Решение № 384 от 30.11.2022, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 183/2022
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 30.11.2022
- В сила
- 27.04.2023
- Състав
- ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 384 гр. ХАСКОВО, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД. при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.
Гражданско дело № 20225600100183 по описа за 2022 година Гр.дело № 183/2022 г. е образувано по искова молба подадена от „ТИЯ ЛОГИСТИКС“ ЕООД, гр. Х., чрез адв. Д. А., АК-Хасково против К. Д.
И., с ЕГН **********.
Предявен е иск за сумата от 20 000 евро, представляващи неустойка дължима съгласно договор за конфиденциалност от 15.07.2021 г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.
В исковата молба се твърди,че ответницата е бивш служител на ищцовото дружество, което е с предмет на дейност : логистика, транспорт, превозни сделки и спедиция в България и Европа. Ответницата работила при ищеца на длъжност „спедиционен посредник“ за периода 25.04.2012 г. до 16.07.2021 г. Трудовото правоотношение между страните възникнало по силата на трудов договор № 27/25.04.2012 г. и било прекратено със заповед № 111/16.07.2021 г. по взаимно съгласие на страните. Твърди се, че ответницата е постъпила в ищцовото дружество без никакъв опит и била обучена за „спедиционен посредник“,като е придобила всички необходими знания и умения за изпълнение на тази длъжност и за спецификите при сключване и изпълнение на сделките по транспорт и спедиция. Като „спедиционен посредник“ ответницата имала пълен и неограничен достъп до всички данни за начина на работа в дружеството, неговата пазарна политика, до цялата му търговска, техническа и финансова информация, фактически отношения и информация за всички клиенти на ищцовото дружество, с които е 1 контактувала постоянно.
Между ищцовото дружество и ответницата в качеството й на „спедиционен посредник“ бил сключен договор за конфиденциалност от 15.07.2021г., с който тя поела задължение в продължение на 3 /три/ години след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца да пази, да не разпространява и да не използва посочената в договора конфиденциална информация, и да не контактува с клиентите на дружеството ищец ако извършва работа в друга фирма /дружество/ от същия бранш-логистика, транспорт и спедиция, като при нарушение на договора дължи на ищеца неустойка в размер на 20 000 евро /двадесет хиляди евро/,за която сума и двете страни са се съгласили, че не е прекомерна.Твърди се в исковата молба, че на 28.10.2021г.ответницата е регистрирала в ТРРЮЛНЦ еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма “Лея Логистик“ ЕООД,с ЕИК *********, с адрес на управление: Община Х., гр. Х., ж.к. „Д.“, вх. А, ет. 2, ап. 5, като предмета на дейност включвал и комисионни, спедиционни и превозни сделки, в това число международна спедиция и транспорт, какъвто бил и предмета на фактическата дейност на ищеца, и което дружество се явявало конкурент на пазара в България и Европа на ищцовото дружество.
Ответницата като управител на конкурентното на ищеца дружество и работила в него, като в това си качество извършвала работа в друга фирма /дружество/ от същия бранш - логистика, транспорт и спедиция по смисъла на договора за конфиденциалност между страните и използвала цялата информация за ищеца, с която разполага, включително и за неговите клиенти.
Твърди се в исковата молба, че ответницата в работата си за “Лея Логистик“ ЕООД използвала цялата търговска, техническа и финансова и всяка друга информация, пазарна политика и методи, всички придобити знания и умения, и данни за всички клиенти на ищцовото дружество, като контактувала с клиенти на ищеца, които нейни действия били в пряко противоречие с подписания договор за конфиденциалност от 15.07.2021 г. и приетите от нея забрани за това. Твърди се още,че почти всички клиенти на “Лея Логистик“ ЕООД били клиенти и на ищеца „Тия Логистикс“ ЕООД, гр. Х.. Ответницата след като е предоставила цялата конфиденциална информация за ищеца на третото лице “Лея Логистик“ ЕООД е нарушила задължението си да не използва и да не разпространява служебна тайна, конфиденциална и каквато и да друга информация за ищеца, и да я предоставя на трети лица, включително на негови клиенти и да не контактува с тях. Считат, че поведението на ответницата нарушава договора, правилата на конкуренцията. Нелоялната конкуренция и нелоялното привличане на клиенти водели до загуби за ищеца поради което и на основание договор за конфиденциалност от 15.07.2021 г., ответницата дължала на ищеца неустойка в размер на 20 000 евро /двадесет хиляди евро/ за нарушаването му, която неустойка и двете страни се съгласили, че не е прекомерна.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата К. Д. И. е депозирала отговор на исковата молба, с който не се оспорват твърденията в исковата 2 молба, че между ищеца и ответницата на 25.04.2012 г. е бил сключен трудов договор, прекратен по взаимно съгласие, считано от 16.07.2021г. Ответницата работила над 9 години при ищеца на длъжност спедиционен посредник, и за този дълъг период от време е развила необходимите умения и знания за изпълняване на длъжността, като тя категорично се е превърнала в нейна професия. По време на действието на трудовия договор между страните работодател и служител е подписан договор за конфиденциалност на 15.07.2021г. След прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, регистрирала търговско дружество еднолично дружество с ограничена отговорност.
Ответницата оспорва поетото с договора задължение за неустойка в размер на 20 000 евро, на основание сключен между страните договор за конфиденциалност, като счита всички клаузи в договора за конфиденциалност от 15.07.2021г. за нищожни. Оспорва валидността на клаузите за ограничаване извършването на конкурентна дейност и клаузите, с които се дерогират възражения за прекомерност на търсената неустойка.
Счита,че тези клаузи противоречат на закона и императивните законови разпоредби, поради което са нищожни. Оспорва се и твърдението, че ответницата е нарушила валидно договорно задължение, както и че ищецът е понесъл вреди.Оспорва твърденията на ищеца, че действията на „Лея Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, са в състояние да ангажират каквато и да било отговорност на ответницата.Оспорва се твърдението, че ответницата е използвала по какъвто и да било начин търговска, техническа или финансова информация за ищеца.Оспорва се и твърдението, че „почти всички (найвероятно и всички) клиенти на учреденото от ответницата дружество са клиенти на ищеца". Това съждение представлявало предположение и не било подкрепено с нито едно доказателство.Оспорва се твърдението, че поведението на ответницата представлява нелоялна конкуренция и води до загуби на ищеца. Твърди се, че договорът за конфиденциалност е сключен във връзка със съществуващото между страните трудово правоотношение, като с него се допълват и изменят предварително уговорени с трудовия договор клаузи, което било видно от съдържанието на договора,като в тази връзка съдебната практика непротиворечиво приемала,че договорът представлява анекс /допълнително споразумение към действащ трудов договор между страните.Ищецът сключвал спедиционни договори със своите клиенти (както и повечето търговци в този сектор), които са прекратени чрез изпълнение, и с доставяне на стоките, всички правоотношения между ищеца и неговите възложители са погасени.
Твърди се в отговора на исковата молба, че КТ изрично и изчерпателно урежда взаимоотношенията между работодател и служител във връзка с отговорността на последния, като при констатирани нарушения,ищецът носи единствено ограничена имуществена отговорност, а при липси - пълна имуществена отговорност, какъвто не бил настоящият случай.В тази връзка отговорността на служителя не можела да бъде 3 ангажирана по начин различен от предвидения в КТ, поради което и предявеният от ищеца иск, с който се търси неустойка за извършване на конкурентна дейност бил неоснователен.
При условията на евентуалност и ако съдът счете, че клаузите в подписания договор за конфиденциалност са действителни, ответницата оспорва размера на неустойката поради прекомерност.Клаузата която изключвала подобно възражение била нищожна, поради нарушение на императивни законови норми и противоречие с правните принципи, морала и добрите нрави.Неустойката била нищожна, доколкото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Размерът на търсената неустойка - 20 000 евро според ответната страна противоречи на добрите нрави и на общо установения принцип на справедливост поради прекомерния си размер, тъй като същата многократно надхвърля размера на месечното трудово възнаграждение на ответницата, което е получавала за работата си при ищеца.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск за заплащане на сумата от 20 000 евро, представляващи неустойка за нарушение на сключен между страните договор за конфиденциалност от 15.07.2021г., основаващ се на нищожни клаузи, като неоснователен и недоказан. Претендира да й бъдат присъдени направените съдебни разноски по делото.
СЪДЪТ като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, а и се установява от представените с исковата молба трудов договор № 27/25.04.2012г. и заповед № 111/16.07.2022 г., че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответницата е заемала длъжността „спедиционен посредник“ до 16.07.2021 г., считано от която дата по нейна молба трудовото й правоотношение с ищеца е прекратено, на основание чл.325, ал.1,т.1 от Кодекса на труда.
Не се спори по делото,че на 15.07.2021 г. страните са подписали договор за конфиденциалност. От приетия като писмено доказателство договор за конфиденциалност е видно,че договорът е подписан от ответницата в качеството й на служител на длъжност „спедиционен посредник“ в „Тия логистикс“ ЕООД.
Съгласно договора ответницата в продължение на три години след прекратяване на трудовото й правоотношение с ищеца се задължава да не разгласява по никакъв начин конфиденциална информация за дружеството станала и известна в процеса на работата й във фирма „Тия Логистикс“, като конфиденциална информация по смисъла на подписания от ответницата договор от 15.07.2022 г. е всяка търговска, техническа или финансова информация, получена от писмен, устен или електронен вид, включително информация относно сделките, деловите връзки и финансовото състояние на дружеството или неговите партньори.
4
С договора за конфиденциалност ответницата се задължава да не контактува с клиентите на фирмата в срок от 3 години, ако извършва работа в друга фирма от същия бранш / т.9/ .При нарушаване на договора дължи неустойка в размер на 20 000 евро, за която и двете страни по договора са съгласни,че сумата не е прекомерна.
По делото са приети като писмени доказателства представените по реда на чл.192 от ГПК от „Лея Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, фактури издадени от дружеството от датата на неговата регистрация - 28.10.2021 г. , изискани с писмена молба от „Лея Логистик“ ЕООД, ЕИК *********,трето неучастващо в делото лице.Едноличен собственик на капитала на това дружество е ответницата К. Д. И. Наред с фактурите са били изискани и обобщени справки по клиенти за издадените на всеки клиент фактури, извлечение от счетоводните книги за клиентите, справки-декларации за извършени продажби и доставки по ЗДДС и уведомления за тяхното подаване в НАП.
Във връзка с разпределената по делото доказателствена тежест, по искане на ищеца в качеството на свидетел е разпитана С. Г.а И., която работи във фирма „Тия Логистикс“ ЕООД от 2014 г. като спедиционен посредник, каквато длъжност е заемала и ответницата.Свид. И. установява,че всички спедиционни посредници работят в общо помещение и с един общ софтуер като всички имат достъп до този софтуер, в който се съдържала цялата информация за клиентите, с които работи фирмата. Всички имали достъп до телефонните номера на клиентите, имейлите им, имената им, данни за товарите, откъде докъде трябва да бъдат доставени и на какви цени са извършени доставките.Достъпът бил неограничен и всички спедиционни посредници имали неограничен достъп до цялата информация за всички клиенти. Организирали транспорта като осъществявали контакт с клиента, който им давал информация за конкретния товар откъде за къде е, като размери и като всичко. При възникване на проблем относно товара, били посредници между клиента и превозвача и затова имали достъп до информацията за транспорта, превозвача и клиента. Всички спедитори работили с една платформа -„Спедитор нет“, на която се качвали обявите.