Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4215 от 08.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38084/2023
Вид
Решение № 4215
Подписан
08.03.2024
Състав
ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4215 гр. ....., 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: .... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110138084 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С исковата молба (уточнена с молба от 27.07.2023 г.) ищецът В. А. Й., чрез адв. П. Х., е предявил срещу „....“ ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи на ответника следните суми: главница за топлинна енергия за периода м.05.2008 г. до м.04.2013 г. в размер на 3183,97 лв., лихва за ТЕ за периода от 1.05.2008 г. до 29.06.2023г. в размер на 2944,84 лв. или общо сумата в размер на 6128,81 лв.; главница за ДР за периода м.05.2008г. до м.04.2013г. в размер на 153 лв., лихва за ДР за периода от 1.05.2008г. до 29.06.2023 г. в размер на 152,39 лв. или общо сумата в размер на 305,39 лв.; главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.05.2023 г. в размер на 1108,29 лв., лихва за топлинна енергия за периода от 1.05.2022 г. до 29.06.2023 г. в размер на 1,43 лв. или общо сумата в размер на 1109,72 лв.

Ищецът твърди, че получил от ответното дружество фактура № .... от 31.05.2023 г. за номер на инсталация № .... и бизнес партньор ..... Във фактурата изрично било отбелязано, че към 11.06.2023г. имал сума за плащане на обща стойност 7652,39 лв. След получаване на фактурата посетил офис на ответното дружество, за да се сдобие с повече информация относно сумите по фактурата, съответно била издадена официална подробна справка за задължения към 29.06.2023г., като в справката отново било посочено, че има неплатени задължения за топлинна енергия и услуга дялово разпределение към „....“ ЕАД. В извлечението от сметки бил отбелязан номер на инсталация .... и номер на бизнес партньор ..... Отделно от това, служители на ответника многократно се обаждали по телефона, като уведомявали ищеца, че при неплащане на претендираните от дружеството задължения, ще 1 образуват срещу него съдебно дело, в резултат на което според тях за него щели възникнат допълнителни разходи за заплащане на разноски в съдебното производство. Съгласно извлечението от сметки общо начислената от ответното дружество сума за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви е в размер на 7654,60 лв. към датата на изготвяне на извлечението (29.06.2023г.), като сумата била начислена за периода от м.05.2008г. до м.05.2023г. за имот, находящ се в гр. ..... Твърди, че фактурите са издавани за следния недвижим имот, а именно апартамент, находящ се в гр. ...., на който е даден номер на инсталация № .... и номер на бизнес партньор ...., на който ищецът не е бил нито собственик, нито ползвател. В тази връзка твърди, че независимо от това, че фактурите са били издавани на негово име, липсвало облигационно правоотношение между него и ответното дружество, тъй като не бил нито собственик, нито ползвател на имота и в тази връзка не бил обвързан от общите условия на ответника. С оглед на горното счита, че претендираните от ответното дружество суми за потребена топлинна енергия са недължими, тъй като липсвало облигационно правоотношение между страните по делото. При условията на евентуалност претендира, че правото на принудително изпълнение върху сумите, посочени в официалното извлечение от сметки за .... и номер на бизнес партньор .... и фактурите за топлинна енергия, е погасено по давност.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „....“ ЕАД, в който намира предявения иск за неоснователен. Твърди, че част от сумите, претендирани от него са погасени по давност, но не уточнява коя част.

Същевременно твърди, че ищецът, като ползвател на посочения топлоснабден имот, отговаря за доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си.

Представя нотариален акт за дарение на недвижим имот, по силата на който ищецът и съпругата му били дарили на дъщерите си процесния топлоснабден имот, като дарителят си запазил правото на ползване пожизнено върху целия имот. Прави искане да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира разноски.

Третото лице подпомагаща страна не взема становище по делото.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1, предл. 3 ГПК.

По този иск в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземания в претендирания размер, като установи следните обстоятелства в условията на пълно и главно доказване: 1) че ищецът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период; 2) че до процесния топлоснабден имот е доставяна топлинна енергия и е извършвана услугата дялово разпределение през процесния период на претендираната от ответника стойност; 3) че ищецът е изпаднал в забава; 4) че ответникът е предприел действия, довели до спиране или прекъсване на давността.

С доклада по делото, обявен за окончателен в открито съдебно заседание от 13.11.2023 г., са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е претендирал извънсъдебно от ищеца сумите по фактура № .... от 31.05.2023 г., както и че до процесния топлоснабден имот е доставяно твърдяното от ищеца количество енергия, чиято стойност се равнява на претендираните от ищеца 2 суми за периода м.05.2008 г. – м.05.2023 г. (вж. л. 45-46 от делото).

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Редакцията на закона в тази част не е търпяла съществени изменения в целия процесен период.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..../2008 г. по описа на нотариус .... в Нотариалната камара, от който се установява, че ищецът е бил собственик на процесния топлоснабден имот с адрес гр. ...., като въз основа на сключения договор за дарение ищецът е прехвърлил собствеността върху имота на дъщерите си ...., като си е запазил вещното право на пожизнено, безвъзмездно и необезпокоявано ползване върху целия даряван имот.

Следователно се установява качеството на ищеца на клиент на топлинна енергия за процесния период – същият е бил собственик на имота до 6.03.2008 г., а след като е дарил същия, има качеството вещен ползвател по отношение на имота, поради което на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ има и качеството клиент на топлинна енергия за процесния период. Ето защо не се установяват твърденията на ищеца, че липсва облигационно отношение между него и ответника по повод доставката на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот – напротив, такова облигационно правоотношение е налице.

По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че за процесния период ответникът е доставял до топлоснабдения имот количества топлинна енергия, чиято стойност се равнява на претендираните от ищеца суми за периода м.05.2008 г. – м.05.2023 г.

От представената фактура № .... от 31.05.2023 г. се установява, че същата е издадена за сумата от 90,95 лв., но в нея са описани и стари задължения на ищеца в общ размер от 7561,44 лв. към 11.06.2023 г.

Именно тези суми са описани в представеното по делото уведомително писмо, изпратено от ответника до ищеца, с което ответникът кани ищеца да изпълни задълженията си в 7-дневен срок от получаване на писмото.

Като основание на иска си ищецът е посочил и погасяване на претендираните от ответника суми по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж 3 настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.

В конкретния случай приложими са общите условия на ответника, действали в периода м.05.2008 г. – м.05.2023 г., а именно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „....“ АД на потребители от град ..... от 2008 г., публикувани във вестник „...“ от 14.01.2008 г., влезли в сила на 14.02.2008 г., които са относими за част от исковия период – 2008 – 2013 г., както и Общите условия от 2016 г., публикувани на 11.07.2016 г. във в. „Монитор“, влезли в сила на 11. 08. 2016 г. и относими към периода 2022 – 2023 г. Общите условия на ответника са служебно известни на съда.

По отношение на процесните вземания съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, доколкото по делото не са наведени твърдения, включително и не са ангажирани доказателства от страна на ответника, същият да е предприел действия по събиране на вземането си или да са се осъществили факти, които да попадат в хипотезата на чл. 116 и на чл. 115 от ЗЗД до приключване на устните състезания, то съдът счита, че по делото е установено, че ответникът не е предявил вземанията си по съдебен ред, не е предприел и действия по събиране на същите.

Предвид настъпване изискуемостта на вземанията и падежа за плащане на задълженията, погасени по давност се явяват всички вземания на ответника, възникнали в периода 1.05.2008 г. до

30.04.2013 г. и представляващи главница за топлинна енергия, подробно описани в представената справка към уведомителното писмо. Давността за тези вземания е изтекла най-късно към 1.06.2016 г. При съобразяване с направеното искане, предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3183,97 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода 1.05.2008 г. до 30.04.2013 г.

Недължими са и всички лихви, начислени от ответника върху погасените по давност вземания за главница за топлинна енергия, като конкретните суми са подробно описани в представената по делото справка, включена в уведомителното писмо. При съобразяване с направеното искане, предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2944,84 лв., представляваща лихва за забава за периода 1.05.2008 г. до 29.06.2023 г., начислена върху главницата за топлинна енергия за периода м.05.2008 г. до м.04.2013 г.

Погасени по давност се явяват и вземанията за главница за дялово разпределение, възникнали в периода 1.05.2008 г. до 30.04.2013 г. Същите са в общ размер от 153,00 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен в тази част.

Недължими са и всички лихви, начислени от ответника върху погасените по давност вземания за главница за дялово разпределение, подробно описани в представената по делото справка, включена в уведомителното писмо от ответника. При съобразяване с направеното искане, предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 152,39 лв., представляваща главница за 4 топлинна енергия за периода 1.05.2008 г. до 29.06.2023 г.