Определение № 24227 от 01.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 12197/2025
- Вид
- Определение № 24227
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 01.12.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24227 гр. София, 01.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512197 по описа за 2025 година установи следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 305426/18.09.2025год. на адв. Е.И., процесуален представител на М. А. Т. срещу Определение № 34559/19.08.2025год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №61790/2024год., 28 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението по делото в частта за разноските.
Частният жалбоподател излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение за неправилност при преценка размера на присъденото адвокатско възнаграждение под минимума предвиден по Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да й присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена процесуална защита при условията на чл.38 от ЗА в пълния претендиран размер с ДДС. Излага разбиране на съществуваща прилика при определяне на държавната такса и при определяне на адвокатския хонорар, който, също като държавната такса, не може да бъде намаляват по усмотрение на съда. Намира, че Наредба №1/2004г. следва да служи като ориентир на съда, а присъждането на нисък размер разноски би стимулирало ответниците да сключват договори с неравноправни клаузи.
Ответникът „ Изи Асет Мениджмънт“ АД излага мотиви за неоснователност на жалбата.
Посочва, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв, съдът не е обвързан от правилата на Наредба №1 /2004г. Напомня разпоредбата на чл.36 от ЗАдв, съгласно който размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован. Посочва, че проведеното исково производство не се характеризира с фактическа и правна сложност . Моли съда да остави частната жалба без уважение.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва частната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение. Излага мотиви за отсъствие на фактическа и правна сложност на 1 делото, за отсъствие на активна процесуална дейност по защита. Намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
СРС е бил сезиран с обективно съединени установителни искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.
ЗПК за установяване недействителност на договор за кредит и за прогласяване недействителност на договор за поръчителство. Цената на първия иск е формулирана в исковата молба на 1645,15лв., а на втория иск -681,85лв.
С решението си по делото районният съд изцяло е уважил исковете на ищцата, представлявана от процесуалния си представител адв. Е.И.. На последната, на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв, е присъдил адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата по всеки от предявените искове, в размер на общо 180лв. с ДДС, т.е осъдил е всеки от ответниците „ Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД да заплатят на адв.И. по 90 лв. с ДДС адвокатски хонорар за осъществена безплатна помощ. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което ищцата или неин процесуален представител не се е явил. Комуникацията на ищцата, чрез нейния процесуален представител, със съда е осъществена изцяло по електронен път. Съдебното производство е приключило в рамките на 8 месеца.
В срока за обжалване на решението, адв. И. е подала молба по чл.248 от ГПК. Поискала е от съда да измени решението в частта за разноските, като й присъди по-висок размер хонорар съобразно размера предвиден в Наредба №1 /2004г.
Ответниците са възразили срещу направеното искане.
С обжалваното определение, СРС е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че Наредба №1/2004г. е неприложима, като се е позовал на съответната практика на СЕС по дело С-438/22. На следващо място съдът е наМ.л за неправилна твърдяната аналогията между начина на определяне на държавните такси и на адвокатските възнаграждения. И на трето място , при определяне размера на следващия се адвокатски хонорар, съдът е приел, че се касае за злоупотреба с процесуални права, и поконкретно , образуване на серия идентични дела, по които претенциите са много сходни, но се претендира отделен хонорар в пълен размер.За да се прекрати практиката на „роене“ на дела, и за да демотивира адвокатите да разделят изкуствено претенциите и да образуват множество дела, за да си осигурят по-голям хонорар, районният съд е приел присъждане на нисък размер хонорар по това дело.
Въззивният съд споделя извода на районния съд , че при уважен изцяло иск, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, а в случай на осъществена безплатна правна помощ, право на възнаграждение , на основание чл.38 от ЗА, има неговия 2 процесуален представител. Видно от данните по делото, адв. И. е процесуален представител на ищцата Т. при договорено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., в който случай същото се присъжда на процесуалния представител. В хода на производството по делото пред районният съд ответниците не са оспорили обстоятелството, че ищцата е материално затруднено лице.
За пълнота следва да се отбележи, че ищцата е била освободена от внасяне на държавната такса /л.26/, но с решението си съдът е осъдил ответниците да й заплатят такава, вместо да я заплатят в полза на съда. Ответниците обаче не са обжалвали решението в тази част и то е влязло в сила.
При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК и цитираната в него друга съдебна практика/. С оглед материалния интерес, който не е висок, правната и фактическа сложност на делото /при отчитане, че се касае за типово дело, по което има постановена значителна практика както на българските съдилища, така и на СЕС/ и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител, които се изразяват в подаване на исковата молба без явяване в съдебно заседание , въззивният съд намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение по двата предявени иска напълно покрива стойността на извършения труд. НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай, които районният съд изцяло е съобразил. Твърденията за аналогия между размера на държавните такси и адвокатските възнаграждение са пространно дискутирани и оборени от районния съд в мотивите на обжалваното определение, към които въззивния съд препраща, тъй като ги споделя.
Съгласно чл.3 от ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните процесуални представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случай , че съдът констатира противното, то той е длъжен да вземе мерки и да санкционира страните, като не допусне злоупотреба с право - напр. в случай когато неговият носител го упражнява, за да постигне цели, чужди на същността му. Като е присъдил съобразен с този принцип размер адвокатски хонорар, районният съд е изпълнил задължението си по чл.5 от ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 305426/18.09.2025год., подадена от на адв. Е.И., процесуален представител на М. А. Т. срещу Определение № 34559/19.08.2025год.
3 на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 61790/2024год., 28 състав .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4