адв. В. Д. Д. от ВТАК, против К. А. А. от с. К., общ. Е. и К. А. Ю. от гр. С.. В нея се излага, че на 13.04.**** г. ищецът, в качеството си на купувач, сключил с Г. А. С. с ЕГН **********, в качеството й на продавач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото от 800 кв. м, съставляващо УПИ VII-*** в кв. ** по плана на с. К., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и плевник. Уговорената продажна цена била в размер на общо неденоминирани 1500000 лв. При подписване на договора била платена сума в размер на неденоминирани 1000000 лв., а остатъкът в размер на неденоминирани 500000 лв. бил платен в срок до 30.09.**** г. В договора изрично било посочено, че владението на имота се предава в едноседмичен срок от подписването на контракта, както и действително се случило – на седмия ден от подписването му /20.04.**** г./.

На ищеца били предадени ключовете от жилището, а продавачката напуснала въпросния недвижим имот и закупила друг в същото село, където се установила да живее. Първият заедно със съпругата си Н. П. Т.а заживели в горепосочения недвижим имот, като започнали да го своят като свой 1 собствен, считано от 20.04.**** г. Въпреки, че в предварителния договор било посочено, че продавачът се задължава да снабди купувача с нотариален акт веднага след набавяне на необходимите документи, това така и не се случило, поради независещи от ищеца причини. През годините С. заявявала, че съществували неуредици с документите и нямала възможност да прехвърли имота по нотариален ред. Въпреки, че не била осъществена прехвърлителна сделка, ищецът осъзнавал, че е платил продажната цена и започнал да свои недвижимия имот като свой собствен.

Излага се, че на **.**.**** г. ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № **, том I, рег. № ***, дело № **/**.**.**** г. на нотариус Й. Ц. с район на действие Районен съд – Е., представляващ предмета на настоящото дело, а именно: жилищна сграда и дворно място, цялото от 800 кв. м, съставляващо УПИ VII-*** в кв. ** по плана на с. К., с административен адрес в с. К., Община Е., ул. „О.“ № **, при граници на УПИ: от две страни улица и УПИ VI-***. Само няколко дни след издаване на горепосочения констативен нотариален акт на ищеца било съобщено, че скоро трябва да напусне имота, тъй като последният вече имал нови собственици. След извършена справка в Агенция по вписванията било установено, че действително за посочения недвижим имот съществувал нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № **, том I, рег. № ***, дело № **/**.**.**** г. на нотариус Й. Ц. с район на действие Районен съд – Е. на името на ответниците.

Излага се, че с факта на сключване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото от 800 кв. м, съставляващо УПИ VII-*** в кв. ** по плана на с. К., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и плевник и заплащане на продажната цена, намерението на ищеца да го свои като свой собствен е от момента на предаване на владението – 20.04.**** г. Последният е ползвал недвижимия имот постоянно, спокойно, явно и необезпокоявано за период от 23 години, считано към дата на подаване на исковата молба, като продължава да свои и ползва имота като свой. Въпреки, че предварителният договор няма вещно-прехвърлително действие, то в същия е посочено, че владението е предадено на купувача. В този смисъл следва да се заключи, че когато 2 владението върху недвижим имот се упражнява от купувач по сключен със собственика предварителен договор за продажба, извършването на плащане на цената по предварителния договор само по себе си не съставлява действие, което да изключи намерението за своене по отношение на съответния недвижим имот, а изначално наличната у купувача субективна представа, че упражнява фактическа власт върху чужд имот, при това при съществуваща облигационно-правна връзка със собственика, не изключва наличието на намерение за своене, каквото е и намерението на Т.. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № *3/01.02.2021 г. по дело № 2978/2019 г. на ВКС, ГК, II г.о. Дори да се приеме, че ищецът е недобросъвестен владелец, то същия е придобил по давност собствеността на горепосочения недвижим имот на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че В. Я. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., общ. Е., ул. „О.“ № **, е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда и дворно място, цялото от 800 кв. м, съставляващо УПИ VII*** в кв. ** по плана на с. К., с административен адрес в с. К., общ. Е., ул.

„О.“ № **, при граници на УПИ: от две страни улица и УПИ VI-***, въз основа на изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, като недобросъвестен владелец, считано от 20.04.**** г.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том I, рег. № ***, дело № **/**.**.**** г. на нотариус Й. Ц. с рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара на Република България и район на действие Районен съд – Е., издаден на името на К. А. А. с ЕГН ********** с адрес с. К., общ. Е., ул. „К. Р.“ № *** и К. А. Ю. с ЕГН ********** с адрес гр. С., общ. С., ж. к. „Д. Г.“ № *, ет. *, ап. **.

Претендира се присъждане на разноски по делото.

Ответникът К. А. А. от с. К., общ. Е., чрез адв. С. П. Н. от ВТАК, е подал писмен отговор в указания едномесечен срок. В същия се излага, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди се, че процесният имот, находящ се в с. К., ул. „О.“ № ** бил закупен от бащата на ответника през 1982 г. Имотът бил закупен на 06.03.1982 г. от М. Р. С., като веднага след 3 оформяне на договора А. СА. и семейството му се нанесли в имота и започнали да го владеят. Видно от представеното удостоверение за наследници за А. А. СА. е, че същият е починал на 01.07.**** г., като оставил за наследници двамата ответници. Родителите на ответниците нямали сключен граждански брак, поради което Г. А. С. не била в кръга на наследници на А. СА..

Излага се, че от момента на закупуване на имота от наследодателя на ответника К. А. А. до неговата смърт в имота живеели ответниците и родителите им. След смъртта на А. в имота продължили да живеят ответникът К., майка му Г., като през 1994 г. в имота заживяла и Д. Е. А., с която К. живее и към настоящият момент във фактическо съпружеско съжителство, а другата ответница К. живеела със съпруга си в гр. С.. Прави се уточнение, че Г. след смъртта на А. започнала да помага на дъщеря си, с която извършвали търговска дейност и постоянно пътували до Република Турция и Република Сърбия, но при прибиранията си в България и поконкретно в с. К. също отсядала в процесния имот.

Излага се, че след смъртта на А. СА., поради липсата на сключен граждански брак от страна на родителите им, ответниците К. и К., като единствени наследници на А., се считали за единствени собственици на имота, а майка им никога не им е оспорвала собствеността и не е претендирала, че притежава идеална част от него.

Твърди се, че А. СА. починал в рудник, в който работел, като след смъртта му, неговите наследници получили обезщетение заради това, че смъртта е настъпила по време на работата му, като за спомен от баща си с получените пари, ответниците решили да закупят имот, отново в с. К., на ул.

„К. Р.“ № ***, като сделката не била оформена по предвидената от закона форма и за този имот и към настоящият момент ответниците не са се снабдявали с нотариален акт, поради това, че никой не им е оспорвал собствеността.

Твърди се, че през **** г. дъщерята на К. А. К.ова А. претърпяла инцидент в съседен на процесния имот, при който получила тежки изгаряния, в следствие на които на **.**.**** г. починала. Цялото семейство на К. преживявало тежко смъртта на дъщеря му, като въпреки, че на следващата година **** г. им се родило друго дете Е., през **** г. той и Д. решили, че ще 4 се преместят да живеят в имота, който закупили на ул. „К. Р.“ № ***, защото процесния имот им навявал лоши спомени. След като К. и семейството му се изнесли от имота, ответниците се разбрали с майка си Г. да намери хора, на които да отдадат имота под наем, като се уговорили, че хората могат и да не заплащат наем, но да имало някой, който да поддържа имота, като както тогава, така и след това, ответниците нямали никакво намерение да продават имота, както и не били упълномощавали майка си да се договаря с когото и да било за продажба на имота.

Излага се, че както била уговорката Г. пуснала в имота да живеят наематели, но те пребивавали в имота около година и през 2000 г. напуснали имота, като в него отново не останал да живее никой.

Твърди се, че през 2001 г., при едно от прибиранията си в с. К., Г. казала на децата си, че е намерила нови наематели на имота, като това били именно ищеца и семейството му, като те нямало да заплащат наем, а щели да поддържат имота и да заплащат само битовите сметки. Ответниците не се противопоставили, защото те именно това искали, някой да поддържа имота.

Твърди се, че едва след получаване на исковата молба и приложенията към нея, ответниците разбрали за предварителният договор, който е представен. След запознаване със съдържанието му те попитали майка си Г. дали наистина тя е подписала договора, като тя им отговорила, че през 2001 г. е подписала някакъв документ на ищеца, но не помни какъв бил той, понеже тогава не обърнала внимание. Също така тя им обяснила, че не е обърнала внимание какво подписва, понеже В. й бил казал, че трябвало да му подпише някакъв документ, за да може той и съпругата му да си направят адресни регистрации на адреса, на който се намира имота, като също така категорично отрекла да е знаела, че това е предварителен договор за продажба, както и че й е плащана каквато и да било сума. Също така, тя им обяснила, че няма как да е знаела, че подписва предварителен договор за продажба на имота именно поради обстоятелството, че тя не е наследник на А. СА. и че не се смята за собственик на имота.

Излага се, че година или две, след като ищеца се нанесъл в имота, същият заминал да работи, заедно със семейството си в чужбина, като доколкото ответниците имали информация от хората в селото, а и от него самия, те били в Италия. Ищецът и семейството му се прибирали от чужбина 5 за почивка, като отсядали в процесния имот. Периодите, в които ищецът и семейството му пребивавали в чужбина и не живеели в имота надвишавали шест месеца. Това продължило до 2009 г. – 2010 г., когато ищецът се уговорил да закупи имот, явно поради това, че е знаел, че няма свой собствен, с Х. Д. Ч.. В селото се знаело, че уговорката на Ч. и Т. била имота да бъде платен на няколко вноски, като ищецът се нанесъл в имота през посоченият период, а самият договор бил сключен под формата на нотариален акт през 2012 г., когато сумата била изплатена напълно на Ч.. В посоченият период ищецът отново пребивавал в чужбина, където ходил да работи, за да събере парите за заплащане на имота, но при прибиранията си в България отсядал в имота закупен от Ч..

Твърди се, че след нанасянето си в имота, който закупил от Ч., ищецът отворил магазин в него, като освен, че живеел в този имот, заедно със семейството си, започнал да развива и търговска дейност в него.

Излага се, че в периода от 2009 г. – 2010 г. до 2018 г. – 2019 г., след като В. и семейството му се преместили да живеят в имота, където бил и магазинът му, в процесния имот не останал никой от семейството му. През 2018 г. – 2019 г., единият от синовете на ищеца се оженил и той, заедно със съпругата си отишли да живеят в процесния имот, като макар в първия момент на ответниците да не им било приятно, защото никой не ги попитал, те не се противопоставили, защото имота така или иначе стоял празен, а семейството на В. и преди това били ползвали имота.