Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 21.01.2020, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 491/2019
Вид
Решение № 19
Подписан
21.01.2020
В сила
23.02.2022
Състав
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ ЦВЕТКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 70 · Закон за собствеността
  • чл. 77, предл. 2 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл. 81 · Закон за собствеността
  • чл. 82 · Закон за собствеността

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 19 гр.Севлиево 21.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Севлиевският Районен съд в открито заседание на 14.01.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков гр.дело № 491 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.Т.С. и В.Т.Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността против Б.Д.Б. и Н.Д.А..

Ищците твърдят, че с нотариален акт № 27, том ІІ, рег.№ 3474, дело № 183 от 23.03.2018 г. на *** П. Д. за собственик на описания в него недвижим имот е призната М. П. Т., която с приложения нотариален акт № 29, том ІІ, рег. № 3486, дело № 184 от 23.03.2018 г. на *** П. Д. е продала имота на ответниците в равни дялове. Имотът е бил собственост на общия между страните техен дядо Б.Т.Т.съгласно спогодба от 1972 г. В този имот до смъртта си са живели техните дядо и баба, а в последствие и синовете им Т. /баща на ищците/ и Д. /баща на ответниците/, заедно със съпругата си М. Т.. Ищците поддържат, че до смъртта си на 27.04.2018 г. баща им имал стая в жилищната сграда, която владеел и ползвал, ползвал стопанската постройка, както и част от двора. Излагат твърдения, че след смъртта на баща им, когато проверили в данъчна служба, обстоятелствата относно собствеността на имота, узнали, че имотът е собственост на ответниците съгласно описаните документи за собственост. Считат, че са лишени от владението на имота и молят съда да приеме за установено, че са собственици на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот и да осъди ответниците да им предадат владението на тази ид.ч. от имота. Претендират и направените по делото разноските.

Ответниците Б.Д.Б. и Н.Д.А. оспорват предявения иск. Твърдят, че имотът е придобит от техните родители Д. и М. Т.и по наследство и давностно владение, демонстрирано явно пред всички, вкл. и пред бащата на ищците.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са кумулативно активно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, с предмет – спорния имот.Чрез този петиторен иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищците и въз основа на това установяване да се допусне ответниците, които я владеят или държат, без да притежават правно основание за това, да предадат фактическата власт на собственика.Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка.По силата на чл. 154 ГПК на ищците принадлежи правното задължение да установят, че са титуляри на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответниците я владеят или държат, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответниците са длъжни да установят, че упражняват фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание.Това доказване следва да бъде пълно и главно.

По делото е представен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и давностно владение № 27 от 23.03.2018 г., том II, рег. № 3474, дело № 183 на *** П. Д., с рег. № 543 на НК, с район на действие РС – Севлиево, с който М. П. Т. е призната за собственик на процесния недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX – 94, от квартал 21 по плана на с. С., общ. Севлиево, без административен адрес, с площ 867 кв.м. при граници: улица, УПИ X – 138, УПИ II – 93, УПИ III – 96 и УПИ VIII – 139, заедно с построените в този имот: жилищна сграда на два етажа, масивна на дървен гредоред, цялата маза, с първи етаж, със застроена площ 73.00 кв.м., състоящ се от: коридор, кухня, две стаи и стълбище за втория етаж; и втори етаж, със ЗП 23.00 лв.м. състоящ се от: коридор и две стаи, както и пристройка към жилищната сграда /баня/ - масивна, със ЗП 10.00 кв.м. и стопанска постройка – паянтова, на един етаж, със ЗП 8.00 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този имот.

По делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 29 от 23.03.2018 г., том II, рег. № 3 486, дело № 184 на *** П. Д. с рег. № 543 на НК, с район на действие РС – Севлиево, с който М. П. Т. е продала в равни дялове имота, предмет на констативния нотариален акт, описан по-горе, на Б.Д.Б. и Н.Д.А..

По делото е представен протокол от 1972 г, на Севлиевския районен съд, видно от който Б.Т.Т.е придобил в дял следния недвижим имот: дворно място в с. С., Габровски окръг, съставляващо парцел VII-94- седми-двадесет и четвърти квартал № 10 по плана на селото, със застроена в него къща, урегулиран от 955 кв.м. А дял втори е придобит от Т. Т. Т., съставляващ празно дворно място в с. С., Габровски окръг, съставляващо част от планоснимачен № 94 в квартал № 10 по плана на селото, от 1197 кв.м.

Не се спори между страните, а и се установява от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №122 от 30.08.2018 г., че Б.Т.Т.е починал на 17.10.1985 г. и е оставил за свои наследници съпругата си – Н. Т. Т.а, и синовете си Д. Б. Т. и Т. Б. Т..Съпругата на наследодателя Н. Т. Т.а е починала на ***г., а синът му Д. Б. Т. е починал на ***г., последният е оставил за свои наследници – съпруга – М. П. Т. и двете си дъщери – ответниците Н.Д.А. и Б.Д.Б..Другият син на наследодателя Б. Т. – Т. Б. Т. е починал на 27.04.2018 г. Последният видно от удостоверение за наследници изх. № ДД-1-А-********** от 12.06.2018 г. е оставил за свои наследници двете си дъщери, ищци по делото – В.Т.Т. и Д.Т. С..

С определение № 920 от 29.10.2019 г. е конституиран като ответник по делото съпругът на ответницата Н.Д.А. – А.Н.А., с който първата е била в граждански брак при придобиване чрез покупко-продажба на процесния недвижим имот.

При така изложеното, съдът намира, че ищците и ответниците по силата на наследственото правоприемство за първите и по силата на частно правоприемство за вторите са носители на правото на собственост на по ½ идеална част от процесния недвижим имот.

Ответниците оспорват материалната легитимация на ищците с възражение за изтекла придобивна давност в полза на техните праводатели по отношение на процесния недвижим имот чрез присъединяване на владението на праводателите им, а именно от ***г. до сега.

Институтът на придобиваната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание – арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като за да е налице владение, следва да се установят в процеса на доказване две материални предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание: 1) в продължение на определен период от време (10 години, респ. 5 години при добросъвестното владение) едно лице, което не е собственик, да упражнява поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ като корпорално обособен обект, като това фактическо господство като фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните правомощия на собственика (обективният признак на владението) и 2) фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост (субективният признак на владението).

Когато праводателят не е бил носител на правото, което се е задължил да прехвърли на приобретателя, не възниква вещно-прехвърлителното действие на транслативната сделка, но в случай че праводателите са упражнявали фактическото господство върху вещ, предмет на транслативен договор (при частно правоприемство, какъвто е настоящият казус), с намерение да я своят, приобретателят би могъл да присъедини по силата на чл. 82 ЗС същото по вид давностно владение, което са упражнявали праводателите (при обща или кратка придобивна давност) или да започне теченето на нова придобивна давност (напр. кратка (5-годишна), в случай че тя би била по-благоприятна за него и ако е придобил владението като фактическо отношение на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, т. е. при добросъвестно владение).

Съгласно чл. 70 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

В настоящия случай ответниците и техните праводатели нямат качеството на добросъвестни владелци, доколкото не са придобили процесната ½ от имота на годно правно основание, а същата по силата на наследственото правоприемство от общия наследодател на ищците и праводателите на ответниците е преминала в патримониума на ищците, поради което, за да бъде основателно направеното от тях позоваване на изтекла придобвина давност, следва те, респ. техните праводатели, да са упражнявали поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху процесния недвижим имот в продължение на 10 години.

Владението се дефинира от чл. 68 ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго. Основните признаци на владението са обективен и субективен.Обективният признак е характеристика на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност за непосредствено въздействие върху вещта.Субективният признак е характеристика на едно субективно/лично поведение на владелеца – да се държи вещта като своя.Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право.Намерението е психическо, душевно, субективно съС.ие и за неговото доказване, законодателят е установил законовата презумпция на чл.

69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, а именно да е: явно /фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, поС.но /упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/, непрекъснато /не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца / чл. 81 от ЗС /, и несъмнено.

Владението като фактическо отношение е поС.но, когато фактическата власт върху вещта няма случаен характер, а е израз на волята и разбирането на лицето-владелец, че вещта е собствена.За да се установи този признак, съдът изследва въпроса за трайното фактическо въздействие по отношение на вещта в съпоставка на факти за евентуално владение на други лица, които препятстват претендиращия собствеността владелец.ПоС.ното владение не следва да се възприема като синоним на непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент фактическа власт, а е достатъчно владелецът да е в съС.ие във всеки момент да реализира владелческата си власт, без друго лице да е започнало да извършва тези действия.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС.Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.