Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 473 от 07.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 71/2022
Вид
Решение № 473
Подписан
07.07.2022
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Николай Станков Метанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001000071 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Алианц България“, с ЕИК – 040638060, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, представлявано от Изпълнителните директори О. Ц. П. и А. Б. А. срещу решение № 260710 от 05. 05. 2021г. по т. д. № 2633/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав, с което е осъдено да заплати на „ЕКОТЕХНИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК – 200807451, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Цар Симеон“ № 82, вх. А, ет. 4, ап. 15, както следва: сумата от 25 500лв.

/двадесет и пет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за настъпило на 12.08.2018г. застрахователно събитие, по полица №08070183070000005/06.02.2018г. за увредени при пожар, намиращи се в производствено хале, в с. Новград, обл. Русе, ул. “Приста“ № 1а, вещи, а именно 354 броя механизми мотор БМВ1, както и компресорна помпа за гъсти течности към инсталация за IРК - 500 за производство на био-дизел, която сума е част от общо установената стойност на увреденото имущество, възлизаща на сумата от 68 065лв. /шестдесет и осем хиляди и шестдесет и пет лева/, ЧАСТИЧЕН ИСК от 96 524,88лв. /деветдесет и шест хиляди петстотин 1 двадесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 25 500лв. от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2019г., до окончателното и изплащане, както и на осн. чл. 78 ГПК, да заплати сумата от 4 950лв. /четири хиляди деветстотин и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че решението, с което изцяло е уважен частичният иск на ищцовото дружество, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд правилно е възприел особеното мнение на вещото лице инж. М., поради което и правилно е установен фактът, че стойността на процесните вещи следва да се определи съгласно заключението на изготвеното особено мнение, което установява, че претенцията на ищцовото дружество е в прекомерно завишен размер, който не кореспондира с действително претърпените вреди.

Въззивникът твърди, че съдът правилно е определил, че стойността на вещите е 68 065лв., а не 96 524.88лв., както е определено в исковата молба.

Твърди се във въззивната жалба, че в хода на процеса не са събрани достатъчно доказателства, които да установят начина на настъпване на застрахователното събитие, тъй като в хода на процеса не са събрани достатъчно доказателства, които да установят фактите и обстоятелствата относно начинът на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, а именно пожар в производствено хале, като твърденията на дружеството са изцяло основани на показанията на свидетеля Х., а те са противоречиви, липсва логическа свързаност и обоснованост между тях и останалите доказателства по делото. Наведени са и доводи, че тя не е свидетел-очевидец и че това е достатъчно основание съдебният състав да не обосновава решението си върху така представените показания. Твърди, че изготвената по делото Комплексната пожаротехническа експертиза също не кореспондира с показанията на свидетеля Х..

Въззивникът твърди още, че изцяло е доказал възраженията си относно наличието на изключени застрахователни рискове съгласно застрахователния договор и Общи условия. Счита, че ищецът е декларирал неверни данни по отношение на наличието на поставена и действаща СОТ и че не са представени доказателства по отношение на тези обстоятелства. Обърнато е внимание, че възраженията на ответника по отношение на СОТ не са 2 направени с оглед относимостта им към застрахователното събитие, както е приел първоинстанционният съд, а с оглед едно изначално неизпълнение на задължение на застрахованото лице, каквото задължение е да бъдат предоставени верни и точни данни относно застрахователния договор, поради което е осуетена възможността за застрахователя реално да направи оценка на риска при сключване на полицата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск за имуществени вреди изцяло, както и да му бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция, включително и адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Екотехник България“ ЕООД, в която се счита, че не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, свързани с кредитирането на особеното мнение на вещото лице М.. Мнението на вещото лице е необосновано, тъй като не е съобразено с Българските стандарти за бизнес оценяване, приети от Камарата на независимите оценители. Вещото лице не е обосновало защо приема по-ниска стойност на механизмите на чистачки от най-ниския регистриран от него пазарен аналог. Счита се също, че неправилен е доводът на жалбоподателя, че съдът е приел настъпването на застрахователното събитие само въз основа на показанията на свидетеля Х., тъй като съдът е обсъдил и други доказателства, конкретно изброени от въззиваемия, които кореспондират със свидетелските показания. Твърди се още, че показанията на свидетеля Х. не са противоречиви. Обстоятелството, че тя не е очевидец, не е релевантно към предмета на делото. Също така, приетата по делото експертиза не е оспорена от ответника. Тя се основава на извършен на място оглед. Без значение е кога е бил счупен прозореца на халето, след като по категоричен начин е установен източника на пожара и механизма на причиняването му. Въззиваемата страна смята, че тежестта на доказване на факта, че е декларирала неверни данни за наличието на СОТ, пада върху ответника, а той не е ангажирал доказателства в тази насока.

Наведени са доводи, че наличието на СОТ е обосновано от свидетелските показания, експертизата и представеното писмо от „СОТ Русе 112“ ЕООД.

Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

3

Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.

В исковата си молба от 09.12.2019 година ищецът „ЕКОТЕХНИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че е сключил с ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ застрахователен договор по полица

№

08070183070000005/06.02.2018г., клауза „Индустриален пожар“, като е застраховал автомобилни части и аксесоари, които са негова собственост, и са се намирали в производствено хале № 3, в с. Новград, обл. Русе, ул. “Приста“ № 1а, като един от покритите рискове е „злоумишлени действия на трети лица“. Твърди се в исковата молба, че на 12.08.2018г. неизвестно лице е предизвикало пожар в посоченото хале, в резултат на което са били напълно унищожени едно пале с 354 броя от застрахованите механизми мотор БМВ1, както и компресорна помпа за гъсти течности към инсталация за IРК - 500 за производство на био-дизел. Ищецът поддържа, че е уведомил своевременно застрахователя, както и че е образувано досъдебно производство.

Представител на ответника е извършил оглед и е констатирал настъпването на вредите и причините за тях, за което е бил съставен констативен протокол.

Стойността на изгорелите вещи е общо 96 524,88лв., поради което предявява частичен иск за сумата от 25 500лв. като застрахователно обезщетение за причинените щети на горепосочената обща стойност, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба, както и направените разноски.

Ответникът ЗАД „Алианц България“ оспорва иска по основание и по размер. Не спори, че между страните е налице облигационно правоотношение и, че е постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и е образувана преписка по щета под номер 080718417000026, но твърди, че са изискани документи с писмо от 18.11.2019г., които застрахованото лице не е представило. Твърди, че е налице изключен риск съгласно чл. 7.2.4 вр. с т.8.14 от Общите условия, както и неизпълнение на задължения по застрахователния договор от застрахованото лице. Смята, че не са налице данни за злоумишлени действия на трети лица, доколкото няма обективни данни за проникване с взлом в имота. В случай, че е настъпил пожар в резултат действия на лице, то същото е имало свободен достъп до и на територията на застрахованите недвижими имоти и може да се направи реална преценка за знанието на застрахованото лице с оглед свободния 4 достъп до имуществото. Твърди се, че обективно не е възможно физическо лице да проникне през счупен малък прозорец на халето, както и че няма обективни данни за предмети и веществени доказателства за наличието на твърдяната от ищеца запалителна течност или преносител на запалителна течност, която да доведе до възникване на пожара. Видно от предложението – въпросник, попълнено при сключване на застраховката обекта е с алармена система на „СОТ“, която няма данни да се е задействала, обекта се заключва с метална секретна врата и катинари, за които няма данни да са увредени, освен от температурната амплитуда при пожара няма данни за механично въздействие върху тях.

Поддържа се в отговора на исковата молба, че е налице свързаност на лицата по смисъла на ТЗ, доколкото продавачът, купувачът и наемателят на процесната сграда и производственото хале, както и купувачът и продавачът на автомобилните части по фактура №1001/01.03.2017г. са юридически лица, като собственик на всички е Х. П.. Оспорва истинността на процесната фактура. Счита, че представеният договор за наем от 01.02.2018г. е нищожен, тъй като противоречи на чл. 41, ал.1 от ЗЮЛНЦ, а също и като сключен от лица без представителна власт. Оспорва наличието на застрахованите части в процесното хале, като твърди, че липсва реална доставка, а е налице фиктивна такава между две фирми с един и същ собственик. Позовава се на протокол от 05.01.2018г., видно от който в склада имало цистерна, за която няма претенция по делото, и механизми за чистачки, които не са индивидуализирани по серийни номера и други белези. Твърди изключен риск по чл. 7.2.3 от ОУ, а именно, че халето нямало удостоверение за въвеждане в експлоатация. Твърди неизпълнение на задължения на застрахования, което е значително, а именно неспазване изискванията на органите за противопожарна и аварийна безопасност, както и на технически и технологични условия и др. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между соченото събитие и вредите. Оспорва и размера на обезщетението като завишен и несъответстващ на действително претърпените вреди, а също така е направил и възражение за прихващане със сумата от 415,39 лв., представляваща част от дължимите вноски по застрахователния договор, както и възражение за самоучастие в размер на 100 лв. от всяка щета.

Оспорва претенцията за лихва по чл. 86 ЗЗД. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да му присъди направените разноски.

5

Поддържа се в отговора на исковата молба и основание за спиране на делото, тъй като на 18.12.2019г. полицията в гр. Русе разкрила незаконно производство на наркотични вещества в процесната сграда, където се твърди, че са съхранявани процесните механизми и твърди, че е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК, като счита, че са налице достатъчно обективни данни за извършено престъпление и са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.

В законоустановения срок е постъпила и допълнителна искова молба, в която ищецът оспорва доводите на ответника, като счита, че няма основание за спиране на производството по делото. Посочва, че представяне на постановление за прекратяване на досъдебното производство, каквото е изисквал застрахователя, не е необходимо и не следва нито от ОУ, нито от чл.

408 КЗ, тъй като висящността на това досъдебно производство не е основание за отказ за изплащане на обезщетение. Оспорва възражението за изключен риск, като посочва, че това, че човек не е проникнал в халето, не изключва извършването на злоумишлени действия, а именно през малкия прозорец, който е бил счупен, вероятно е хвърлена запалителна течност или материал.