Решение № 21922 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21922 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110106789 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Я. Л. Я., ЕГН **********, срещу ответника Г. Х.

М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 000 лв. ( шест хиляди лева), платена от ищеца на ответника при липса на основание.

Ищцата Я. Л. Я., ЕГН **********, поддържа, че на 17.03.2023 г. е превела на ответницата сумата от 4000 лв., а на 10.05.2023 г. – 2000 лв. във връзка обещание на съпруга на ответницата майката на последната да й съдейства при пенсиониране. Твърди, че майката на ответницата е следвало да й изготви трудова книжка с необходимия недостигащ й трудов стаж за пенсиониране. Заявява, че са въвели в заблуждение с цел имотна облага, поради което преведената от ищцата сума се явява неоснователно заплатена.

Моли за уважаване на иска. Моли за присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г. Х. М., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, с която оспорва иска като неоснователен. Сочи, че пр.пр. № ****/2024 г. по описа на РП – **** е била прекратена. Не оспорва, че е получила два парични превода от ищцата за сумата от 4000 лв. на 17.03.2023 г. и 2000 лв. на 10.05.2023 г., като оспорва предназначението им да отговаря на твърдяното в исковата молба. Поддържа, че сумата по първия превод – 4000 лв., била платена за закупуване на перална машина и хладилник, и на строителни материали за ответницата, а втората сума – 2000 лв., била предоставена от ищцата в заем, който да послужи за закупуване на строителни материали и охранителна система за ремонта на къщата на съпруга на ответницата. Поддържа, че съпругът й е предложил на ищцата да събере всички документи във връзка осигурителния й стаж и да ги предаде на майката на ответницата, за да я консултира дали може да се пенсионира за „Осигурителен стаж и възраст“, като оспорва процесните суми да са платени в 1 тази връзка. Сочи, че в извършените от ищцата преводи като основание е било посочено „Семейна подкрепа“. Моли за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже престирането на процесната сума в полза на ответника и нейния размер. В тежест на ответника е докаже, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на сумата, за което е указано на ответника, че не сочи доказателства. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и се установява от разписка от ************ за сумата от 4000 лева от 17.03.2023 г., както и от разписка от ************ от 10.05.2023 г. за сумата от 2000 лв.,че ищцата Я. Л. Я. е превела по сметка на ответницата сумата от 4000 лева на 17.03.2023 г., както и сумата от 2000 лева на 10.05.2023 г.

Видно от разпореждане от 2008 г. от НОИ на Я. Я. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване през 2008 г. Видно от разпореждане от 29.03.2024 г. по заявление вх. № от 08.09.2023 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 68, ал. 1- 3 КСО Я. Я. е постановен отказ. От мотивната част на разопреждането се установява, че към заявлението е представено УП – 3 № *****/10.03.2009 г. от „***********“, в което е описан осигурителен стаж за периоди от 15.05.1978 г. – 18.05.1979 г. , 18.05.1979 г. – 01.02.1982 г. и 17.09.1984 г. – 10.06.1986 г. и от ТПК „**************************“, за периода от 05.04.1982 г. до 30.08.1982 г.

След извършена проверка в осигурителния архив на НОИ от ведомостите на фирма „***********“ и ТПК „**********************“ е констатирано, че лицето не фигурира в разплащателните ведомости на осигурителите за горепосочените периоди.

Като част от доказателствената съвкупност по делото са приобщени заверени препис от трудова книжка и удостоверение за пенсиониране на Я. Л.

Я. от прокурска преписка № ****/2024 г. на РП- ****, образувано по жалба на Я. Л. Я.. С писмо от 24.10.2025 г. РП **** уведомява настоящия състав, че производството не е приключило и предстои да се докладва в РП ****, за упражняване правомощията по чл. 242 НПК. Установява се , че е водена и прокурорска преписка под № ****/2024 г. на РП ****, по която е постановен отказ за образуване с постановление от 13.05.2025 г. , поради липса на данни за осъществен състав на престъпление по чл. 209 НК, което подлежи на обжалване по реда на чл. 213, ал. 1, изр. 2 от НПК, като по делото няма данни дали е влязло в сила.

От гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетеля В. И. се установява, че Я. Я. и М. са съселяни в с. ********, като Я. му помагала да почиства, да поддържа неговия двор, защото той идвал само лятото. Свидетелят си спомня, че е ходил 3-4 пъти в селото на Я., за да ремонтира къщата, когато има проблеми, брали дини втория път, карали и дърва. По случая знае, че Ц. обещал на Я., че неговата тъща можела да й 2 плати 10 години стаж в дружество „***********“, тъй като толкова не и стигали за пенсиониране. Ц. я свързал с тъща си, и Я. му пращала пари един, два пъти ли, три пъти ли на него и на неговата съпруга, доколкото знае.

Близките 3-4 години, когато е ходил, свидетелят не е виждал Я. да прави някакви ремонти, само козметични такива с негова помощ и то много малко.

Този имот в с. ******** е на баща й, доколкото знае, а пък в града имота на брат й в гр. ****, където живеел, също останал за нея. Не е запознат дали Я. има други имоти в България. Печка е виждал, че има, хладилник също. Не е споделяла да има нужда от хладилник или печка, къщата била обзаведена от баща й и от брат й. Чувал е от Я., докато говори с комшии, че има 2 или 3 хладилника. Я. е споменавала, че тъщата на Ц. е пращала документи на Я..

Тъщата на Ц. била началник в „***********“. От тази пролет започнал да чува повече за документите, но доколкото си спомня Я. миналата година септември трябвало да си подаде документите в НОИ. Показанията на свидетеля са последователни, логични и следва да бъдат кредитирани като достоверни.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл.

55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В този смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС, III ГО и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.

Между страните е безспорно, а и се установява от писмени разписки от 17.03.2023 г. и 10.05.2023 г. ************, че ищецът е заплатил на ответника сума в общ в размер на 6000 лева. По делото обаче не бе доказано от ответника основание, на което да задържи сумата. Доводите на ответника за закупуване на домашни електроуреди и ремонт в къщата на Я. в с. ******** не само не бяха доказани, но бяха и опровергани от събраните гласни доказателства. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.. Следователно предявеният иск за сумата от 6000 лева се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в исковото производство следва да бъдат възложени сторените разноски за държавна такса в размер на 160 лева.

3

Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, платени в брой при подписване на договора за правна защита от 03.02.2025 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2160 лв. за държавна такса.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1, предлож. първо ЗЗД Г. Х. М., ЕГН ********** да заплати на Я. Л. Я., ЕГН **********, сумата от 6 000 лева ( шест хиляди лева), представляваща платена без основание сума от ищеца на ответника.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Х. М., ЕГН ********** да заплати на Я. Л. Я., ЕГН ********** сумата от 2 160 лева (две хиляди сто и шестдесет лева) – разноски в исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4