Определение № 1576 от 26.11.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1576 гр. Варна, 26.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20243100900324 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството образуването по искова молба на С. Д. Д. срещу „ВХВ Алгемайне Верзихерунг" АД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените искове на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; както и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

Производството е образувано по предявен от С. Д. Д. срещу „ВХВ Алгемайне Верзихерунг" АД иск с правно основание чл. 432 ГПК за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 000 лв. , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причинено от Ф. О. Х. – водач на застрахован при ответника лек автомобил „Форд Фокус”, с рег. №*********, ПТП на 05.10.2020 г., изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства от счупване на шийката на лявата бедрена кост с разместване на фрагменти, обусловило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от 10-12 месеца; счупване на таза в областта на лоното съчленение, долен клон на лявата срамна кост и левия ацетабулум, обусловили трайно заструднение в движенията на долните крайници за период от около 5-7 месеца; счупване на кръстната кост, самостоятелно обусловило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от 5-7 месеца;

1 счупване на 5, 6, 7, 8, 11 и 12-то леви ребра, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2-3 месеца; счупване на десния странчен израстък на пети поясен прешлен и на левите странични израстъци за 2, 3 и 4 поясни прешлени, обусловили в съвкупност трайно затруднение в движението на снагата за период 2-3 месеца; травма на гръден кош, усложнила се от развитието на хепомневмоторакс, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота, установена голяма херния на предна коремна стена, съдържаща мастна тъкан и чревни бримки, смяна на лява тазобедрена става; настъпили вследствие травматичните увреждания и поставените вътреставни протези остри съдови болести на червата, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб, ставни болки, ведно с дължимата законната лихва върху главницата от 400 000 лв. считано от датата на отправяне до ответника на извънсъдебна писмена застрахователна претенция – 19.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението - всички суми дължими по силата на сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № SD50000565794T01.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се излага, че на 05.10.2020 г., около 14:00 ч. по път III-902 в посока с. Оброчище се е движел лек автомобил „Форд Фокус”, с рег.

№ ****** с водач Ф. О. Х.. Наближавайки кръстовището за с. Осеново, област Варна, където пътната настилка преминава в плавен ляв завой, водача Х. е навлязъл в завоя с по-изправена траектория от необходимата за конкретния пътен участък със скорост от 83,6 км/ч., поради което е навлязъл в насрещната пътна лента. В нея в това време се е намирал ищецът, управляващ лек автомобил „Мини” с рег. № *********. Управляваният от него автмобил е излязъл от разклона за с. Осеново и е навлязъл изцяло в лентата за движение в посока гр. Варна. Вследствие навлизането на лек автомобил „Форд” изцяло в насрещната лента за движение е последвал удар между двете МПС, който за лек автомобил „Мини” е бил страничен – в предната част на предната лява врата. Той е довел до напускането на двете МПС на пътната лента, водеща към гр. Варна и преустановяването на движението им в затревената площ. На база експертните заключения в образуваното по случая ДП № 324/2020 г. на РУ на МВР –гр. Аксаково, което впоследствие е било прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК, ищецът сочи, че ако автомобилът „Форд Фокус” не е бил предприел неправомерно навлизане в насрещната пътна лента, която е била ограничена от неговата такава с непрекъсната линия, то двете МПС са щели да се разминат.

Ищецът твърди, че в резултат на произшествието е получил множество травматични увреждания, подробно описани в исковата молба, което е наложило приемането му по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ „Св. Анна”, гр. Варна. Въпреки изминалия период от две години след ПТП, ищецът сочи, че все още не е бил възстановен от 2 травмите и през 2022 г. изцяло е била сменена лявата му тазобедрена става. В резултат на уврежданията и поставените вътреставни протези излага, че са настъпили други увреждания, като с Експертно решение на ТЕЛК № 92188/30.11.2022 г. му е била призната трайна неработоспособност от 99% с чужда помощ. Твърди се, че и към момента на депозиране на исковата молба състоянието му не се е подобрило и продължава да бъде изправен пред болки в областите на уврежданията, постоянна необходимост от чужда помощ, вкл. и за да се обслужва, довели до коренна промяна в ежедневието му, затваряне в самия него, неспокоен сън, съпроводен с кошмари, страх от превозни средства, тревожност, потиснатост, липса на апетит, непълноценност.

Твърди се, че към момента на ПТП за автомобил „Форд Фокус” е била налице валидна застраховка, сключена с ответното чуждестранно дружество, представлявано от кореспондента си в България -„Авус България – регулиране на щети” ЕООД. Ищецът сочи и че е предявил към ответника извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, чрез неговия кореспондент в България, като до изтичане на законоустановения срок, не е бул уведомен за определянето на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, ответникът оспорва иска и акцесорната претенци за законна лихва като недоказани по основание и размер и отправя искане за цялостното им отхвърляне. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП, като се сочи, че при ясно време, отлична видимост и суха настилка, със скорост от 90 км/ч. водачът на лек автомобил „Форд Фокус” е пътувал от гр. Варна към к. к.

„Албена”, движейки се по околовръстния път, през село Осеново, в посока с.

Генерал Кантарджиево. В момента, в който застрахованият автомобил, управляван по главния път, биващ такъв с предимство, е достигнал кръстовището за с. Осеново, от с. Осеново към главния път се е движил ищецът със своя автомобил. Твърди се обаче, че именно той не е спрял на възприетия от него знак Б2 „Стоп”, отнел е предимството на застрахованото превозно средство вследствие на което ищцовият такъв е бил блъснат в страничната му лява част от „Форд Фокус”. В резултат на съприкосновението и двата автомобила са прустановили движението си в затревента площ вляво на платното за движение. Изтъква се, че ударът е настъпил в опасната зона „Форд Фокус”, като макар водачът му да е сторил всичко възможно, не е успял да го предотврати. Ответникът счита, че ищецът е могъл да избегне удара, с оглед по-малката му опасна зона, сравнена с по-голямото изминато разстояние. С оглед така изложеното, ответникът счита, че причина за настъпването на ПТП е било поведението на ищеца и доколкото липсват два от елементите на непозволеното увреждане относно деянието на водача на застрахования автомобил – вина и противоправност на деянието, то функционалната му отговорност не може да бъде ангажирана. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените вреди. В евентуалност се прави възражение за съпричиняване от ищеца на ПТП и вредоносния резултат поради отнемането на предимството на лек автмобил 3

„Форд Фокус” чрез маневра „завой наляво” и поради непоставянето на обезопасителен колан.

Касателно претенцията за законна лихва се пояснява, че въпреки отправената от ответника до ищеца покана за представяне на доказателства за виновното поведение на водача на застрахования автомобил и причинноследствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, това не е било сторено.

Оспорва се и началният момент на дължимост на лихвата.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът приема за безспорен между страните и ненуждаещо се от доказване следния факт: наличието към 05.10.2020 г. на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество относно лек автомобил „Форд Фокус”, рег. № *******.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че: на 05.10.2020 г. е настъпило ПТП с посочения от него механизъм; са му били причинени посочените в исковата молба травматични увреждания е понесъл неимуществени вреди, продължили и към датата на депозиране на исковата молба, изразяващи се в изпитвани болки и страдания, битовохигиенни неудобства, промяна в ежедневието; и преживяна психическа травма от ПТП; неимуществените вреди са в пряка и причинна връзка с настъпилото ПТП, настъпило по вина на Ф. О. Х.; между ответника и виновния водач е бил налице валиден договор за застраховка със срок на действие, покриващ датата на ПТП; отправянето към ответника на извънсъдебна застрахователна претенция за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, предмет на настоящото производство и датата на получаването й от него;

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позова, изключващи отговорността му, включително и тези за: твърдения от него механизъм на настъпване на процесното ПТП; наличие на съпричиняване на ПТП и вредоносния резултат от ищеца, изразяващо се в незаконосъобразното извършване на маневра „завой наляво” и непоставянето на обезопасителен колан; отправянето на покана до ищеца за предоставянето на относими към извънсъдебната му претенция документи;

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за съществуването на писмо от 25.07.2024 г. на „Авус България – регулиране на щети” ЕООД.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът намира, че не са налице други други факти, за които страните не сочат доказателства.

4

На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът намира, че делото подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.

На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по предварителните въпроси:

С оглед обстоятелството, че седалищете на ответника е в Германия, а постоянният адрес и мястото на настъпване на застрахователното събитие е в България, настоящият състав счита, че е международно компетентен да се произнесе по спора с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 вр. чл. 12 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 12.01.2015 г. Същият извод се налага и от разпоредбите на чл. 13, ал. 2 вр. чл.

11, ал. 1, б. „б” от същия нормативен акт.

На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК , съдът следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Като допустими и относими към предмета на спора следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и отговора по нея писмени доказателства.

Основателно с оглед относимостта му към спора и разпределената доказателствена тежест се явява искането на ищеца за допускане на СМЕ и СПЕ. Искането за събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане също е основателно, за установяване на механизма на ПТП и за доказване на претърпените неимуществени вреди.

Тъй като следва да бъде уважено и искането на ответника за провеждане на САТЕ и СМЕ, с оглед въпросите поставени от двете страни по спора и необходимостта вещите лица да работят заедно за отговора на част от питанията, то следва да бъде допуснато провеждането на КСМАТЕ.