Определение № 563 от 29.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. София, 29.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501135 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК .

С определение №№2836/06.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.

№11419/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ- II-Г състав, е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№25066232/06.10.2022 г., депозирана от М. Я. Д., с основание чл.64, ал.2 от ГПК, за възстановяване на пропуснат срок за подаване на въззивна жалба срещу решение от 06.01.2022 г. по гр.д.

№18896/2021 г. по описа на СРС, 31-ви състав, като процесуално недопустима.

Недоволна от акта е останала жалбоподателката М. Я. Д., която обжалва същия.

Пред настоящата инстанция тя поддържа, че определението е неправилно, доколкото с частна жалба с вх.№25066232/06.10.2022г. жалбоподателката обжалва определение

№20058850/22.09.2022г., постановено по гр.д.№18896/2021 г. по описа на СРС, 31-ви състав, с което е оставена без уважение молбата й от 19.05.2022 г. за възстановяване на срока за обжалване на решение от 06.01.2022 г. по гр.д.№18896/2021 г. по описа на СРС, 31-ви състав.

Излага подробни доводи за наличие на основания за възстановяване на срока за обжалване на решение от 06.01.2022 г. по гр.д.№18896/2021 г. по описа на СРС, 31-ви състав, поради настъпването на особени непредвидени 1 обстоятелства.

Моли обжалвания акт да бъде отменен ши делото да бъде върнато за разглеждане на въззивния съд.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната страна е взела становище по жалбата. Поддържа нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийският Апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, имаща правен интерес от обжалването. Жалбата е подадена срещу валиден и допустим съдебен акт и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Пред СГС е подадена частна жалба с вх.№25066232/06.10.2022 г. от М.

Я. Д.. Видно от същата жалбоподателката обжалва определение №20058850/22.09.2022г., постановено по гр.д.№18896/2021 г. по описа на СРС, 31-ви състав, с което е оставена без уважение молбата от 19.05.2022г. за възстановяване на срока за обжалване на решение от 06.01.2022г. , постановено по гр.д.№18896/2021 г. по описа на СРС, 31-ви състав.

В жалбата изрично е посочено, че се иска отмяна на обжалваното определение № 20058850/22.09.2022г., като неправилно и незаконосъобразно, като са изложени подробни доводи, че са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на решение от 06.01.2022 г., постановено по гр.д.№18896/2021 г. по описа на СРС.

СГС, с обжалваното в настоящото производство определение, е оставил без разглеждане частна жалба с вх.№25066232/06.10.2022г., подадена от М.

Я. Д., поради процесуална недопустимост.

Въззивният съд е приел, че в жалбата М. Д. е направила искане за възстановяване на срока по чл.64 ал.2 от ГПК за обжалване на първоинстанционното решение от 06.01.2022 г., на основание настъпили изключителни, непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее; конкретно е посочено, че адвокатът на ищцата В. Т.–В. е имала положителен тест, удостоверяващ заболяване от Ковид-19.

Въззивният съд е приел, че при установяване на посочените факти, но без по делото да е представен документ за поставянето на адвокат Т.-В. под 2 карантина, искането за възстановяване на пропуснатия срок недопустимо.

Първоинстанционинят съд е приел, че това обстоятелство (непоставянето под карантина на заболелия) , опровергава възможността заболяването от Ковид-19 да се квалифицира като особено, непредвидено обстоятелство, и заболяването не е създало непреодолима пречка за обжалване на решението.

Прието е от въззивния съд, и че поради възможността на адвоката в рамките на 10 дни, с които е разполагал, преди датата на положителния Ковид-тест, да подаде въззивна жалба, евентуално възможността жалбоподателката да ангажира друг адвокат, частната въззивна жалба е недопустима.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд.

Същите са изцяло погрешни и обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Видно от доказателствата по делото, с частна жалба с вх.

№25066232/06.10.2022 г. М. Д. е обжалвала по същество определение №20058850/22.09.2022 г., постановено по гр.д.№18896/2021 г. по описа на СРС, 31-ви състав, с което е оставена без уважение молбата от

19.05.2022г. за възстановяване на срока за обжалване на решение от 06.01.2022г., постановено по гр.д.№18896/2021г. по описа на СРС, 31-ви състав.

Жалбата е допустима, както предвид разпоредбата на чл. 66 ал.2 от ГПК, така и предвид обстоятелство, че са изпълнени всички, изисквани от закона положителни процесуални предпоставки за допустимост на жалбата.

Същата е следвало да бъде разгледана по същество от въззивния съд, който е следвало да съобрази при разглеждането на частната жалба по същество, нейната основателност и доказаността на обстоятелствата, на които е основано поскането за възстановяване на срока за обжалване на първонистанционното решение.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви досежно липсата на особени, непредвидени обстоятелства, на които да се основава искането за възстановяване на срока, са факти, относими към основателността, а не към допустимостта на въззивната жалба.

3

От друга страна, предвид константната практика на касационната инстанция, настъпилото тежко заболяване на страна или неин единствен пълномощник (адвокат) по време на течение да преклузивен срок, винаги е особено, непредвидено обстоятелство, независимо от вида на заболяването и независимо от обстоятелството, лечението на същото изисква ли, поставяне на болния под карантина или не. Ноторен е фактът, че Ковид-19 е тежко заболяване, независимо от начина на протичането му, още повече, че в случая това заболяване е установено с надлежен тест от сертифицирана лаборатория.

Неотносимо е към допустимостта на въззивната жалба и обстоятелството, кога по време на течението на преклузивния срок е констатирано заболяването и кога е настъпило то; самият факт на настъпване на тежко заболяване по време на течение на преклузивен срок е достатъчно основание да се приеме, че срокът е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства, но тези изводи са релевантни досежно основателността на жалбата, не и досежно нейната допустимост.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, същото следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за произнасяне по същество по подадената от М. Д. частна жалба с вх.№25066232/06.10.2022 г.

Воден от горното, Софийският апелативен съд, 10-и състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №№2836/06.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. №11419/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-Г въззивен състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. №25066232/06.10.2022г., подадена от М. Я. Д., като процесуално недопустима.

ВРЪЩА делото на СГС, на същия съдебен състав, за произнасяне по същество по частна 4 жалба с вх.№25066232/06.10.2022г., подадена от М. Я. Д..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5