Решение № 1422 от 14.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1422 гр. Варна, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110109120 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от **** ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес: гр. С., район Т., бул. Б. № ***, представлявано от ** П. В. и Х. М., чрез юрисконсулт Б. Т. – пълномощник на **, против И. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д. Ч., обл. В., ул. К. № *, вх. *, ет. *, ап. **.

Ищецът заявява, че на *** година длъжникът И. В. В., ЕГН ********** сключил Договор за потребителски кредит № *** със *** АД, по силата на който е получил сумата 250.00 лева, срещу което се съгласила да върне на 1 вноска в размер на 250 лева в срок до 16.112019 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 43.08 %.

Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си в срок.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. *** АД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера **** ЕООД. Уведомлението за цесия било изпратено на длъжника, но липсват данни да е връчено, нито пък ищецът навежда подобен факт. В условията на евентуалност ищецът моли да 1 бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ищецът заявява, че за събиране на вземането подал заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр. д. № *** год. е издадена заповед за изпълнение за главница в размер на 250.00 лева, държавна такса в размер на 5.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 11.47 лева. Предвид връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК за кредитора е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за признаване съществуване на вземането му за главница по процесния договор за потребителски кредит.

Ищецът моли да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на **** ЕООД срещу И. В. В. в размер на 250.00 лева, представляващо единствено главница по договора за кредит.

Ищецът претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска по същество, прави възражение за погасяване на задължението по давност, тъй като падежът на вземането е *** год. и следователно на 16.11.2024 год. е настъпила погасителната давност, като заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 03.12.2024 год. В условията на евентуалност прави възражение, че договорът е недействителен. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на *** година ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № *** със *** АД, по силата на който получил сумата 250.00 лева, която се съгласил да върне на *** год., ведно с договорната лихва в размер на 2.50 лева, неустойка по чл. 20 от договора в размер на 22.50 лева или общо 275 лева, както и вноска за удължаване с един лихвен период на основание чл. 4, ал. 7 от договора в размер на 25.00 лева, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 43.08 %.

2

Договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Въз основа на приетите по делото Договор за потребителски кредит- кредитна линия № *** от *** г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, както и погасителен план към договора за кредит, копие на лична карта на ответника, данни за длъжника- ***, история на изпратените съобщения към клиента, разписка за изплатена сума по кредит от *** год.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. *** АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера **** ЕООД. Уведомлението за цесия се счита надлежно връчено с исковата молба /Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС/.

В отговора на исковата молба ответникът навежда възражения относно нищожността на договора за кредит и на това основание счита, че дължи само главницата, която всъщност се претендира по делото. Всички възражения са допустими и основателни, но съдът не дължи произнасяне по тях, тъй като по делото се претендира единствено главницата по договора за потребителски кредит, по отношение на която ответникът излага съображения, че е единствено дължима. Ответникът е направил възражение за погасяване на задълженията по договора по давност.

Договорът за потребителски кредит- кредитна линия № *** е сключен на *** год. Падежът на задължението е на *** год. Няма данни длъжникът да е плащал някакви суми по договора. Видно от историята на изплатените 3 съобщения до клиента, на 21.11.2019 год. на ответника е изпратено съобщение за просрочено задължение, което следва да бъде платено. На 09.12.2019 год. е отказано отпускане на нов кредит. На 18.03.2019 год. и на 26.03.2020 год. на длъжника са изпратени съобщения, че ще бъде посетен от служител на кредитора.

По ч.гр.д. № *** год. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** год. за сумата 250.00 лева- главница по Договор за потребителски кредит- кредитна линия № *** от *** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 5.00 лева - държавна такса и 11.47 лева - юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № *** год. е отхвърлено заявлението на **** ЕООД за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумите: 688.43 лева- неустойка съгласно чл. 17 от договора, 2.50 лева- договорна лихва за периода *** год.*** год. и 149.25 лева- лихва за забава от *** год. до 19.11.2024 год., както и за съответната част от разноските.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД , която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните, и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ: предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът в производството.

Доказа се сключването на Договор за потребителски кредит- кредитна линия № *** от *** год. между ответника и *** АД, по силата на който ответникът е получил сумата 250.00 лева, която се съгласил да върне на *** год.

4

Доказа се и вторият елемент на договора за заем – наличието на съгласие между страните за получаване на сумата в брой, както и предаването й от кредитора на длъжника.

Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност. Договорът е сключен на *** год. Падежът на задължението е *** год. Вземанията на кредитора по него се погасяват с изтичането на петгодишна давност. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от заявителя на 02.12.2024 год., следователно задължението е погасено по давност на 16.11.2024 год. преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Въз основа на гореизложеното съдът намира за неоснователен предявения иск за заплащане на сумата 250.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит- кредитна линия № *** от *** год., сключен на 06.12.2019 година между И. В. В., ЕГН ********** и *** АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от *** г. на **** ЕООД.

Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат на ответника, но тъй като такива не са сторени, разноските по делото следва да останат за сметка на ищеца, както са направени.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от **** ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес: гр. С., район Т., бул. Б. № ***, представлявано от ** П. В. и Х. М., чрез юрисконсулт Б. Т. – пълномощник на **, иск да бъде признато за установено, че съществува вземането на по отношение на И. В. В., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. Д. ч., обл. В., ул. К. № *, вх. *, ет. *, ап. ** за сумата 250.00 лева /127.82 евро/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит- кредитна линия № ***, сключен на *** год. между И. В. В., ЕГН ********** и *** АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от *** г. на **** ЕООД, ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 02.12.2024 год. до изплащане на задължението, поради погасяването му по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 5 двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6