Решение № 694 от 20.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Русе, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520104578 по описа за 2023 година

Производството е по чл.357 и сл. от КТ.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, чл.245, ал.2, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ.

Ищецът И. И. Г. твърди, че на 04.01.2023 г. трудовото му правоотношение с ответното дружество, възникнало по силата на трудов договор № 60/07.10.2022 г., било прекратено със Заповед № 23/04.01.2023 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ-поради забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение, дължимо за м.11.2022 г. По силата на горната заповед, работодателят му дължал изплащане на обезщетение по чл.221, ал.1КТ-3 брутни заплати и по чл.224, ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск, независимо от факта, че в заповедта било посочено, че такова обезщетение не се дължи. Работодателят му дължал и трудовото възнаграждение за месеците 11 и 12.2022 г. и 01.2023 г. Съгласно сключения между страните трудов договор, трудовото възнаграждение му се дължало до 30-то число на следващия месец.

Въпреки многобройните покани от страна на ищеца за заплащане на всички дължими суми по трудовия договор, както и по заповедта за прекратяването му, същите не били изплатени.

Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: 1940 лв. трудово възнаграждение за м.11.2022 г., ведно с лихва за забава за периода 31.12.2022 г. – 30.05.2023 г. в размер на 81.37 лв., 369.52 лв. трудово 1 възнаграждение за м.12.2022 г., ведно с лихва за забава за периода 31.01 - 30.05.2023 г. в размер на 14.07 лв., 92.38 лв. трудово възнаграждение за м.01.2023 г., ведно с лихва за забава за периода 01.03 - 30.05.2023 г. в размер на 2.34 лв., 5820 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазено 3-месечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно с лихва за забава за периода 01.03 - 30.05.2023 г. в размер на 147.12 лв. и 92.38 лв. обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 1 ден, ведно с лихва за забава за периода 01.03 - 30.05.2023 г. в размер на 2.67 лв., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на исковете.

Твърди, че на 03.01.2023 г. И. Г. отправил писмено заявление за прекратяване на трудовия си договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради неизплащане в срок на трудовото възнаграждение за м.11.2022 г. и на основание чл. 128а, ал. 3 от КТ поискал да му бъде издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 03.01.2023 г. Според ответника, едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от ищеца е незаконно, тъй като към момента на отправяне на заявлението за прекратяване на трудовия договор не е съществувало основание по чл.

327, ал. 1 т, 2 от КТ – неизплащане на трудовото възнаграждение за м.11.2022 г.

Твърди, че през процесния период от м. 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. ищецът се е явявал на работното си място, но не е изпълнявал добросъвестно и точно трудовите си задължения по възложените му задачи – да изготви в срок чертежи за два броя прототипи на RFID кутия за заключване и отключване на автомобил L City Koffer.

Вследствие лошото изпълнение на изготвените чертежи от страна на И. Г., дружеството не могло да произведе в срок необходимите кутии и претърпяло загуби, свързани с допълнителни разходи за изработване на чертежите от друго дружество. На основание чл. 268, ал. 1 от КТ, изпълнителният директор издал 3аповед № 48/09.12.2022 г., с която разпоредил за произведената некачествена продукция през периода 01 - 30.11.2022 г. на ищеца да не се изплаща трудово възнаграждение за м.11.2022 г. По тази причина и за него не съществувало потестативното право да прекрати едностранно трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал,1, т. 2 от КТ - поради неизплащане на дължимо трудово възнаграждение за м. 11.2022 г., тъй като такова не му се дължало. Счита за неоснователни и претенциите по чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД, с оглед реалното ползване на целия полагащ му се платен годишен отпуск за 2022 г. преди прекратяване на трудовото правоотношение. Със Заповед № 65/21.10.2022 г. на същия бил разрешен платен отпуск в размер на 2 работни дни – 24 и 25.10.2022 г. и със Заповед № 78/30.11.2022 г. му бил разрешен платен годишен отпуск от още 2 дни – 17 и 18.11.2022 г. „Син Карс Индъстри“ се позовава на разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ, според която с отправяне на заявление до работодателя си по чл. 327, ал.1, т. 2 от КT, работникът или служителят едностранно прекратява трудовото правоотношение от момента на получаване на заявлението му от работодателя, 2 независимо от обстоятелството дали действително е било налице соченото в заявлението основание за прекратяване на трудовия договор. Ответникът твърди още, че при незаконно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя, работодателят разполага само с възможността да претендира обезщетение за вредите, които е претърпял вследствие на неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и да иска възстановяване на трудовото правоотношение във вида, в който е съществувало до едностранното прекратяване.

Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено от страна на работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата с Предизвестие № 4/07.12.2022 г., връчено на същата дата, след която И. Г. престанал да се явява на работа и да престира работната си сила. Поради това „Син Карс Индъстри“ предявява насрещен иск срещу И. И. Г. за заплащане на сумата 5635.24 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ. Претендира и направените деловодни разноски.

Ответникът по насрещния иск оспорва същия по основание и размер. Заявява, че давността за оспорване законността на прекратяване на ТПО е изтекла на 04.03.2023 г.

Твърди, че само в случай, че подобен иск е бил заведен от бившия работодател и съответно уважен от съда, същият би имал право да претендира обезщетение за неспазено предизвестие по ТПО, но не и в настоящия случай. Касаело се за законно прекратено трудово правоотношение от страна на служителя, поради неизплащане в срок на трудово възнаграждение за м.11.2022 г., като същото, съгласно чл.4 от трудов договор № 060/07.10.2022 г., било дължимо до 30.12.2022 г., но не било заплатено и понастоящем. Ответникът оспорва представените от ищеца акт за некачествена продукция № 01/01.12.2022 г., констативен протокол № 02/01.12.2022 г., както и Заповед № 48/09.12.2022 г. на изп.директор, като твърди, че същите са антидатирани, съставени за целите на настоящия процес, след прекратяване на ТПО с ответника, като и трите документа били връчени на И. Г. едва на 21.02.2023 г., след като същият поискал да му се изплатят дължимите му и забавени заплати, обезщетения за предизвестие и др. по прекратения му по вина на работодателя трудов договор.

Оспорва и твърденията на ищеца, изразени в акт за некачествена продукция № 01/01.12.2022 г. и констативен протокол № 02/01.12.2022 г., като заявява, че същите не отговарят на обективната истина. Ответникът не е получавал нито работно или каквото и да е друго задание, конкретни размери, срок за изпълнение или желана визия на прототипа на RFID кутия за заключване и отключване на автомобил от работодателя и нямало как да е в неизпълнение. Съответно, на работодателя не били предадени подписани от ответника работни чертежи, за да твърди същият, че те са „негодни“. При изработване на прототипа на RFID кутия ответникът се свързал с компанията „HabitAdd“, която могла да извърши 3D принтиране на изделието и изпълнителният директор приел това. Впоследствие обаче, той поискал кутията да бъде изготвена от 3 изрязана на лазер пластмаса ABS, за което се наложило да се промени дизайна, въпреки че ответникът е имал възражения по това. Дизайнът включвал лепене на пластове пластмаса с моментно лепило, за което ответникът бил против, но това се изисквало от него. Самият изпълнителен директор участвал заедно с него лично в изработката на прототипа. Това бил много елементарен и неточен начин за изработка на прецизни детайли, дори да става дума за прототип на дадено изделие. Подобна изработка на прототип, каквато изискал изп.директор, не била подходяща за индустриално изделие и то компонент за електрически автомобил. Въпреки това, чертежите били изготвени внимателно от ответника с информацията, която същият събрал (снимки на конзолата, измервания на физическата конзола, размери на платката, 3D модели на платката, 3D модел на конзолата, съображение с изискванията при работа с подобен тип електроника, предвидения метод на захващане). И. Г. бил ограничен от наличните методи за производство на ищеца, за което се свързал с външна фирма, но впоследствие получил забрана от изп.директор - Росен Даскалов и се наложило да използва наличната техника, материалите и методите за изработка на работодателя, но въпреки това изготвените чертежи били коректни и годни за използване от него. Ответникът не е получавал срок за изработка, нито спецификация за крайното изделие и не е подписвал документи, свързани с това. Оспорва твърдението на бившия си работодател, че изработените чертежи са негодни за използване и че размерът на изработения прототип на RFID кутия не съответства на предвиденото за нейния монтаж място. Констатациите в акт за некачествена продукция № 01/01.12.2022 г. и констативен протокол № 02/01.12.2022 г. били неверни и недоказани, като и двата документа били подписани от едни и същи лица — изп.директор Росен Даскалов и Е.Е. — ръководител обособено производство, като последното лице не било инженер по електроника и нямало компетентност да оценява подобен прототип. Ответникът оспорва изцяло Заповед № 48/09.12.2022 г. на работодателя за неизплащане на трудово възнаграждение за м.11.2022 г., тъй като твърдяното в акт за брак № 01/01.12.2022 г. изцяло не отговаряло на истината, служителят не бил изработил негодни чертежи и заповедта била изготвена месеци след прекратяване на ТПО, с цел на служителят да не получи дължимите му суми по прекратения му трудов договор. Претендира отхвърляне на насрещния иск като недоказан и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, че съгласно трудов договор № 60/07.10.2022 г. ищецът работил в ответното дружество на длъжност „Инженер, електроник“, с месторабота Русе и основно месечно трудово възнаграждение 1940 лв., дължимо до 30то число на следващия месец. Предвиден е 90-дневен срок на предизвестие за 4 прекратяване на договора.

Към отговора на ответника е представен Акт за брак на некачествена продукция № 1/01.12.2022 г. В същия е отразено, че комисия в състав изп.директор Росен Даскалов и ръководител обособено производство Е.Е. извършила проверка на изработените от И. Г. през м.ноември 2022 г. 7 бр. чертежи за изработка на 2 бр.прототипи на RFID кутия за заключване и отключване на автомобил L City Koffer.

Комисията констатирала, че през целия месец служителят е работил по посочените чертежи, като същите са изцяло негодни за използване. Поради това предлага на осн.чл.268 КТ на служителя да не се изплаща трудово възнаграждение за м.ноември.

Представен е и Констативен протокол № 2/01.12.2022 г. относно изпълнение на възлагане за проектиране, изработване на чертежи, на 2 бр.прототипи на RFID кутия за заключване и отключване на автомобил L City Koffer. С него същата комисия от двама души установява, че двата прототипа на RFID кутия не са годни за прилагане в производството поради несъотвествие на размера й с предвиденото за нейния монтаж място. Посочено е, че това се дължи на напълно некачествено изработени чертежи от служителя И. Г.. В заключението на протокола е отразено още, че с оглед производствените срокове заданието да се възложи към външен изпълнител, а стойността на изработката на проекта, чертежите и на двата прототипа, както и престоя на работниците да се отчете като вреда, причинена от И. Г..