Решение № 6523 от 27.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6523 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110147428 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 344,14 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 20.04.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 37,67 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 08.04.2021г., сумата от 58,50 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 20.04.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 10,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 08.04.2021г., които суми касаят топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул. „Цар Асен 2“ №3, ет.4 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 22442/2021г. по описа на СРС, 81 състав. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение, 1 поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответникът А. П. С. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца по отношение на претендираните вземания за главница за дялово разпределение и лихва за забава върху нея. Счита, че липсва индивидуализация на вземанията, както и индивидуализация по отношение на това за кой имот са претендираните суми. Ответникът оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, предвид липсата на писмен договор с топлопреносното дружество.

Твърди, че ищецът не доказва ответникът фактически да е ползвал топлинна енергия в процесния имот, като обвързването на претенциите с носителя на право на собственост по отношение на същия имот счита за невярно и противоречащо на основни принципи на правото. В допълнение към горното оспорва и валидността на договора между ЕС и фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, при твърдения същият да е изтекъл. Третото лице помагач на страната на ищеца &. заявява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 22442/2021г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 17.05.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу А. П. С. от сумите: 344,14 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 20.04.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 37,67 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 08.04.2021г., сумата от 58,50 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 20.04.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 10,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от

01.07.2018г. до

0 8 . 0 4 . 2 0 2 1 г .

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от ответника по настоящото дело срещу издадената заповед, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените размери, за които е издадена заповедта.

2

Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения, произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за забава.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, 3 явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

По настоящото дело съдът намира, че следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се явява собственик на процесния имот. От приетия като писмено доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот /лист 22/ се установява, че на 22.12.1997г. Петър Александров С. е дарил на сина си – А. П. С. своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в югоизточния ъгъл /изток/ на 4 етаж в жилищната сграда на ул. „Иван Асен II” № 3, гр.

София. С оглед на изложеното, доколкото въз основа на безвъзмездната разпоредителна сделка ответникът е станал едноличен собственик на имота, той има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й. При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера на иска. Ето защо и 4 следва да се обобщи, че пълно и главно ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през процесния период в имота топлинна енергия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е топлофицирано. В допълнение към това се установява и, че на проведеното на 12.02.2002г. общо събрание на етажните собственици на ул. „Цар Иван Асен II“ е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „Техем Сървисис“ ЕООД, като в изпълнение на взетото решение е сключен и представеният по делото договор № 2050/25.02.2002 г. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Неоснователен е доводът за липса на действащ договор между ЕС и третото лице - помагач, поради изтичане срока на действие на сключения през 2002г. договор.

Всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата "дялово разпределение на топлинната енергия". Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в приложимата редакция/ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, а според приложимата до м.09.2006г. норма на чл.